Днес разумните са все по-отчаяни и тъжни, а "безсмъртните" все по-арогантни и нагли в желанието си да убедят най вече себе си, че един глобален здравен проблем не може да бъде техен проблем, написа във Фейсбук работещият в Германия д-р Борис Таблов във връзка с разединението в обществото ни по отношение на спазването на мерките срещу пандемията. Д-р Таблов призовава хората да бъдат част от решението, а не част от проблема.

Публикуваме коментара му без редакторска намеса:

На кое точно място сме в една печална класация сякаш няма никакво значение. Това, което има значение е, че се проваляме с управлението на кризата. Жесток и смъртоносен провал.

Преди година - болниците бяха празни, случаите минали над 100 за ден предизвикваха истинско медийно цунами, а държавата затворена. Сега - болниците претъпкани, случаите бележат нови висоти от ден на ден, а държавата се прави, че знае какво прави.

Преди година - почти всички извън властта решиха, че е модерно да бъдат на контра. Без значение разумно или не - важното е да си наобратно на властта. Днес - същата работа, напук на елементарния здрав разум, че това вече не е забавно, а извратено.

Преди година - скептици имаше, но сякаш заради неизвестното в хората имаше повече отговорност към случващото се. Днес разумните са все по-отчаяни и тъжни, а безсмъртните все по-арогантни и нагли в желанието си да убедят най вече себе си, че един глобален здравен проблем не може да бъде техен проблем.

Преди година - медиите търсеха отговорите на толкова много въпроси, които се въртяха в главите ни. Днес - част от тях избраха да станат трибуна на хора, чийто начин на говорене има една едничка цел - да звучат примамливо за изморените от темата, без значение каква е реалността.

Още ли се питате, чий е провалът?

Общ...

Аз лично се чувствам виновен, че станах пасивен съучастник в моралния разпад на обществото ни. Оставихме държавата си в ръцете на хора забравили, че те трябва да служат на народа си, а не обратното. Оставихме простотията да ни погълне.

Може ли да се направи нещо? - спрете да търсите оправдания за бездействието си, а действайте. Не ходете болни на работа, не ходете на кръчми, сведете контактите до минимум...

Бъдете решение, не проблем!