Както можеше да се очаква, Христо Стоичков ще се прости с футбола на стадиона, който го изстреля високо-високо в звездната мегагалактика - "Ноу камп".
Не е трудно да си представим, че празни места този ден няма да има. Футболният елит ще поднесе почитанията си на Камата и ще станем свидетели на едно уникално шоу.
На този бенефисен мач сигурно ще има и картони, и изгонени, и ядни реплики. Все пак ще играе Христо, Стоичков, а както е известно вече по цял свят, за него приятелски мачове няма. Излиза, играе с хъс,
ако трябва - блъска, ако трябва - псува, но обезателно печели.
И хилядите на стадиона, и милионите пред екраните за сетен път ще се убедят, че най-великата игра губи едно от любимите си чеда.

Момчето, което не можеше да понася бездушните на терена, пък били те и брилянтни техници, умни стратези или много здрави момчета.
Къде ще бъдем ние обаче в този величествен спектакъл?
Зрители, за съжаление. Ще изпратим най-запазената българска марка, вторачени в него като чуждестранна мегазвезда.

Деликатните отношения Стоичков-България се градиха дълго и мъчително. За поредицата конфликти вероятно вина носят и двете страни. От една, чепатият характер на Ицо, от друга, завистта пуста българска. В крайна сметка и с общи усилия успяхме да го напъдим.
Да сторим така, че един българин е на път да намрази родината си.
Не си спомням някой от футболните среди - тези, които благодарение на Стоичков натрупаха авторитет и пари, да се сети, че Каталунската кама все пак беше закалена в България.

Първо на някаква пловдивска поляна, после на игрище от сгурия в Харманли, за да заблести ярко в Борисовата градина - на стадиона, носещ твърде анахроничното име "Българска армия".
В историята трябва да има справедливост, макар и позакъсняла. "Армията" трябва да носи името на този, който е изтръгнал най-много победни възгласи на трибуните от ултраси и нормални запалянковци.
Нека бъдем реалисти. Със сигурност Иван Колев и Крум Янев, Якимов и Жеков, Денев и Мараш-лиев и десетките други червени идоли са радвали на този стадион милионите си фенове, но Стоичков е абсолютният хегемон.

Даже последният привлечен в червените редици - Стойко Сакалиев, призна, че е станал от ЦСКА заради Стоичков. Защото момчето, дошло нахакано от Харманли, върна ослепителния блясък на абревиатурата ЦСКА, върна самочувствието на комунистическата приумица "Средец", създаде контралегенда на червената агитка на срамното 7:2 с онова ненадминото, зашеметяващо 5:0 над "Левски". Нещо повече – при твърде нестандартните атаки след 10 ноември на дузина псевдодемократи армейският клуб бе на път на изчезне. Както стана с редица негови аналози от соцлагера.

В България ЦСКА бе спасен от традицията, от феновете си, но може би на първо място от Любо Пенев, Костадинов и най-вече Стоичков. И в преносния смисъл - като новите идоли,и в прекия - с парите от техните трансфери.
За значението на Камата в национален план е безсмислено да се говори. Фактът, че титлата "посланик на
България по света" му лепна като на левачката, е напълно достатъчен.
Така че нека отдадем дължимото на Ицо, колкото и да е незначително спрямо тоновете положителна емоция, с които той ни засипваше години наред.
Нека кръстим стадион "Българска армия" стадион "Христо Стоичков" и да заселим завинаги духа на победителя в Борисовата градина!
Иначе той вече ни е казал "айн цу цвай". Остана да изрече само третата част от култовото му заклинание - най-сладкият спомен от горещото лято на 94-а.
Нека го изпреварим.
Петър Бойчев
в-к “24 часа”