Варна е може би единствения град в страната, където митовете за войнствените чеченски кланове и легендите за влиянието на мафията са тясно преплетени с реални събития и лица.

В началото бе чеченският бизнесмен Абдула Насърдиевич Патаев, известен като бос на чеченската мафия във Варна. Той бе разстрелян на 20 септември 1999 г. около 19.30 ч. край бл. 110 на ул. "Пирин" в морската столица. От нощта на убийството съпругата му, която трябваше скоро да роди, изчезна мистериозно. Само няколко часа след екзекуцията на ул."Пирин", в градинката на “Червения площад” беше намушкан с нож 24-годишният арменец Армен Степанян Сурено.
Той също почина от раните си.

Днес, от разстоянието на времето, тези събития са като откъс от филма “Кръстника”, но в онези дни напрежението ескалираше с невиждани темпове.
Още повече, че малкото хора, наистина запознати с кипящите процеси във варненския ъндърграунд, бяха наясно, че нито чеченците, още по–малко пък арменците, делят най-сериозните позиции сред чуждестранните мафии във Варна.

Далеч по-силни бяха грузинците, но за тях се говореше само на ухо.
Малцина тогава знаеха, че предната вечер преди да убият Патаев, в дискотека на “Златни пясъци” се е подвизавал балканската легенда Желко Разнятович-Аркан. По-късно съпругът на Цеца Величкович последва Патаев в отвъдното след показен разстрел в Белград. Само че преди да го убият тигъра Аркан си беше като у дома ... във Варна, въпреки .... че Интерпол го търсеше в цяла Европа.

Една друга публична тайна от онова време остана не опровергана - близки до Патаев се кълняха, че той е кръвен брат на шефа на чеченската мафия в Москва. Това и да е било вярно, не го спаси.
Знаеше се със сигурност, че високопоставени ченгета, близки до тогавашната власт, изнудват Абдула Патаев. Знаеха се дори пикантни подробности от разговора, в който чеченцът е бил заплашван с екстрадиция.
Знаеше се, и че той не се е огънал. По-късно се чуха още много и все страшни неща, в които, ако има само частица истина, събитията водят право към насилствената смърт на един бивш премиер на България.

За Абдула Патаев се знаеше още, че е приближен на официалните правителствени кръгове в Чечения. Той дори се готвеше да заеме поста посланик на Чечения у нас след евентуалното признаване на родината му за република.
Ползваше се е с авторитета на уважаван балансьор във варненските подземия.
Беше честен мъж, не пиеше и вярваше в бог – това твърдяха опечалените след смъртта му.

Между другото, изключително интересна бе истерията, която обхвана медиите тогава. Пишеха се невероятни безумия, а повечето журналисти бяха уплашени съвсем не на шега. Все още не знаехме, че в бъдеще Варна ще роди не по-малко опасна мафия от чеченската, и че времената могат да станат много по-страшни.
Особено преди местни избори. Това обаче е друга тема.

Другият известен варненски чеченец е Яхия Хашиев. И до ден днешен той остава в сянката на Патаев. Просто Абдула Патаев никога не е бил арестуван.
През лятото на 1998 година Хашиев беше един от многото мераклии за източване на държавата, като имитира износ за Русия.
Замеси се в ДДС-измами. Лежа във варненския арест и т.н. Пуснаха го под гаранция. Общо взето, нищо оригинално.

После и Хашиев го гърмяха.
Близките му твърдяха, че той е станал мишена заради пари, които му дължали и си ги поискал обратно. Оживя!
Днес Хашиев отново е медиен герой.
Свързват го с покушението на Ваня Червенкова, станало насред централния варненски пазар само преди няколко дни.
И отново варненските ченгета играят най-старата апаратна игричка - измиха си ръцете. Това измиване обаче, няма нищо общо с операция “Чисти ръце”.
Заловиха един от дежурните заподозрени.
После съдебната система ще е виновна.
Но ченгетата ще имат оправдание. Преди това всички ще пишат, че престъпниците са заловени. Току виж, в края на упражнението излезе, че варненските ченгета не са чак толкова некадърни.
Виж ти?

Антон Луков