310 българи ги няма вече, 310 семейства са почернени. Черни рекорди, черно управление, изтерзани лица в бели престилки, препълнени болници. Само за седмица България загуби 930 души.

Не, това не е война, защото агресорът атакува, а насрещен огън няма.

Една система с несъвместима с живота сатурация, за която респиратор също няма. Едно управление, което позволи България да загуби 310 свои граждани за едно денонощие.

Борбата с кризата е еднозначна, ответният удар е мираж. Никой с нищо не се бори, а хората „мрат яко“, както каза генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски в едно интервю, след което бе публично линчуван за това си изказване. Защо? Някой ще се извини ли?

Едно правителство, за което тези 310 човека са просто статистика. Правителство, назначено от един зелен чорап със стиснат юмрук. Този чорап управлява еднолично България вече половин година! И докара страната до там, че хората умират от болести и от глад, а скоро и от студ, след сметките за електричество.

Нека е ясно на всички, че тези абсолютно некадърни хора, няма да носят никаква политическа, та дори и наказателна отговорност за това, че докараха България до дъното, а нейните граждани – до просешка тояга. Част от това правителство е плъзнало из страната да прави предизборна кампания и на никой не му дреме, че клетата ни Родина осиротя с 930 души за седмица.

Здравният министър е "тотал щета"; той е от вълците, които менят козината си според поста, който заемат, а нрава си – според политиката „разделяй и владей“ на Румен Радев.

Очевидно  е, че това работи, защото една лъжа, казана 100 пъти с подходящите прилагателни става 100 % истина. И никой не се пита – защо? Обещанията  за прозрачно управление се сгромолясаха с гръм и трясък, а кампанията на братята Асен и Кирил върви с пълна сила.

Тоталният хаос е абсолютен факт, кризата с Ковид се управлява от антиваксър, а Румен Радев гази с войнишките си кубинки Конституцията. Това ли ви е промяната, а зеленият чорап в кубинките – алтернативата? Много жалко! Кажете го на близките на 930 души, които няма да се върнат при семействата си. Никога.

Геновева Михайлова