Д-р Янко Станев:Реформаторите сe паникьосаха от мен и издигнаха Чавдар Трифонов!/2 част на интервютo

Избрано 22.10.2015 16:42

Роденият през 1959 година д-р Янко Станев е завършил Медицинския университет във Варна и „Публична администрация и мениджмънт“. Работил е като лекар в община Долни чифлик, а също така е и съучредител на Българския лекарски съюз. През 1989 година влиза в политиката и става създател и основател на варненската организация на СДС. Бил е кмет на район „Владиславово“ от 90-а до 99-а година. От тогава до сега, вече 16 години, той е общински съветник във Варна. Бил е заместник-председател на Общинския съвет в морската столица, председател на комисиите „Финанси и бюджет“ и „Структура на общинската администрация“ в местния парламент. В момента д-р Янко Станев е председател на СДС-Варна и водач на листата за общински съветници, които ще се явят на местните избори във Варна на 25 октомври с регистрацията на ПП „Социалдемократическа партия“ с №27 в интегралната бюлетина.

- Д-р Станев, често ваши опоненти са ви нападали с обвинения, че сте свързан с всички далавери в Община-Варна и Общинския съвет. Защо според вас?

- Ако някой твърди нещо, нека даде факти. Това, което излиза като публично дискредитиране, няма нищо общо с действителността. Давам прост пример. Арестуват ме, как пишеше в медиите – за директно купуване на гласове. И? Ами няма нищо. Не само че няма директно, ами няма никакво купуване – няма документ, няма нищо. Чисто политически арест. С цел един от кандидатите да вземе предимство един ден – в деня на размисъл и следващия ден. Много глупаво от моя гледна точка. Никой до ден днешен не ми е дал едно обяснение: д-р Станев, така и така стана, съжаляваме. Бяхте наклеветен. Никой нищо не ми каза. Аз, разбира се, няма да тръгна да съдя България. Кого ще съдя – страната си. Няма как да стане. Въпреки че печелех делото от раз. Но въпросът е, че никой не се заинтересува да каже: абе, този човек, написа се за него, че е арестуван за директно купуване на гласове, пък не беше така. Дай сега да го видим жив ли е, умрял ли е…

- Защо за вас се говори, че сте задкулисен играч и „сив кардинал“ на Община – Варна?

-Задкулисие ли е това да имам група от 8 човека в ОбС, да разгоарям с тях, да вземаме решения, да не се интересуваме от това какво мислят другите по въпроса и да си гласуваме така, както сме взели решение? Ако е задкулисие това, че някой идва да говори с мен, да ме убеждава за една или друга теза, но не е могъл и после ме обявява за задкулисник… Няма при мен такова нещо и тези, които са работили с мен, го знаят. Задкулисието си личи в залата. Изкарваме гласуванията и казваме кой е задкулисник и кой – не. Друг е въпросът, че аз обичам да са ми ясни нещата. Наскоро ме обвиниха на последната сесия на ОбС, че съм знаел всичко. Един мой политически опонент ми каза: „Ти си знаеш всичко, защото постоянно си тук, все работиш и затова имаш информация“. Ами работи и ти, и ти ще имаш информация. Той ме обвинява, че знам, защото съм бил там, разговарял съм и съм питал. Ама това си е задължение на общинския съветник. А и все пак да не забравяме, че съм 26 години в политиката, през които се е натрупало познание. И именно това натрупване на знанията

определено създава страх в доста хора

Как мога да бъда задкулисник, когато не съм бил кмет, не съм бил председател на ОбС? За да си сериозен задкулисник, са нужни три фактора. Първият е да си икономически фактор в града. Аз икономически фактор в града ли съм? Нямам заводи, нямам фабрики и не съм кой знае какъв собственик. И може би причината да не стана, е това, че съм се занимавал с политика. Второ, трябва да имаш мощна политическа сила в града си, която да е водеща. Аз не съм бил председател на такава – когато станах председател на СДС, партията вече вървеше към опозиция. ДПС в ония времена управляваше в държавата, но тук, във Варна, беше невидима. И обратното сега – няма такава политическа сила, която да ми осигурява гръб, нито пък икономическа. И третото, което е – за да бъда задкулисник, трябва да бъда много таен. Кое ми е тайното на мен, та аз се изказвам на всяка сесия по 10 пъти. И то директно. Ако съм си свършил работата „зад кулисите“, каква ми е работата там да стана и да жуля с коприва всички по бедрата?! Може би единственото, което им дава основание за задкулисие, е това, че аз знам, че съм прав, и им оказвам силен натиск на заседанията на комисията. Искам да са приеме това нещо и толкова! Ще ви дам пример: на последната сесия вкарах лично две неща. Едното е наредбата за „Обреди“, другото е програмата за интеграцията на малцинствата. И за двете знаех, че ще стане проблем, но също така знам, че тези неща трябва да се приемат и са задължителни за града.

-Защо?

-Защото само Варна няма такава програма за интеграцията на малцинствата. А ние сме задължени да я имаме. Освен това ние, като започнем да правим нещо, постоянно можем да го усъвършенстваме, ще печелим и пари от Европа, но най-важното – ние самите ще се усъвършенстваме. Или пък наредбата за обредната дейност, срещу която веднага скочиха. Да, тя засяга интересите на различни частници, но тя е в интерес на гражданите. Не може да се търгува с човешката смърт! Както и с човешкото раждане…

-Не ми отговорихте защо ви считат за „сивия кардинал“ на Община Варна?

-Защото знам много неща и всички се съмняват, че това знание може да им навреди. Някъде се получават пукнатини, вероятно се засягат и нечии интереси и тези хора се дразнят. Но най-важното е, че им

нарушавам спокойствието, сигурността, че могат да влияят на процесите

Много е страшно това за някои. Защото знаят, че няма да мръдна от позицията си, а това им пречи. По убеждение аз съм краен лейбърист, но понякога се е налагало да подкрепям и проекти, които са левичарски. Аз съм от школата на д-р Петър Дертлиев. Винаги съм знаел, че за да стане нещо, трябва да има консенсус по две неща – по икономическата цена, която се плаща, и по социалната цена. Ако няма съгласие за икономическа реформа в един сектор като една общинска фирма например или за социалната цена на тази реформа – не можем да го реформираме. Трябва да има съгласие, колкото по-голямо – толкова по-добре. Но за жалост, и информационно общественото мнение много се облъчи. Да ви кажа честно, мисля, че в Общинския съвет преиграват малко с този страх от мен. Да, засягат се –

бързо мисля, остро говоря

наистина имам такива, в кавички да ги нарека кусури. Освен това казах – наистина оказвам натиск. От трибуната аз съм променял решение 5 минути, след като е взето. Защото просто съм имал аргументи. Ами ако 26 години човек е бил като мен в тази зала? Ето защо съм против това, което казват – стари и нови. Няма стари и нови. Ако ме няма мене, знам колко неща ще се изтърват. Почти всеки втори идва да пита: ама как беше това. Опитът си е опит.

-Този ваш опит някои наричат „проклятието на СДС“. Така поне заключиха стари седесари сред учредителите на партията във Варна, когато вие бяхте избран за председател през февруари – че Янко Станев е проклятието на СДС…

-Говорих с част от тези хора, поканиха ме на една вечеря. И отидох. Сега… не искам да влизам във вътрешнопартийни интриги и клюки, но всичко не е варенски продукт. Дирижирано е отдругаде. Може би просто тогава се е знаело, че Чавдар Трифонов трябва да бъде кандидат на реформаторите. Няма как Янко Станев да подкрепи нещо неизвестно… И освен това е ясно на всички, че

желанието да бъда отстранен беше много силно

Още навремето много близък на Иван Костов човек тук, в този кабинет, ми предложи да се захвана с икономическа дейсност. Точният термин беше „да го изтеглим от политиката“. Това Добрин Митев беше поискал, тъй като бях много влиятелен. Според мен всичките ми неприятности във всички аспекти са идвали от това, че постоянно ме смятат за някаква политическа заплаха тези, които се виждат като мои опоненти. Имаше време – 95-а – 97-ма година, когато рейтингът ми беше толкова голям, че просто наистина плашеше. И той плаши тези стратези, тези политически инженери, които формират бъдещето или поне се опитват. И затова и постоянно съм обект на преследване от страна на полицията и на всички органи. Но винаги съм гледал да се придържам към това, в което вярвам. Далече съм от мисълта, че винаги съм бил прав. Но никой не може да ме убеди, че съм поставял на първо място своя интерес, а не интереса примерно на града си, на групата си или на партията си.

-Какво всъщност се случи между вас и реформаторите, че тотално ви игнорираха?

- Паникьосаха се от моя избор за подкрепа и издигнаха набързо Чавдар Трифонов. Аз не съм човек, който може да бъде манипиулиран. Мога да се подчиня на партийната дисциплина, но не и да ме убедят, че това е правилното решение. Зад мен застана цялото СДС начело с председателя на партията Божидар Лукарски. А останалите – те не искаха такава жестока конкуренция, каквато са хората в моята листа. Това са много силни и добре подготвени хора. Няма как да се състезават с тях… Не познавам Чавдар Трифонов, макар че му гледах тука картата от членството в СДС. Не знам… той може да е много добър човек – вкъщи, в семейството… затова се въздържам от коментари. Но

в политически план Чавдар Трифонов не е изграден

според мен. И може би са виновни тези, които е трябвало да го градят. Не мога аз да си позволя да променям политиката в града, която одобрявам. А именно – градежа на Варна. Не мога да си позволя да променям тази линия. Трябва някой да ми даде доказателства, че ще бъде нещо по-хубаво, нещо по-добро, за да го сторя. Нямам такива и никой не ги е видял… И сега какво ще се окаже след изборите? Че ако във Варна реформаторите, не Янко Станев, СДС, ДСБ и всички останали, бяха издигнали единна кандидатура с ГЕРБ – както в Бургас, Варна щеше да бъде един по-спокоен град. С решаване на основния проблем за избора на кмет, с решаване на втория проблем – избор на Общински съвет, третия – районни кметове… Всичко щеше да е много по-деликатно, по-възпитано.

Щеше ли да спечели Варна от това – щеше!

Заради частните и политически интереси на една-две или група политически партии трябва да рискувам Варна? Няма как да стане. Още повече че виждам как се променя градът към хубаво. Как да се извъртя и да кажа, че не е хубаво това, което се случва във Варна. Независимо кой какво говори за мен. Но няма как да не го кажа – аз съм варненец. Убеден съм, че подкрепяме доброто за Варна. Убеден съм, че подкрепяме добри хора за добри дни на Варна. И всъщност – подкрепяме варненци, защото смятам, че така те ще живеят по-добре.

-Там ли беше сблъсъкът между вас и реформаторите?

-Това е на повърхността. Иначе е една стара битка. Аз не съм напускал партията – те напуснаха СДС, те предадоха СДС. И това е разделителната линия между мен и тях – костовизмът. Костовизмът е идеология, която не търпи алтернативно мнение. И ако има такова и то надделее, се отделяме и правим друго. Как става това нещо? Някой да ме е чул, че се отделям и правя друга партия? И философстват непрекъснато на тази тема. Бил съм шеф на ДПС и това всъщност е основното, което се явява като разделителна линия. Защото казват: ама той е бил шеф на ДПС. Добре, ами вие напуснахте СДС, напуснахте „синия кораб“ в момент, в който той имаше нужда от хората си. 10 години вече продължават опитите да го потопят. Не знам дали не ги боли… Защото аз познавам всичките тези хора. И никой не може да ме убеди, че те са само лоши. За разлика от тях, които, където и да седнат, казват по една дума за мен колкото да подчертаят отново разделителната линия, аз това не го правя.

Единствената ми разделителна линия е с идеологията, наречена костовизъм

Не се подчинявам на София, на централното ръководство, което изисква от мен да загърбя интересите на Варна. И няма да се подчиня никога.

-Твърдите, че за вас все казват по някоя дума. А вие? Очевидно е, че сте опитен човек, с годините вероятно сте натрупали информация. Бихте ли могли да изкарате наяве „кирливите ризи“ на някого?

-Никога не съм тръгнал да злословя срещу когото и да било. Но в директните сблъсъци на политическия терен съм много твърд. Каква е файдата за Варна да вадя на някого каквото и да било. Ако той не може да си направи себеоценка и да се коригира… С повечето съм водил разговори. На всеки съм отивал и в очите съм казвал какво мисля по дадена тема, която вие наричате „кирлива риза“. Няма човек, когото да съм пропуснал. Директно – кмет ли е, министър ли е – няма значение. Отивам, сядам и си казвам, ама от първата дума. От мен толкова. Ако той не се коригира, негов проблем. Аз не съм човекът, който е следовател, психолог, моралист и т. н.

-Казват, че без Янко Станев избори не минават…

-А, хубава работа… Че разбирам от избори и политика, разбирам. Добър анализатор съм, така казват всички. И точно за това този мой позитив – познанията, уменията, които имам, се стремят да го обърнат в негатив. Ами имам познания. В 15 вида избори съм участвал – знам как се печели с малко ресурс, знам и как се губи с много ресурс. Виждал съм всичко.

Виждал съм и лошите неща – как се налагат кандидат-кметове

как се налагат съветници и депутати силово от София. Не съм одобрявал това. Подчинявал съм се, но задължително съм си казвал и мнението. Това е част от онова, за което ме питахте – защо не ме обичат. Никой не обича да му казват нещата така директно, както го правя аз. Да влезеш в кабинета на шеф на партията и да кажеш: „Ние нали не сме политически наивници?“. Отговорът е: „Да“. И да кажеш: „Ами тогава нали знаете, че по този начин губим изборите?“. Аз го казах това, без значение на кого. Е, какво може да ми каже отсреща председателят на партията? Нищо. Рязък съм на моменти в политиката, това е вярно. Но с хората гледам да се държа човешки…

-Факт е, че много хора са тръгвали след вас по избори. Как успявате да ги накарате да ви вярват?

-Трябва тях да ги питате. Но мога да ви разкажа за една среща отпреди няколко дни. В една зала се бяха събрали към 120 души. Седнах, говорих около 20 минути, но усещам, че няма „жива връзка“ с хората. По едно време казах: „Не искам да гласувате за мен, не искам да гласувате за СДС. Не виждам една усмивка и едни „живи очи“. А те, хората, уморени от ежедневието явно. Викам им: „Нека си направим събранието, да си поговорим за човешките неща и толкова…“. Стана един възрастен човек и каза: „Чакай, чакай, докторе. Синът ми и дъщеря ми са доктори в Дубай. Взеха си отпуска, купиха си самолетни билети, в събота пристигат, в неделя гласуват и в понеделник си заминават“. Поусмихнаха се всички, живнаха. И започнаха един по един да говорят и да казват, че това, че са уморени, не означава, че нямат амбиция нещата да се случат. И в следващия момент вече залата се възроди и разговорът тръгна… Вярват ми може би, защото се държа с хората, както се държа в семейството, както се държа в офиса, навсякъде, където няма конфликт. Има ли конфликт – аз съм зле. Винаги вземам едната страна. И не бягам. Преди години го бях казал: приемам битките. Който предложи – приемам я. Това е голям недостатък. И може би там някъде е голямата магия, откъдето се получават проблемите. Затова даже се упреквам, но отвътре ми идва. Но когато съм сбъркал, отивам и казвам: не съм прав. Вижте, аз, като седна с хората, какво им казвам. Ами казвам им следното: „Какво искаме ние с вас тук? Искаме доходи, за да можем да плащаме сметките си, да можем да издържаме децата си, да се храним, да се обличаме и накрая на месеца да ни остане някой лев. И искаме да бъдем уважавани – и най-бедният, и най-богатият. И най-белият, и най-черният. И най-високият, и най-ниският. Обаче аз смятам, че

това уважение и всичко останало зависи от неща, които ние с вас можем да регулираме

Вие примерно не смятате това. Ето, затова съм тук: да ви убедя как може да стане това. То не става за един ден, а постепенно. И се случва, когато вие имате познанията. Ако вие повишавате своите знания и сте наясно какво точно искате и от кого го искате, кои бутони точно да натискате и все повече става тази критична маса – стават и промените“. Аз вярвам в тази идеологема. И това го говоря на хората на всяка среща. Винаги съм им казвал: „Вие може да не се интересувате от политиката, но тя се интересува от вас. Тя е вашият живот“. Защото стават сутринта и излизат от вкъщи на тротоара – от политиката зависи какъв ще е тротоарът. Транспортът – от политиката зависи какъв ще е. Детските градини, училището, работата ти – всичко! Всичко това са елементи на политиката. И ако ти нямаш познания, можеш само да псуваш. Но какво от това – не можеш да промениш нещо. Политиците регулират всичко, това е истината. Но всеки политик ще се съобрази с критичната маса от хора, които знаят и вече искат нещо конкретно, и го искат сега. Това е моята идеология – тя ми образува много проблеми, но аз вярвам в нея. Ако дойде при мен критична маса хора и ми каже: ето това трябва да го направиш в Общинския съвет – аз отивам и го правя.

-Вие сте наясно със ситуацията в града, познавате проблемите на общината. С какво могат да бъдат полезни Янко Станев и листата му от съветници? Защо трябва да сте в Общинския съвет?

-За да можем да помагаме там, където нещата се движат в правилна посока, с добра скорост, за модел на усъвършенстване. Защото е очевидно, че всичко се подобрява през последните две години. Това е едната страна. Втората е – да слагаме, доколкото може, спирачки там, където не се движим правилно. Да можем да спираме движението в неправилна посока и да го обръщаме обратно. Аз не се страхувам от тези действия. Много хора правят различни изчисления, ама ти, докато изчисляваш нещо – дали да го направим, или не, то му минава времето. И после започваме наново, от по-ниска квота.

-Възприемате ли се като иноватор в политиката?

-Аз не, но хората смятат, че съм такъв, защото предлагам неща, за които те смятат, че не им е дошло времето.

Първият прякор, който ми дадоха в общината

когато бяха временните управи, беше Реферматора. Даде ми го Стелка Маринова – секретарят на общината по времето на Войно Войнов, защото аз постоянно предлагах различни идеи и решения, за част от които към днешен ден осъзнавам, че са били безумни. Но така или иначе, всеки ден бълвах. Всичко ми се искаше да стане за един ден. Бил съм и наивник, и неподготвен – абсолютно. Но и до ден днешен мисленето ми е такова – да измислям нови неща, които смятам, че са по-добри. И сега се сещам, че това е друг голям проблем. Тези иновации плашат и понякога нарушават определени интереси. Аз даже не знам за това, не се сещам дори. Гледам голямата, идеалната цел.

-Какво според вас трябва да се направи още за града и с какво вие и вашите кандидат-съветници бихте могли да бъдете полезни в тази посока?

-Всичко става с пари. На нас са ни необходими, по моя преценка, между 500 и 800 милиона годишно, за да може Варна да се развива с по-високи темпове. Имаме бюджет от около 200 – 220 милиона. С една оптимизация на приходите и инвестиции – дали от държавата, дали публични пари, частници или европейски пари – без значение, нещата могат да се случат. Трябват около 200 – 250 милиона евро. Ако градът е единен, има заедност, има съзнание за решаване на големите проблеми, всеки ще те уважи. Ако управлението е стабилно, няма клюкарщина, дискредириране – тези елементи, които внасят в обществото несигурност и колебание, градът ще се развива и инвеститорите ще дойдат. Ако няма постоянни ексцесии, а напротив – има една сериозна и видна подкрепа за развитието на Варна, гарантирам, че това ще се случи. Ето това е ролята на моите съветници. Ние сме го казали:

от нас може да се очаква в Общинския съвет да подкрепяме тези неща

И да сме против всичко, което е в обратната посока. Защото аз смятам, че Варна си е морска столица и може да бъде икономически локомотив не само за Варненска област, а за цяла Североизточна България. И защото смятам, че това е моделът на децентрализираното развитие на Европа. Но Варна трябва да стане европейската столица на Черноморието и на Североизточния икономически регион. И чрез една висока степен на познание, на квалификация, на администрация, на бизнес, взаимна работа и доверие – подписвам се, че това ще стане. Искам всички добрини, които се правят за града, да бъдат заедно събрани, плод на общи усилия, идеи и решения. Но това е въпрос на психология. Комунизмът я е изтрил, изтрил е и веруюто, че успехът се гарантира от работа, от много работа. От 8 часа, ама яка работа. Имаше през комунизма един девиз, ако си спомняте: „Учи, мама, за да не работиш“. Не, учи мама, за да работиш повече, по-умно, по-ефективно и да получаваш повече. Това е демокрацията. И аз вярвам в това. И единственото, което й трябва на Варна, е тези хора – всичките, които могат, да обединят усилия. Това може да се очаква от мен и съветниците, които ще влязат с мен в Общинския съвет.

Едно интервю на Орлин Филиповски
CHF CHF 1 2.10939
GBP GBP 1 2.35062
RON RON 10 3.92997
TRY TRY 100 5.43683
USD USD 1 1.87844