Когато човек е избрал да плува край бреговете на Австралия извън защитните мрежи на плажовете, е нормално да го захапят челюстите на хищна акула. Ако е главен герой във филм, ще оцелее, ако обаче това е част от реалния живот, най-вероятно това ще е последното плуване на любителя на силни усещания.

Когато обаче деца си играят на двора в български паркове и училищни дворове или се движат по улицата, вече никой не се изненадва, че те стават жертва на не по-малко свирепите челюсти на домашни кучета. При това родителите на хлапетата не подлагат съзнателно децата си на риск.

Поредният случай на свирепа атака от страна на бойната порода ротвайлер, който едва не отне живота на дете, само подсказва, че най-голямата част от кучешкия проблем се дължи на стопаните.

Преди дни попитаха плажуващ на морето дали е съгласен да бъдат глобявани хората, които влизат в морето при черен флаг. Той емоционално заяви: „Мене никой не може да ме спре, моя работа си е какво правя, как ще ми забранят!”

Точно същото е отношението на собственици на кучета, които считат, че само идиотите слагат каишки и намордници, само тъпаците събират екскрементите след своите любимци, само страхливите изпълняват закона.

Мои съседи имат голям бултериер. Кучето е толкова добро, че когато види дете, сяда пред него и търпеливо понася да му дърпат ушите, да го теглят насам-натам и с послушание следи за команда от собственика си. Въпреки утвърдено кроткия си нрав това куче никога, нито за миг не е оставало без каишка, никога не е пускано да се разхожда свободно. Просто отговорните хора постъпват така.

У нас е практика домашните любимци да си играят, гонят, търкалят, хапят, съешават, облекчават на детски площадки с пясъчници и евентуално оцелели междублокови тревни футболни игрища или в дворовете на детските градини и училищата. Мързеливи и безотговорни стопани ги пускат навън сами и никой не може да каже колко са пуснатите свободно песове, които изневиделица атакуват.
Ротвайлерите обичат да налитат на деца. На 18 февруари т. г. това се случи в Дряново. На помощ на атакуваното момченце се притичат трима възрастни, единият от които е полицай и всичките отнасят ухапвания. Оказа се, че според собственика на кучето то е добро и детето е виновно за атаката. На 30 април осемгодишно хлапе си играе в двора на къщата си в Каспичан. Озлобеното куче прескача оградата на дома и бясно захапва детето. Дядо с бастун почти пребива кучето, преди то да отпусне безмилостните си челюсти.

Жена на 40 години е нападната през април отново от същата порода, докато с тялото си предпазва четиригодишното си дете. Собственикът не смогва да удържи кучето и когато го откъсва от жертвата, хуква да бяга заедно с него.

Отново боен пес изяде 88-годишната баба на младо семейство в провинциален град, докато тя малко тромаво оставяла храна пред звяра. Старата жена така и не могла да се отдръпне, притисната от тежестта на огромното животно. Прокуратурата не се самосезира, а семейството потърси друг дом на животното. Малка подробност е, че същото куче вече беше обезобразило момиченцето им.
Агресивните породи кучета са нападали деца, които играят футбол в компанията на родителите си, край сладкарници или на площадки, където малчугани прохождат.

В топъл юнски ден момиченце преминава, подскачайки между масите на тротоарна сладкарница в столицата. Огромна домашна немска овчарка, полегнала да краката на стопанина си, се изстрелва със скок и поваля детето с оголени над него зъби. Бързата реакция на собственика спасява малката от неминуемото. Мъжът сърдито обяснява, че кучето му се страхува от тичащи деца. И възмутен от гневната реакция на хората, си тръгва, сподирян от страхливото, но ужасно агресивно куче.

Абсурдът е в това, че е по-възможно да бъдат изгонени от площадките пушещите възрастни, отколкото да бъде спряна напастта с домашните любимци. При това рискът става още по-голям, когато характерът на кучето е отражение на безочието и агресивността на стопанина.
У нас доскоро бе напълно забранено возенето на домашни любимци в градския транспорт. Една от причините бе, че никой не можеше на практика да задължи собствениците да им сложат намордник и да спазват правилата за чистота и безопасност. Сега качването им е разрешено срещу редовен превозен документ. Опасността обаче си остава.

Оправданието на много от собствениците е, че докато край нас живеят толкова бездомни кучета, които никой не води на каишка, след които никой не събира биологичните им отпадъци, каква е разликата и те да пускат свободно своите кучета?

Всъщност говорим за същия манталитет, който оправдава влизането в морето при черен флаг и показването на среден пръст на спасителя; преминаването с висока скорост през пешеходната пътека, защото колата е по-бърза и по-силна; возенето в градския транспорт без билетче, защото само тъпаците са винаги изрядни. Четвъртата група, убедени в личното си право да правят каквото си поискат и както намерят за добре, са собствениците на кучета.

Пловдивчанката, чийто зъл пес едва не осакати завинаги детенцето, сама го е приспала. Наложената й глоба от 6 хиляди лева е правилна реакция. Но глобата няма да предотврати още подобни нещастни инциденти.

Право на всеки човек е да притежава куче и да си го обича, но задължение на градските управи е да гарантира, че сред хората не вилнеят четирикраки акули. Затова в правилниците за отглеждане на кучета би трябвало да залегнат и условия за задължителната им застраховка срещу злополука. Отглеждането на опасни породи като питбул, ротвайлер, бултериер, дого аржентино автоматично да означава по-високи такси. Ако куче веднъж се хвърли на човек, то задължително да бъде кастрирано (такава практика съществува и в САЩ, и в много европейски държави). Редно е, когато голямо куче бъде заловено без каишка и намордник, собственикът да плаща солена глоба, за да си го получи обратно.

Не на последно място безотговорните собственици трябва да подлежат на наказателна отговорност за щетите, причинени от зъбатите им любимци. Много несправедливо е нечий живот да се преобърне, някой да бъде осакатен или обезобразен и за всичко да са виновни единствено кучешките челюсти.
Лияна Панделиева, monitor.bg