България стана най-скорошната страна от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), която проявява враждебност към Китай. Последният развой на отношенията между региона и азиатската суперсила е под знака на изявлението на българския премиер Бойко Борисов, че серия от компрометиращи снимки, показващи го да спи с пистолет и пари в брой до леглото му, са заснети от неговите противници с дрон, доставен от китайското правителство, се казва в анализ на „The Conversatoion“.

Това е същият Борисов, който беше домакин на срещата на върха на Китай и ЦИЕ 2018 в София, въпреки постоянния натиск от страна на ЕС да не го прави.

България не е единствената страна в региона, която има проблеми с Китай. В Чешката република градският съвет в Прага прекрати връзката побратимяването си с Пекин през октомври 2019 г. в полза на партньорство с Тайпе. Тогава председателят на Сената обяви планове да посети Тайван през август в противовес на Китай.

През май литовският външен министър призова Тайван да влезе отново в Световната здравна организация. Същия месец служители от ЦИЕ бяха сред подписалите протестно писмо срещу въвеждането на китайския Закон за национална сигурност в Хонконг.

17+Китай

Това се случва след десетилетие на сътрудничество между Китай и Източна Европа, под егидата на така наречената инициатива „17+1“. Сътрудничеството започна през април 2012 г. със среща във Варшава между тогавашния китайски премиер и представители на 16 държави от ЦИЕ, включително 11 членки на ЕС. Той обеща инвестиции и развитие на инфраструктурата, които ще стимулират регионалните икономики.

На Китай регионът обеща евтин достъп до европейските пазари. Инициативата бързо прерасна в по-широката китайска инициатива „Един пояс, един път“, която стартира на следващата година. Когато Гърция се присъедини като 17-и член през 2019 г., тя повиши още повече политическото значение на сегашния съюз 17+1.

През януари 2020 г. китайският президент Си Цзинпин обяви, че ще бъде домакин на годишните срещи на върха 17+1, вместо премиера Ли Къцян.

Но това не направи много, за да се излекуват отношенията. Страните от ЦИЕ вече бяха започнали да се дистанцират социално от Пекин и пандемията от коронавирус само ускори този процес.

Въпреки че има много причини за разрива три се открояват.

Първо, Китай не е изпълнил щедрите обещания, които даде на региона за мащабни инвестиции. Китайските преки чуждестранни инвестиции в ЕС достигнаха своя максимум през 2016 г. в размер на 43 милиарда щатски долара, след което паднаха обратно до нивата от 2012 г. Очаква се спадът да продължи и през 2020 г.

След години на срещи на върха 17+1, източноевропейските политици разбраха, че именно възможностите за снимки, а не смислената дискусия имат значение повече за техните китайски колеги. Богато украсените фотоалбуми от тези събития имаха за цел да ускорят кариерата у дома, а не да развият инициативи в региона на ЦИЕ.

Чешкият президент Милош Земан, един от най-прокитайските политици в региона, посочи липсата на реални инвестиции като причина за отлагане на срещата на върха 17+1 през април.

Второ, нарастващото чувство на неудовлетвореност от тяхната маргинализация накара страните от Централна и Източна Европа да се замислят върху политическата си идентичност. По-специално, вълната от последните протести в Хонконг върна спомени за собствената им борба срещу съветския контрол.

През юли 2019 г. словашкият президент Зузана Чапутова критикува гостуващия китайски външен министър Ван И за отношението на неговата страна към активисти и защитници на правата на човека. Месец по-късно китайските дипломати в Латвия бяха разкритикувани за опити за нападение срещу събрали се хора, проявяващи солидарност с протестиращите в Хонконг. Китай не прие добре тази критика.

Растящи подозрения

Трето, страните от Централна и Източна Европа се предпазват от политическите рискове на фона на нарастващата критика от страна на ЕС и САЩ през последните няколко години. За някои тази преоценка се свързва със студената война между САЩ и Китай. След натиск от Вашингтон, страните Полша, Чехия, Румъния и Естония посочиха, че ще забранят на китайската фирма „Хуауей“ да изгражда своите 5G мрежи.

През май 2020 г. Румъния анулира сделка с китайска компания за изграждане на атомна електроцентрала. В Латвия въдворяването на „драконов“ съюз между Москва и Пекин накара разузнавателната й агенция да обяви Китай за заплаха за националната сигурност.

Подобни тенденции не са добри за отношенията на Китай с региона, твърди в заключение анализът. Видеоконференцията по „Един пояс, един път“, проведена през юни 2020 г., може да бъде предвестник на бъдещето. Освен Сърбия, Унгария и Гърция, останалите членове на 17+1 отказаха да вземат участие. Така че изглежда, че съюзът на Китай със 17-те страни от ЦИЕ може да се свие драстично.

Плюс това на китайското правителство ще му бъде трудно да продава скъпи чужди проекти на местна аудитория, имайки предвид икономическите ефекти от избухването на COVID-19. Инициативата „Един пояс, един път“ ще се превърне в много по-малък проект, насочен към стратегически придобивки (като инфраструктурни центрове, енергия и технологии) и възнаграждаващ страни, оказали се истински приятели във всякакви условия.

Страните от Централна и Източна Европа преди се надяваха повече на икономически дивиденти от Китай, но сега – подобно на самия ЕС – мнозина разглеждат Пекин като заплаха, завършва коментарът. Малко вероятно е китайско правителство, което е все по-загрижено за стабилността на собствения си режим, да успее да компенсира, камо ли да поправи, щетите, нанесени от многото възможности, пропуснати през последните осем години, прогнозира анализът на „The Conversatoion“. [**sorce_name**]