В смутни протестни времена на държава ръководена от правителство в оставка и парламент, който е пред разпускане, президентът Росен Плевнелиев е човекът, който трябва да вкара страната в релсите. Тоест, да преодолее политическата криза, породена от гражданското недоволство, което заля страната. Речта на президента бе изградена върху принципа на „тоягата и кокъла“. Плевнелиев финно шамароса и политиците, и протестиращите. След това обеща на всекиго по нещо. Но не всичко. И напомни, че всяко нещо си има цена и няма как нещата да се случат с магическа пръчка.

Държавният глава заяви по адрес на политиците, че причина за протестите са неизпълнените обещания, липсата на прозрачността, задкулисието. След това нарече протестиращите силно гражданско общество, което ясно е показало, че иска да го управляват честни хора, които не крадат и не лъжат. Не подмина и факта, че желанието на хората, които излязоха на улиците и площадите, всъщност е да живеят добре. Дали гражданската енергия ще се окаже съзидателна или разрушителна пък зависи от водачите на протестите, подчерта Плевнелиев. Скоро въпросните лидери би трябвало да попаднат в светлината на президентския прожектор.

В същото време държавният глава с един замах категорично отхвърли няколко от исканията на протестиращите. Първо спомена, че те са доста разнопосочни и намекна, че някои са неизпълними и дори вредни. Думите му, че национализацията ще изгони инвеститорите, че в тоталитарната Конституция е имало възможност за отзоваване на депутати и цитата, че настоящият основен закон трябва да се прочете преди да бъде изгорен, ясно показват, че въпросните искания няма да се случат. Според Плевнелиев, сега е дошло времето за диалог и трябва да се сложи край на противоборството. Президентът увери протестиращите, че вече са променили България и дневния ред на държавата. Според него, най-ефективния начин за задаване на дневен ред са изборите. В същото време гражданското общество трябва да бъде привлечено във вътрешно-партийните процедури и да участва в номинациите за различни листи и постове.

Общо взето целта на президентската реч е страстите да поутихнат, да няма популизъм и политически интриги. Тоест, никой да не се опитва да вади лични дивиденти от създалата се кризисна ситуация. Както политиците, така и водачите на гражданските протести.
Думите му, че нещата няма как да се случат с магическа пръчка, колкото и изтъркано да звучат, съдържат в себе си цялата картина, породена от протестите, оставките, исканията, предстоящите избори... Да, няма как с магическа пръчка да бъде намалена цената тока или да бъдат увеличени доходите. Няма как национализацията на ЕРП-тата да доведе до ниски цени на еленергията. Няма как евентуална нова Конституция автоматично да вдигне доходите на хората. Няма как отзоваването на депутат да доведе до граждански контрол над властта. Последното дори е възможно да създаде пороци. Например, всеки депутат ще може да бъде шантажиран, че ако не изпълни дадено нещо, ще бъдат събрани необходимите подписи за отзоваването му.

Вместо това Плевнелиев предлага ясни и конкретни неща. Промени в законите, които да доведат до либерализация в енергетиката. Гражданско участие в партиите, което да задава дневния ред на политиците. Все пак идеята на многопартийната система е да бъдат покрити и после представлявани различните искания и идеологи на хората. Проблема е, че и партиите, и гражданите се отдалечиха едни от други и липсва взаимно доверие. То може да бъде върнато
чрез гражданското участие в партийните изборни листи и разпределението на позициите в тях. Абсурдно е да се мисли, че излъчени от гражданите представители могат да контролират партиите, институциите, държавните органи. Гражданското общество не направено по някакъв общ калъп. То е обединено в протестите си срещу монополите, но по други въпроси и проблеми позициите му ще са различни и дори противоположни. Не може гражданското общество да има или да бъде водено от някаква обща идеология. Това би довело до тоталитаризъм. Помним какво стана с диктатурата на пролетарията.

Заради това нека да има и леви, и десни, и центристи, и либерали, и националисти, и прочие. Съответно да има и такива партии. Важното е обаче гражданите да участват активно в изрботването на политиките на всички тези формации. Да диктуват дневния им ред. Да внимават какви хора избират за лидери. Да мислят преди да изпратят някого за свой представител във властта.
Алтернативата вече ни е позната – да стоим отстрани и да мърморим, че всички са маскари, вместо да се намесим и да им зададем политиката, която да следват. Ако продължаваме да сме встрани, партиите ще продължат да правят каквото си искат. Така догодина пак ще има протести.

Идеята на многопартийната система е политическите формации да работят за гражданите и то според техните идеологии. Така че не е виновна идеята или системата, а изпълнението им. А от речта на президента стана ясно, че сега е момента да бъде зададен дневния ред на това изпълнение. И че този момент не трябва да бъде пропилян.