Роденият през 1959 година д-р Янко Станев е завършил Медицинския университет във Варна и „Публична администрация и мениджмънт“. Работил е като лекар в община Долни чифлик, а също така е и съучредител на Българския лекарски съюз. През 1989 година влиза в политиката и става създател и основател на варненската организация на СДС. Бил е кмет на район „Владиславово“ от 90-а до 99-а година. От тогава до сега, вече 16 години, той е общински съветник във Варна. Бил е заместник-председател на Общинския съвет в морската столица, председател на комисиите „Финанси и бюджет“ и „Структура на общинската администрация“ в местния парламент. В момента д-р Янко Станев е председател на СДС-Варна и водач на листата за общински съветници, които ще се явят на местните избори във Варна на 25 октомври с регистрацията на ПП „Социалдемократическа партия“ с №27 в интегралната бюлетина.

- Д-р Станев, за пръв път излизате на избори в една толкова усложнена и конфликтна за вас ситуация. Не се разбрахте с реформаторите и се оказа, че СДС – Варна, чийто председател сте вие, ще се яви на местните избори, използвайки регистрацията на Социалдемократическата партия (СДП). Заговори се дори, че се връщате към корените си…

- Това е първият мит, който се разбива много лесно – за многото партии, на които съм бил член. На практика съм бил член на две – СДС и ДПС. Аз твърдя, че ДПС е турското СДС. Taкa и им го обяснявах тогава. И не че съм бил член на БСДП, когато тя се сля със СДП – аз бях неин председател и съответно станах председател и на СДП. И когато се създаде СДС (защото знаете, че СДС не беше партия, а съставен от партии), станах учредител и на СДС. Тоест, формално погледнато, от реалните партии съм бил член на СДС и ДПС. И сега, когато регистрацията на СДС отиде в Реформаторския блок, колегите от СДП ми съобщиха, че партията е регистрирана отпреди 2 години и е възстановена от едно младо момче. Затова приехме да бъдем с тяхната регистрация, защото тази партия също е учредител на синьото СДС.

- Защо се говори за вас, че носите само негативи?

- Аз много пъти съм си го задавал този въпрос. От една страна, има твърдения и внушения, от друга страна – факти. Фактите в работата ми примерно като кмет на район „Владислав Варненчик“ и след това като общински съветник се виждат лесно по документи. Нещата, които са изградени по мое време, са видни. Като кмет, без да се хваля, първото училище, което беше построено след 10 ноември, беше във “Владиславово”.

Аз съм инициаторът, аз съм внесъл документи, аз съм извоювал средствата. И училището беше завършено 1999 година. Много неща сме направили във “Владиславово” – казвам направили, защото един човек не може сам, той винаги работи с екип. Имам прекрасен екип, с който излизам на тези избори. И тези дръвчета, които виждате на централната алея, и всичко останало е плод на нашите залесителни мероприятия. Търговските обекти и телефонизацията – също. Знаете ли, че само 2% от “Владиславово” беше телефонизирано, но със съвместните усилия на тогавашния шеф на пощата телефонната централа беше завършена.

Тя е единствената подобна в България – между аналогов и цифров тип. Първата процедура частна фирма да извърши сметоизвозването беше извършена именно във “Владиславово”. И много други неща се случиха, като целта беше да превърнем „Владиславово“ от „спалня“ в квартал. Давам пример – в трети микрорайон при 10 000 души население се полагат по международните стандарти 2600 – 2700 квадрата търговска площ. Ние там имахме един супер и един магазин – някъде около 500 – 600 квадрата.

Построихме още около 800 – 900 квадрата търговска площ, оставихме малко и за частната инициатива, защото мислех, че след време тя ще се развие до степен да строи сама. Дейността ми като кмет беше оценена най-добре 1995 година, когато се явих на кметските избори и ги спечелих мажоритарно. Може би

това притесни някои хора и оттогава започнаха опити за публично и медийно дискредитиране

После като общински съветник всички знаят какво съм свършил. Даже някои ме смятат за негативен с оглед на това, че ако мисля, че дадено решение ще помогне на Варна, аз го гласувам. Кой го предлага, как, защо – не ме интересува. Тоталният пример е училището в Аспарухово. Громиха от трибуната предложението за строежа – прескъпо било, това-онова. Аз станах и казах: „Интересува ме само ще учат ли там 600 – 800 деца? А след 10 години 7000 – 8000 деца ще са се обучавали ли в ново училище?“. Ето това беше за мен важното и значимото. Да, след това направихме и всичко възможно да коригираме и част от сметките. И във всички останали решения съм се ръководил от идеалната цел. А и съветниците, които водя – аз съм късметлия, че работя с хора, които никога не са проявявали неотговорност. В някои от случаите съдбата ме е събрала с тези хора. Затова примерно до ден днешен съм истински приятел с всеки един от тях.

Когато за развитието на града, който се ръководи от кмет на общината, има определена програма и цел и виждам ефект – аз съм длъжен да го подкрепя. Кирил Йорданов ми беше тежък политически опонент, но аз гласувах винаги за бюджета, който той предлага. Като шеф на СДС единствен имам правото от групата да гласувам, за да се съберат тези 26 – 27 гласа и да мине бюджетът. Защото този бюджет не беше на Кирил Йорданов, той е на варненци. Няма изграден сериозен проект за Варна, който да е минал без гласовете на съветниците на СДС.

- Интересното е, че ви сочат като най-вредния за Варна, демонизират ви, но пък е обществена тайна, че всички работят с вас…

- Ами това е нещо, което казвам особено във време на избори - всеки ме критикува,

всеки ме атакува, едновременно с това всеки разговаря с мен насаме

Допитва се, консултира се... Не го намирам за двулично, явно политиката има някакви особени параметри, които аз или не съм разбрал, или не съм искал да ги разбера. Или просто не ги оценявам достатъчно добре. А и да ви кажа, често не обръщам внимание на това – аз гледам работата. Работохолик съм и всеки го знае – на 1 януари още от обяд съм в офиса. Последният 4-годишен мандат беше много сложен. Първите 2 години моята група осигуряваше кворума на сесиите на Общинския съвет. Забележете – кворума. Не става въпрос за решенията на Общинския съвет (ОбС). Аз тях съм си ги изкарал и мога да ги предложа на всеки, за да се види какво сме свършили ние и колко сме били полезни. Това не е хвалба, това са факти.

По същият начин беше и след това. Обаче въпросът е следният: публичното дискредитиране, особено в медиен план, особено със средствата на държавната машина, е довело до един публичен образ – това демонизиране, за което говорите вие. Това нещо обаче се сблъсква винаги с резултата на изборите, който е диаметрално противоположен на всичко негативно, казано или изписано. В същото време виждам, че идват хора, които ме подкрепят.

С над 3000 души съм се видял в настоящата кампания и с всеки съм разговарял

Не знам дали някой друг се е видял с толкова хора пряко, даже не знам дали цели структури са го направили. Само за ден се срещнах с 400 души. С всеки един отделно съм си поговорил. И смятам, че тези обиди, клевети… как мога да се защитя? Ами – само с дела. Вижте, годините си отиват, всяка клеветническа кампания – също… Макар че може би неправилно не съм обръщал внимание досега, но съм смятал, че единственото, което ми остава, е да работя. И затова се кандидатирах. Казвал съм го: интересът ми не е да се кандидатирам. В чисто политически план говоря. Но просто не виждам друг отговор. Но това ме прави неудобен за политическите ми опоненти. Неудобен съм, защото съм независим по поведение и зависим по политическата линия. Имам предвид моите убеждения и интересите на Варна, а те съвпадат.

- Не е ли малко на инат?

- Не, категорично. Вижте, аз смятам, че много хора ги е страх от мен – за това, което съм. И хем гледат да го използват, хем гледат да ме омаскарят. Според мен се опитват да неглижират това, което имам да кажа. Но аз имам една особеност – никога няма да кажа нещо, което ще увреди достойнството и честта на град Варна. А тези хора – обществениците, политиците и държавниците от Варна, те са част от името на града. Не мога да си позволя да плюя кмета, председателя на общинския съвет и колегите си по един безпардонен начин по медиите. Да, имам остър език, но това го правя там, на дебата – очи в очи. И смятам,че това е начинът. Ето, дори идваха от една телевизия и аз им казах: „Ще ми зададете въпроси, които пряко или косвено ще увредят името на града“.

Вярно, като ме питат за ромите, веднага се прави косвена връзка. Аз предпочитам да кажа 5 неща, които са свършени в града, за 2 – 3, които не са, и за 50, които трябва да се свършат. Иначе какво? Да не би ромите в Пловдив, София или Бургас да са различни? Ами не са. Тоест за мен авторитетът и имиджът на град Варна не се градят само от лидерите на града, а от всички. И затова винаги съм апелирал – и към съветници, и към представители на държавната и общинската власт, че ако те пазят интереса на Варна, Варна ще пази и техния авторитет.

- Кой всъщност е Янко Станев? Хората не ви познават, единствено четат за вас…

- Ами съгласен съм. Казват ми го и всичките ми приятели и близки. Дори във фейсбук постоянно чета битките в тази посока. Едните казват: познавате ли го, че пишете така за него, други – друго… И така си спорят. Вижте, аз съм един обикновен човек, който е израснал на центъра на Варна. Учил съм в училището „Гео Милев”, което беше на гърба на пощата – най-старото училище. След това съм учил в тогавашната Втора гимназия, после в Трета, а след това в Медицинския институт във Варна. Тука съм видял света и съм станал човек.

Живял съм в много тежки условия. В стая без прозорец

И то до 8-ми клас. Тоест имаме прозорец, той отива към едно стълбище, оттам втори прозорец към друго стълбище и третият прозорец чак – към светлината. И в 12 часа на обяд беше тъмно. Не го казвам да ме съжалява някой – живях щастливо. Но така са ме възпитали моите родители – в дух на уважение към възрастните, но и в силна воля. Имам силен дух и силна воля. Какъв е сега Янко Станев?

Знам, че се носят всякакви легенди. Ами близо 10 години съм бил кмет, 14 – 15 години – зам.-председател на ОбС. Живея като среден гражданин, карам хубава кола, защото е фирмена, живея в небогат дом. Купувам кренвирши от същия магазин, от който купуват и моите комшии. Те ме познават всичките, защото всеки ден пазарувам оттам. Общо взето, като се погледна отстрани, за тези 26 – 27 години в политиката не съм богаташ.

Не съм и бедняк. Трудя се, имам един малък бизнес, защото иначе с възнагражденията, които получаваме, няма как да стане… Нямам нито един договор с общината и бизнесът ми е свързан с варненци – ако влязат да пият кафе, значи е добре, ако влязат да хапнат, значи пак е добре… Не обичам да ходя по ресторанти и не мисля, че някой ме е виждал. Аз съм домошар. Но истината е, че с тази работа семейството страда. Големия ми син така и не го видях как расте, за малкия се заклех, че ще го видя. Но от мероприятие на мероприятие все няма време. Семействата на политиците страдат, особено ако са работохолици като мен. Не знам тази легенда за мен как се продуцира, но може и аз да имам дял в това, защото родова черта при нас е да стъпваме търговски.

Може да имам 5 лева в джоба си, но стъпвам така, все едно имам 5000

И смятам, че това е редно, защото в края на краищата самочувствието се гради не на това колко пари имаш в джоба си, а на това какъв капацитет смяташ, че имаш. Расъл съм в трудни условия, но такова хубаво детство съм имал и толкова хубави неща съм преживявал, че… дано Господ е дал на всеки. Моите родители работеха поне на 30 – 50 километра от Варна, за да вземат по-големи заплати, че да ни изучат и изхранят. Правя същото с децата си, защото знам, че един ден и те ще го правят със своите.

- Много хора са ви обинявали, че сте родоотстъпник, предател, защото сте били член на ДПС. Знаете – имало е плакати Янко Станев с фес, наричали са ви еничар и т.н.

- Е, антиксенофоб съм, какво да направя… Не мога да деля хората. И не знам как става това. И да кажа защо – така съм възпитан. В Храброво, откъдето произхождат родителите ми, в съседство на километър е едно село Ляхово. Там са само турци. На още два километра е село Божовец, където пък са само татари. На юг е село Одърци – копанари и българи. Моят дядо пък, Бог да го прости, на майка ми бащата, е чист гагаузин. И аз не съм чувал от семейството си да правят разлика между хората. Правеше се разлика добър и лош човек. Но какъв е точно, и аз не знаех. И те ми се смеят и в ДПС, и в СДС – че не се замислям кой какъв е. Така и ще си отида. Може да кажа нещо, което няма да прозвучи много политически или обществено, особено преди избори, но ще го кажа. В ДПС ме обвиняваха, че издигам кадри, които са българи. В СДС пък обратното – че издигам кадри, които са етнически турци. Аз не правя разлика, просто гледам кой върши тази работа, с която в момента сме се захванали. И може би

затова съм неудобен

Може би това са някакви политически линии, които често пресичам при това без въобще да знам, че го правя. Но съм твърдо антиксенофоб. Прекарах миналата Коледа със сирийски бежанци. Бяха двама гости на един мой близък приятел, които след това заминаха за Западна Европа. Но очевидно това ми мислене не ми носи политически дивиденти. Напротив, страшно много хора се дистанцират и според мен една част от съпротивата спрямо мен е по тази линия…

- Защо всъщност отидохте в ДПС, като знаехте, че ще понасяте негативи години наред?

- Вижте, действително знаех, че така ще стане, но съм си направил избора. Отидох в ДПС, защото на петата Национална конференция на партията Ахмед Доган каза, че ДПС ще стане мултиетническа партия. Дори интифата беше 50 на 50 – българи християни и българи мюсюлмани. И никога няма да забравя едно негово изречение: „Защо следващият председател на ДПС да не бъде християнин? Нали отиваме в Европа?”. Освен това аз познавах хората в ДПС. Аз съм работил с тях като шеф на СДС. Всички са идвали в този кабинет преди това. И преди това като кмет на „Владиславово“ също съм общувал с тях. Никога не съм имал проблем. Та аз съм присъствал на събранията на ДПС във „Владиславово“. Бил съм на техни конференции – общински, областни, когато съм бил шеф на СДС. И за което

можех да платя с главата си в политически план

Кой ще те пусне на конференция на ДПС, при положение че Иван Костов е казал, че ДПС е проклятието на България?! А аз съм на конференция на ДПС във Варна – официален гост, на първия ред. Касим Дал ме гледа и ме пита тихичко ще кажа ли нещо, защото се старае да не бъда компрометиран. И аз ставам и си дръпвам речта. Не съм се притеснявал. И не смятам да се притеснявам. Така че… ДПС ме изключило – да, но никой няма да ме накара да плюя обикновените хора. По същия начин е и със СДС, когато ме изключиха, а после разбрах, че всъщност не са ме изключили. Някой чул ли ме е да кажа нещо лошо срещу СДС? Някой чул ли ме е да кажа лоша дума срещу ДПС – като структура, като хора говоря? Не, няма как да ме е чул.

- А защо всъщност ви изключиха от ДПС? Говореше се, че е заради това, че сте подкрепили Кирил Йорданов…

- Да, такава беше легендата. Това е политическата опаковка. Истината е друга. Можете да отидете при обикновените хора в ДПС и те ще ви я кажат. Реално ме отстраниха, защото, както декларираха различни политически лидери – много е добър, много е голям, вече не му е мястото тук… Уплашиха се за местата си в София.

- Вие някога натискали ли сте се за депутат?

- Никога. Имал съм предложения, и то от много високи места. Но съм отказвал, защото съм от Варна и не искам да бъда дърво без корени. Честно казано, мисля, че съм бъркал тук-таме. Можех да направя два-три политически тактически хода и да отида в София. Но характерът ми може би, разбиранията ми са такива. Аз се доверявам нацяло и нацяло заставам зад нещо, не мога наполовина. Убеден съм, че щях да имам проблеми,

ако бях отишъл в София, защото отново щях да стана лоби на Варна

А това там не е много прието. Но винаги съм смятал, че Варна трябва да издига хора. Вижте Бургас – бивши зам.-кметове министри, зам.-кметове депутати. Ами то е една взаимовръзка и ангажираност, естествен процес. Разбира се, че ще гледат на Бургас, че ще подготвят кадри, че ще помагат повече за проекти. Не съм казал, че и тук, във Варна, не се помага, но се прави през последните две години. Преди това нямаше помощ.

- Представлявахте общината във ФК „Спартак” преди няколко години. Но ви обвиняваха, че сте разсипали клуба…

- Поглеждат документите и виждат – ако има някое частно лице, дарило официално повече от мен, да дойдат да ми кажат. При това без да участвам в управата на клуба. Знаете ли, „Спартак” е една болна тема, защото аз съм голям запалянко. Един от феновете тогава – Карачобанов, ми каза на сесията на Общинския съвет, когато стана конфликтът: „Ако беше шеф на СДС, щяхме паметник да ти направим, но си шеф на ДПС”. Сега съм шеф на СДС, те пак същото го приказват. Но вече има издълбана пропаст там. Знаете ли какво направих – издигнах един плакат на стадиона: „Спартак” – всички са равни“. И аз вярвам в това. И до ден днешен обаче от клуба идват да се съвещават с мен. Тези по-младите, ултрасите, които плюят и викат срещу мен, са като онези деца – ако аз се откажа от тях, все едно баща да се откаже от децата си. Не знам какво е тяхното отношение към мен, но се срещам с фенове, срещам се с деятелите, със сегашните ръководители на „Спартак”. Людмил Горанов (един от най-успешните треньори на „Спартак“ – б. а.) лично и официално ме покани на първия мач, на който започнаха пак да викат срещу мен. Но те знаят, че съм спартаклия. Да, и аз може да съм грешил сигурно – няма как да не си грешил в този живот.

Не съм ангел и никога не съм го твърдял…

- Доколкото съм чувал, сте серт като характер. Вярно ли е това?

- Остър език имам, вярно е. Но не можеш примерно да викаш пред мен на стадиона на левия бек на “Спартак”, който беше мулат, мангал и аз да не реагирам. Няма как просто да замълча. Но пък в политически план острият ми език пречи. Защото ръководителите ми изпадат в неудобно положение заради мен. Примерно в официалната линия нещо трябва да се премълчи, пък аз току-виж съм избухнал за нещо, което смятам за неправилно. Все пак аз смятам, че в България заради политиката се разгръща, хайде да не казвам ксенофобска кампания, но кампании, които имат такива черти. И ще ви кажа нещо интересно. Споря с един от нашите привърженици, който живее в Германия. Та той критикуваше германския канцлер Ангела Меркел – заради джамиите и цялата политика. И аз му викам: „Абе, това е държавна политика ”. Той казва: „Ще съм съгласен, когато видя в Саудитска Арабия да построят църква”. Много интересен аргумент.

Аз обаче не искам да ме сравняват със Саудитска Арабия, искам да ме сравняват с Германия. Може би затова няма случай на празненства да не изпея песни на 4 – 5 езика. Питайте всички седесари, те са ме чували. Ще изпея песен на български, защото много обичам песента за Кара Кольо и „Излезел е Ильо войвода”, и най-вече „Болен ми лежи Миле Попйорданов”. Но няма да пропусна да изпея кюрдския химн „Моята родина е Кюрдистан“; няма да пропусна никога да изпея една стара казашка песен „Когда мы были на войне”, защото аз съм също потомък на един стар казашки род; няма да пропусна да изпея една турска песен, която се пее по сватбите, когато двете половинки на ябълката се съединят и стават едно семейство. Ето това са ми разбиранията. Вярно, понякога не проявявам достатъчна толерантност към тези, за които смятам, че се отдалечават от правилните според мен ценности. И това в политически план пречи.

Като например стана пред една аудитория от 100 души в един чувствителен район като Дългопол и изпея една гагаузка песен, а те първо не знаят, че е гагаузка, и я мислят за турска. И второ – прави ми се забележка, че тука, в тоя район, не се пее на турски. Защо? Искам някой да ми обясни… Аз

не обичам да деля и не мога да деля хората

През 2007 година бяха много разстроени на изборите в Аспарухово. Янко Коренчев беше кмет на ДПС и почнаха тотални кампании – ще строят джамии на центъра. И резултатът беше, че във всяка къща се обсъждаше въпросът и национализмът вдигна цяло Аспарухово. Тогава си спомням, че едно от момичетата от ДПС, което беше на комисия, се върна разстроено. Поискало чаша вода от колежка в комисията, а тя не му дала. И вика: „А ние сме комшийки, оставяли сме си ключовете, когато отиваме на курорт, една на друга да си поливаме цветята”. Така че аз не смятам, че хората са разделени – политиците разделят хората. И никой не е в състояние да ме убеди в обратното. Политиците разделят хората, за да спечелят някой глас. Всеки със собственото си мътене на истина. Това е толкова непочетено, толкова гнусно и гадно, че сега, като говоря, направо настръхвам…

Орлин ФИЛИПОВСКИ, БЛИЦ

ОЧАКВАЙТЕ В БЛИЦ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА ЕКСКЛУЗИВНОТО И ПРЕЛЮБОПИТНО ИНТЕРВЮ С ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СДС-ВАРНА Д-Р ЯНКО СТАНЕВ