Родителите ни сигурно помнят онези години, в които за книги се чакаше по опашки пред книжарниците от ранни зори. Дори се търсеха връзки, за да притежаваш ново заглавие от любим автор. Мина и онова славно време, когато основното забавление беше да отидеш на театър или на концерт. Днес това звучи непонятно за младите хора. Достъпът до информация е навсякъде. Интернет отдавна промени света и погледът на новото поколение е насочен в друга посока. Разбираемо е, тъй като векът на развитите технологии ни изправя пред различни предизвикателства, изисква от нас други умения, чрез които да оцелеем в забързаното ежедневие. Затова и непрекъснато се спори дали българинът чете. Въпросът е любопитен, след като се оказва, че отделяме едва 4 лева за кино, театър и концерти. Също така според данни на статистиката половината нашенци не са прочели нито една книга през миналата година. Разбира се, някои веднага ще кажат, че няма нужда от това. Нали чичко Google знае всичко. Колкото и да отричаме обаче, точно интернет ни направи лениви. Заради светкавичното сърфиране из мрежата забравихме да мислим. Някак си свикнахме да получаваме всичко наготово, без да полагаме никакви усилия. А и за да прочетеш книга се иска най-вече желание и време. Едва ли кризата и безпаричието са оправдание за липсата на мотивация да се докоснем до някое четиво. Дори да нямаме възможност да си купим нова книга, то можем да посетим най-близката библиотека. Проблемът е, че все повече от нас предпочитат бързата и смляна информация. Мисленето стана лукс. Едва ли не времето е толкова скъпо, че не можем да си позволим да пилеем минути за разсъждения. Това се превърна в болест за цяло едно поколение, за младите хора в цяла Европа.
На нощните ни шкафчета все по-рядко има книги. Истината е, че четящите вече са малко. Почти няма хора, които да изпитват нужда от това да отворят страниците на някой голям автор и да се разтоварят, да преживеят всяка една дума от книгата, съдбата на героите. Да се усамотят в стаята и да разсъждават върху дадено произведение. Мирисът на книга е несравним и няма нищо общо с този на електронните четива, които можем да открием в интернет. Колкото и някои да се опитват да ни убедят в обратното. Всичко това няма нищо общо с безпаричието. По-скоро е въпрос на ценностна система. Но днес материализмът взе превес над духовното. А минутите за разтоварване се състоят главно в гледането на сериали по телевизията, защото не ни „напрягат”, както казват домакините. Дори като родители ние не създаваме навици у децата ни да четат от най-ранна възраст. Предпочитаме да ги затворим в стаята им пред компютъра, за да гледаме на спокойствие любимия си филм, вместо да отворим заедно страниците на някой автор. Така те израстват не с героите на Достоевски или на Елин Пелин, не с приказките на братя Грим и мъдростите на Шехеразада, а със Скалата, Трите хикса, Ледения и т.н. Затова децата губят реална представа за понятия като добро и зло - неща, на които ни учат книгите. Ето защо четенето не е просто мода, то е необходимост. /monitor.bg