Какво се случи в Китай - форумът на ШОС в Тиендзин, грандиозният военен парад в Пекин, "ключовата снимка" на тройката Си-Путин-Ким, както я отпредели СNN, и посланията им,  поставиха очертанията на нов ред в света ... и как това бе разчетено от Западния свят?

С тези въпроси търсим коментар от межднародния политически анализатор БОЯН ЧУКОВ.

За събитията в Китай през последните няколко дни в българското медийно пространство наблюдаваме две различни интерпретации. Първа, изготвя се през либералната когнитивна матрица, която е силно идеологизирана и се строи в схемата „враг-съюзник”. Западът е good boy, а КНР, РФ и КНДР са „главните” bad boys. Естествено, това е пропагандна технология, която не работи, „полезните идиоти” са намалели драстично.

Втора, адаптирана за българите руска пропагандна версия тип “Владимир Соловьов” на случилото се в Тиендзин и Пекин. Както винаги истината е някъде между тези две крайни позиции. Западът нарече водещите страни на ШОС „Ос на злото”, „Ос на хаоса”, „империи на автократи” и даже „хищници”. Лично се изненадах, че и френският президент Макрон употреби по темата понятието „хищници”. 

ЕВРОБЮРОКРАТИТЕ ОТИВАТ В ЗАДНИЯ ДВОР НА ИСТОРИЯТА

Западноевропейците изпаднаха в ярост и има защо. Колкото и да окарикатуряваме западноевропейските лидери, те са само механизъм за провеждане на политиката на властовите центрове, които ги ползват като аватари. Въобще да се подценява западната стратегическа мисъл в момента не е сериозно и не е професионално.

Западният свят разчете много точно събитията в Китай. Евробюрократите в Брюксел са наясно, че безвъзвратно отиват в „задния двор” на голямата геополитика. Те до този момент паразитираха на гърба на САЩ и на ФРС. Беше епоха на комфорт и dolce vita. Но всичко това приключи. Затова са толкова бесни и яростни. Но бих искал да предпазя читателите на „Епицентър” от бравурни оценки и предсказания, които се разминават с реалността. ШОС не иска да подменя ООН.

В заключителната декларация беше подчертано, че страните членки ще полагат усилия за реформиране на ООН и разширяване на постоянния състав на Съвета за сигурност към ООН. Но става ясно, че незападните страни ще се стремят към ограничаване на трансграничното влияние на големите транснационални компании. ШОС приема ограничаването на интернет в национален план. ШОС се бори за равнопоставеност на страните в международните отношения и плавно преформатиране на „света, основан на правилата”, които години наред се налагаха брутално от колективния Запад.

Незападните страни искат да изградят „свят на равнопоставеност”. САЩ остават водеща глобална сила, но вече нямат необходимата „тяга” за да дават за всичко и навсякъде „тон за песен”.

БРИКС СЕ ОКАЗА МОСТРА БЕЗ ТЪРГОВСКА МАРКА, ШОС Е ДРУГА "ОПЕРА"

Преди време БРИКС бе надут пропагандно като един огромен антизападен „балон”. Времето показа, че БРИКС не е това, което описваха трубадурите на организацията. БРИКС за Глобалния Юг се оказа и продължава да е échantillon sans valeur (мостра без търговска стойност). Лично аз не считам, че един съюз като БРИКС, който е цивилизационно силно нехомогенен,има бляскаво бъдеще, особено след като първоначално става дума за чиста англосаксонска концепция.

ШОС обаче е друга „опера”. ШОС е наследник на единната държава на Чингиз хан и социалистическия лагер на Сталин. САЩ искаха да влязат в ШОС, но Китай и Русия отхвърлиха американската кандидатура. То и Русия искаше да влезе в НАТО, ама не се получи. Въобще това са азбучни истини и постановки. Някои механично прехвърлят проекцията на Варшавския договор върху ШОС. Това е груба грешка и непростим наивитет. Нямат нищо общо.    

ТРЪМП Е НАЯСНО, ЧЕ ШОС Е КОТЕЛ, В КОЙТО СЕ "ВАРИ РУСКО-КИТАЙСКОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Тръмп реагира така раздразнено както на парада в Пекин , така и на снимката на Тройката политици. И това е обяснимо. Психологическият портрет на Доналд Тръмп ми прилича в известна степен на този на нашия Жорж Ганчев. И двамата са класически акцентуирани личности. Късосъединителни и с огромно его. Но естествено, Тръмп си дава ясно сметка, че ШОС е „котел”, в който се „вари” руско-китайското сътрудничество.

Да не забравяме, че на Тръмп му бе поставена задачата да раздалечи Пекин от Москва още при влизането му в началото на 2025 г. в Белия дом. Реално се получи точно обратното.

Реакцията на Тръмп на парада в Пекин и на снимката на Тройката политици е типична за неговия психологически профил. Злите езици говорят, че Тръмп не е бил поканен да присъства на парада на 3 септември в Пекин.    

Тръмп се „спъна” в евроатлантическото лоби, което и днес му пречи да се договори с Путин. За Кремъл украинската драма е от екзистенциален характер. Путин не може да отстъпва. Зад него е руската държавност и „1917“. А Тръмп не може да води ползотворен диалог с руския президент. Европейците го изнудват и му пречат постоянно.

ПУТИН – В РАЗКРАЧЕНО СЪСТОЯНИЕ МЕЖДУ САЩ И КИТАЙ

Въобще Путин е в разкрачено състояние. Единият му крак е на запад, а другия – на изток. Под натиска на неговото олигархично обкръжение Путин е принуден да предлага природните ресурси на Русия на САЩ и в същото време да се усмихва дружелюбно на Си Дзинпин и да му предлага същото.

Големият въпрос е на кого РФ ще стане „склад” на природни ресурси. На Китай или на САЩ? В Пекин Путин се разбра с китайците за газопровода „Силата на Сибир-2”. С Тръмп Путин се договори да пусне отново ExxonMobil в руските арктически газови находища. Предполагам, че става ясна и самоубийствената политика на Брюксел, който иска да се сражава със страната, която има най-мощната ядрена триада, а именно Русия.  

Русия и Китай много умело вкараха Ким Чен Ун в голямата геополитика. КНДР вече притежава междуконтинентална хиперзвукова балистична ракета с десет отделящи се ядрени глави и с обсег на действие над 20 000 км. Ким Чен Ун никак не наподобява на хуситите от Йемен. И затова Доналд Тръмп много го „уважава” заедно с далекобойните му ракети.

КИТАЙСКИЯТ ПЕРФЕКТЕН ПРОТОКОЛ

Путин бе в центъра на възлови срещи - вози се с Моди 40 минути в автомобил, вози се с Ким Чен Ун в собствения Aurus с китайски номера, руската делегация бе настанена в хотел като „Риц-Карлтън” от „златния век на европейската култура в Китай”, обръщения към него бяха като „скъп мой приятелю” - всичко това ни показва професионалната и резултатна работа на Путин с неговите колеги Моди и Ким Чен Ун.

Китайският протокол също бе перфектен и в най-малките детайли, които бяха обмислени и изпипани с азиатска педантичност. Е, Путин бе посрещнат с песента „Калинка-Малинка”, вместо с химна на РФ или някоя друга по-сериозна музика, но и Путин преди време прати либералката вицепремиер Татяна Голикова да посрещне Си Дзинпин на летището в Москва. Китайският лидер едва ли е бил очарован. Въобще това са „полутонове”, които имат сериозно значение и се виждат предимно от експертната общност.

Нима мислите, че на 9 май Си Дзинпин беше във възторг от драпирания в синьо мавзолей на Ленин на Червения площад? Нима мислите, че Путин не е забелязал, че парадът в Пекин бе открит с червеното знаме със сърп и чук на ККП. Две големи разлики. 

ВОЕННАТА МОЩ НА КИТАЙ НИ ОТДАЛЕЧАВА ОТ ТРЕТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Светът днес се намира в Третата световна хибридна война от специален тип. Тя е малко по-различна от войните по време на индустриалната епоха. Между двата типа войни има припокриване, но и съществени разлики. След няколко години ядреният потенциал на Китай ще стане съизмерим с този на Русия и САЩ.

Ким Чен Ун се сдоби с ядрено оръжие и в момента е един от лидерите, които не слизат от челните заглавия на глобалните медии. Без ядрено оръжие Северна Корея щеше многократно да е размазана от „демократичната евроатлантическа общност”. Ким Чен Ун щеше да последва Садам и Кадафи. Дали има някой, който да се съмнява в това? 

Нарастващата китайска военна мощ определено ни отдалечава от Трета ядрена световна война. Някой може ли да обясни защо САЩ могат да имат огромен ядрен потенциал, а Китай да няма право на същото? Каква е разликата? През последните 50-100 години колко войни са разпалили САЩ и колко КНР? Бройте!   

ЕРДОГАН СЕ УТВЪРДИ КАТО ЕДИН ОТ ГОЛЕМИТЕ ДЪРЖАВНИЦИ НА 21-ВИ ВЕК 

Знаково бе и присъствието на Ердоган - той пристигна с три самолета, заедно с външния министър, шефа на МИТ, министри и партийни дейци - потвъри политиката за "единен Китай" и отново покани Путин да посети Анкара.

Реджеп Ердоган се утвърди като един от големите държавници на 21-ви век. За годините на неговото управление Турция от регионална сила придоби отблясъци на глобален фактор. Турция разполага с отлично подготвени министри и висши държавни чиновници за разлика от нас. Можете ли да сравните Хакан Фидан с неговия български колега. По всички параметри разстоянието е от земята до небето.

Ердоган е приятел с Путин, приятел е със Зеленски. Продава оръжие на Киев, а турските курорти са препълнени с руски туристи, които внасят годишно прилична сума долари в турския бюджет.

Турция е член на НАТО, а играе ролята на посредник в руско-украинския въоръжен конфликт. Благодарение на Русия Турция се превърна в енергиен хъб в Югоизточна Европа. Анкара преследва тази цел системно от много години. И успя.

БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ Е В ЕНЕРГИЙНАТА ОРБИТА НА ТУРЦИЯ

България вече е в енергийната орбита на Турция. Особено след договора с БОТАШ. Турция присъства мощно в българското здравеопазване, което е елемент от нашата национална сигурност. Неусетно България се превръща в кандидат за турски вилает и елемент от неоосманския пъзел. Поради липса на сериозна българска държавност отношенията между София и Анкара са сведени до личните взаимоотношения на няколко български политици с нашите югоизточни съседи. Турция граничи с България. И ние следва да имаме отлични добросъседски отношения, но на държавно ниво и, естествено, да бъдат равнопоставени. Винаги съм имал опасения, че поради отсъствието на държавници в София нашата страна може да стане жертва на „пакетна сделка” между големите глобални и регионални фактори.    

ГЕОПОЛИТИЧЕСКАТА БИТКА ЗА ПАН-РЕГИОНИ СЕ ИЗОСТРЯ

Геополитическата битка за формиране на пан-региони ще продължи да се изостря. Става въпрос за зони на влияние. Всеки глобален или регионален фактор се опитва да постави под свой контрол определени територии. Основният принцип на изграждане на пан-регионите ще бъде цивилизационен. Мисля, че малко прибързано обявихме света за многополярен.

Не е случайно, че китайците предпочитат понятието „многофакторен свят”. Полюс може да бъде държава, която има свой глобален проект, който да предложи на света. Китай предложи своя глобален проект, който призовава: „Да градим единна общност с еднаква съдба”. Работен инструмент е инфраструктурния проект „Един пояс, един път”. Интересно е да се отбележи, че Китай включи в своята „общност с еднаква съдба” бившите съветски републики от Централна Азия, но не включи РФ. Русия няма свой глобален проект, който да предложи на света. СССР имаше. Индия също няма свой глобален проект.

"АМЕРИКАНСКАТА МЕЧТА" СЕ СПОМИНА

Интересна е ситуацията със САЩ. Американците предлагаха на света своята „американска мечта”, която се спомина.

Въобще САЩ са глобален фактор, който върви надолу, а Китай е глобален фактор, който върви нагоре. И това е неоспорим факт. Но вътре в САЩ има два властови центъра, които имат глобална проекция. Единият стои зад републиканците, а другият зад демократите. По-ясно казано, САЩ са „двуглав” глобален фактор. Накрая, простата аритметика показва, че ако говорим за многополюсен свят, то той засега е триполюсен. Китай и двата описани по-горе полюса в САЩ. Това е положението в момента. Ситуацията се променя, но ние избързваме и от чисто пропагандни подбуди множим полюсите по света и мечтаем за „многополюсен свят”, какъвто все още няма в нашата реалност.   

ЕВРОПА СЕ РАЗПАДА НА ЗОНИ НА ВЛИЯНИЕ

Европа постепенно се разпада на зони на влияние.

Светият престол се окопава на територията на бившата Австро-Унгарска империя. Виктор Орбан, макар и протестант с подкрепата на Ватикан мечтае за Унгаро-Австрийска империя и се оглежда за земите в Украйна, населени с етнически унгарци. 

Британците консолидират европейските територии, които са били исторически под британско влияние като Северна Европа, Скандинавия. Колкото и парадоксално да звучи Франция е в орбитата на Лондон, а негов аватар е Макрон. Лондон винаги е имал един основен проблем на европейския континент и това е била Германия.

Днес Германия е в икономическа рецесия и шевът „ГДР-ГФР” релефно се очертава. Британците все по-отчетливо увеличават своето влияние на Стария континент и местят европейските държави като „пешки”.

Ръководството на ЕС е тотално „déboussolé” (дезориентирано), както казват французите. Нещо по-лошо, светът изолира европейците, които стават все по-несимпатични на незападните държави.

На Балканите нашите съседи се спасяват поединично.

БЪЛГАРСКИТЕ УПРАВНИЦИ НЕ СА В ЧАС ОТНОСНО МАГИСТРАЛНИТЕ ТЕНДЕНЦИИ В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

В България управляващите чакат „указания” от Урсула фон дер Лайен, а посоката, която тя сочи на София, е за сметка на българските национални интереси. Нашият проблем е, че евроатлантическите ни „съюзници” ни тласкат към война с Русия, а ние сме с руснаците в една цивилизационна група, от едно цивилизационно семейство, където „българската следа” е огромна. В София все още има управляващи индивиди, които смятат, че можем да си сменим цивилизационния си код и да станем англосаксонци. Но това е невъзможно.  

Българските управляващи не са в час относно магистралните тенденции в международните отношения. София все още живее в света на словесните клишета от началото на 90-те.

България е с разградена държавност. Няма национална идея, а само господстваща либерална идеология. Тази бинарна смес ни превръща нас българите в стадо, което го водят на заколение. Повечето от нас пишат яростно в социалните мрежи и скъсват управляващите от епистоларни критики. За 35 години още не сме разбрали, че от това няма никаква полза. Реална опозиция няма, а само артисти, които се правят на опозиционери, преследващи свои користни цели и служещи на чужди интереси. В България е пълно с тръмполюбци, путинолюбци и всякакви други любци. Българолюбци не се виждат на хоризонта. 

Преди време един наш бивш вицепремиер каза: „Егати държавата, на която аз съм й бил вицепремиер”. Тогава всички се смяхме. Но днес същият този вицепремиер поставен до сегашните управляващи в София прилича на Конфуций. Нашите политици не знаят дори как да се обличат прилично, а ние сме се вторачили в тяхното поведение. Почти всички приличат на главния герой от произведението на Михалаки Георгиев „Меракът на чичо Денчо”.