Иван Костов, а по-късно и Сергей Станишев показаха как държавата може да покровителства организираната престъпност и как тя се разви при тяхното управление. Какво направи Димо Гяуров като представител на специалните служби за разкриването на досиетата на бившата ДС и връщането на парите, които бяха изведени от комунистическата партия към външнотърговските дружества. Какво направиха те - Гяуров и Костов за фалита на банковия сектор - 1996 -1997 г.? Сега виждаме, че съдебните процеси на тези банкери, които тогава откраднаха парите на българските граждани, са още на първа инстанция, или както се случи с Атанас Тилев - бе оправдан поради изтичане на давностния срок, тъй като мотивите бяха забавени от съдия Мирослава Тодорова с 4 или 5 години. В същото време вече са минало отвличанията и въоръжените грабежи по магистралите, които бяха системна практика преди идването на ГЕРБ на власт. Нека да ви припомня и делото "Килърите". То показа много ясна воля както на правоохранителната, така и на съдебната власт за една обективност и прозрачност на съдебния процес, който завърши в интерес на обществото.


- Но една показна стрелба като тази срещу Златко Баретата не е ли гавра с всичките ви постижения?

- Разбира се, че подобни остатъци от миналото - лицата на прехода, винаги могат да провокират саморазправа, и то именно на публични места, за да всеят страх и недоверие в обществото. Но полагаме максимални усилия те да бъдат колкото се може по-малко на брой и да ги неутрализираме.


- Като стана дума за връзка между политици с организираната престъпност, как ще коментирате делото "Буда" за Бойко Борисов?

- Няма нищо вярно и ново в тези публикации, те периодично се изваждат и размахват пред обществеността особено преди избори. Видяхме ги за първи път 2005 г., когато премиерът отиваше на балотаж за кмет на София. Тогава много софиянци получиха тези пасквили на личните си електронни пощи. През 2007 г. преди изборите отново бяха извадени, както и през 2009 г. После през 2011 г. отново се подхвърли за Буда, но темата замря, защото тези, които говорят, знаят, че няма нищо вярно. Приемаме, че през 2001 - 2005 г. премиерът е главен секретар на МВР. След излизането му от министерството от 2005 до 2009 г., опозицията е разполагала с достатъчно време и ресурс, ако действително е имало данни, да разследва, да проверява... А не днес да се упражняват в предизборно говорене. Но такива документи, справки или данни просто не е имало. Тяхното поведение за мен е просто политическо безсилие. Затова използват най-близкия им прийом - личната конфронтация и фабрикуване на компромати. Аз си направих труда да видя моето лично кадрово дело като бивш служител на МВР до 2005 г. дали някой е проявявал интерес в периода, в който вече съм бил извън системата към него. Оказа се, че през 2006 г. директорът на "Човешки ресурси" е взел моето дело от архива.

- И?

- През април 2009 г. делото ми отново е взето от директора на "Човешки ресурси". В тези периоди министри са били Румен Петков и Михаил Миков. Те вероятно не са знаели, че когато са разпоредили да се извади делото ми от архива, има картон, в който се разписва този, който го взема. Кое налага, при положение че не съм бил кандидат за работа в МВР, да се проява този интерес към кадровото ми дело, където има информация за мен, семейството ми, родителите ми. Това е манталитетът на същите тези хора, които сега фабрикуват и лъжите около премиера Борисов.


- На два пъти вече позициите ви с главния прокурор Сотир Цацаров се разминават. Първият път бе, след като вие и премиерът Борисов заявихте, че е по-здравословно за хора като Златко Баретата да чакат в ареста присъдата си. Вторият път е за нападението над Ахмед Доган. Г-н Цацаров допуска, че акцията на нападателя може да е замислена с помощта на други хора, докато вашето мнение по-скоро е, че той е действал сам...

- Разбира се, нашето желание да са постоянно в ареста не е юридически обосновано. Най-важният проблем обаче е дългият съдебен процес. Ще дам пример с "Наглите" - бяха осъдени на първа инстанция. И при положение че говорим за рязане на пръсти, на уши и т.н. , една година по-късно нямаме произнасяне на втора инстанция. А междувременно съпругата на Ангел Бончев почина от стреса, преди да дочака справедливост. А по отношение на Енимехмедов - съвсем основателно е и версията за съучастници да се провери. Всички изказвания в първите часове след нападението бяха на база на първите впечатления. В процеса на разследването вече се прави много по-задълбочен преглед на миналото и настоящето на Енимехмедов.

Роден е на 8 април 1965 година в София.
През 1992 г. завършва Националната спортна академия.
През 2000 г. получава следдипломна квалификация по право в Университета за национално и световно стопанство.
От 1997 г. работи в администрацията на МВР, като след 2001 г. става оперативен помощник на главния секретар Бойко Борисов.
От 27 юли 2009 г. вицепремиер и министър на вътрешните работи в правителството на ГЕРБ
Зам.-председател е на партия ГЕРБ. /ЕМИЛИЯ КАРААБОВА,
trud.bg