В политиката има ляво и дясно. В първите години на демокрацията имаше политически знаещи и сиротни люде.

Д-р Петър Дертлиев бе знаещ и можещ политик. Знаеше какво е демокрация, беше видял и преживял отровата на тоталитаризма и разбираше. Народът чувстваше това. Ние бяхме сиротни и не знаехме нито цялата история, нито цялата истина. Чудя се какво е видял в мен, че ме избраха за член на Изпълнителното бюро на БСДП? А там - Петър Корнажев, Захари Карамфилов, Груди Панчев, Сашо Константинов, проф. Боев. Ангел Ахрянов и... само хора от този ранг.

Много истински човеци! Надвили себе си!
Без мъст. Без реваншизъм. Но с идея за България.
Грешни като всички хора, но големи, много големи!
Защо? Така говори времето за тях.

Много преди Тони Блеър, д-р Дертлиев написа книгата „Третия път”. И всичкото бърборене за него по това време беше, защото всички бяха респектирани даже се страхуваха от него. Както повечето от тях се страхуваха от миналото си. Май „Третия път” беше кодиран отговор на въпроса кой път да хванат.

А ние, сиротниците около него, разбрахме от писаните и казаните му слова, че „Третия път” са червените линии. Или сините линии, или оранжевите линии и т.н. - житейските линии, или линиите във живота.

Макар остър и твърд, Дертлиев доказа, че е от школата на д-р Атанас Москов. А тяхното послание бе за линиите в живота, които не бива, не може да се прекрачват.
А пътеките човешки са символ. Символ на битката на Човечността срещу Подтисничеството! Всякакво Подтисничество – политическо, и икономическо, и от държавни и частни, човекоподобни и човекоугодни структури.

Само историята разбира и оценява човеци като д-р Дертлиев. И макар малко време да е минало, вече се появява истинската оценка за доктора. Със ставане на крак! На колко българи от прехода се става на крака?

Сега разбираме, че още тогава е трябвало да стоим просто изправени.

Защото големите линии на живота не се прекрачват.

Д-р Янко Станев