Ескалацията на напрежението в Близкия Изток и по-конкретно иранските ядрени амбиции безпокоят от години Свободния свят. За всички е ясно, че ядрените арсенали, контролирани от Аятоласите ще бъдат преимуществено насочени най-вече срещу Израел. Което, разбира се, изобщо не успокоява цялата сунитска общност. Все още пресен е споменът от Ирано-Иракската война, когато имаше дни с по над 100 хиляди жертви, дадени на бойното поле, за по-малко от 24 часа.

Страхът от Иранската ядрена програма не е случаен!
Факт е, че има сериозна опасност ядрените арсенали да попаднат в ръцете на хора със средновековен манталитет.
Аятоласите са убедени едновременно в своята праведност, в своята правота и в своята уникалност.
Нещо повече!
Вярват, че останалия свят трябва да възприеме техния начин на живот, и че именно те, имат право да налагат догмите на Исляма без да подбират средствата.
Всъщност, само те и никой друг!

Логиката им е проста! Изчерпва се с три изречения.
1. Ние сме правоверните!
2. Аллах прощава на правоверните!
3. Прошката на Аллах е единствения достатъчен аргумент за правоверния - за последиците да мислят неверниците, за които прошка няма!

Именно тази средновековна логика прави от иранската политическа върхушка сериозна опасност.

Образно казано, на този свят, тези хора не дължат никому нищо!
Съобразяват се единствено с волята на Аллах, като едновременно с това държат абсолютен и не подлежащ на съмнение монопол върху тълкуванията... на волята на Аллах! За разлика от другите клонове на исляма, шиитите смятат, че само Бог има право да избере представител, който да защитава исляма, Корана и Шериата. И това изчерпва темата!

На практика Израел няма избор.
Доберат ли се Аятоласите до ядрено оръжие – новата (поредна) порция насилие в Близкия Изток изглежда неизбежна.

Дали ще се стигне до война? Почти сигурно е!
Никой не си прави илюзии, че ще стане чудо и Аятоласите внезапно ще придобият европейски манталитет или изведнъж ще бъдат обладани от светски хуманизъм и веротърпимост.

За съжаление, страната ни няма как да се самоизолира от тези процеси.
Просто, защото България е едновременно най-източна граница на ЕС и граница между две могъщи цивилизации – западната юдео-християнска и Исляма.
В случая няма никакво значение, че сме малка държава и нямаме влиянието и мощта на великите сили върху процесите от глобален мащаб.
Задаващата се буря неизбежно поставя един универсален въпрос пред българския политически елит, в частност, и евро-атлантическите институции, като цяло: Ще бъдем ли достатъчно единни пред предизвикателствата на бъдещето?

На всичкото отгоре, имайки предвид политиката, водена от турския премиер Ердоган, при бързо разширяващ се конфликт между Иран и Израел, не е изключено България да стане най-източна (по отношение на конфликта) граница на НАТО.
Което пък няма как да не се превърне във горещ вътрешнополитически картоф за българската политика.
Много сериозен тест пред управляващите в София са тълкуванията на руската позиция по отношение на касапницата в Сирия. Не че тези тълкувания, предвид тежестта на София в международната общност, имат кой знае какво геостратегическо значение – важно е посланието което излъчваме.
И ако към днешна дата все още е възможно да шикалкавим, не е далече денят, в който ще се наложи да избираме на принципа или - или!
Или лоялност към Евро-атлантическите структури, или Троянски кон на Русия в същите тези Евро-атлантически структури!

Няма да ни се размине и още един особено тежък извод.
От онези изводи, за които човек винаги се колебае дали си заслужава да научи истината, такава, както е, или да остави „да спи зло под камък“.

Избухне ли война между Иран и Израел неизбежно ще получим отговор на един много дълго поставян в българското обществено пространство въпрос – дали ДПС е българска партия?
По време на войните в Югославия ДПС неизменно подкрепяше позицията на НАТО и ЕС срещу православните сърби. Няма как да разберем дали тази подкрепа е била следствие на привързаност към демократичните ценности или е била един вид „служебна любов“ наредена от Анкара.
Сега обаче ситуацията е коренно различна.
Ердоган води Турция в друга посока! Различна от посоката, в която върви НАТО!
Дилемата е на къде Ахмед Доган ще поведе ДПС.
Факт е, че официалните изявления на ДПС-лидерите и на самия Ахмед Доган винаги са подчертавали българския характер на партията и на следваната от тях политика.
Политическите реалности обаче често заобикалят условностите на добрия тон и етикета.
Според българското обществено мнение в най-добрия случай Движението за права и свободи е считано за мост между българите-християни и турците-мюсюлмани.
За съжаление, дори тази щадяща формулировка по-скоро подчертава раздвоеността на българската политика. Просто е - има ли нужда от мост, значи има две страни!

И не само!
Раздвоението с пълна сила важи и за съвременната турската политика, където сблъсъка е между наследството на Кемал Ататюрк и пълзящата ислямизация.
Именно това разделение на елитите и в България, и в Турция, предполага, че всички опити за анализ на ДПС извън съществуващите реалности и в двете страни са безсмислени.
Тоест, въпросът придобива малко по-друг вид – достатъчно българска партия ли е ДПС?

Колкото и неделикатно да насочим към ДПС „шестте стрели“ на Кемализма - популизъм, република, секуларизъм, етатизъм и стремеж към реформи, разтърсващи открития няма да направим.
Ататюрк залага в темелите на съвременна Турция едно национална, светска републиканска форма на управление, в противовес на многонационалната османска държава, управлявана от султаните и олицетворяваща могъществото на халифата.

В общи линии това устройва българските национални интереси.
Ахмед Доган - лидерът на ДПС, винаги е имал излъчване на светски политик.
И до скоро това не е било проблем за него.
Възходът на Ердоган обаче промени правилата на играта в съседна Турция.
Залисани в собствените си проблеми българските политици или не забелязват, или се правят, че не забелязват колко по-сериозен става натискът и от вътре, и от вън, за фундаментални промени в ДПС.
Факт е, че поведението на Ахмед Доган все още е напълно в духа на секуларизмът, проповядван от Ататюрк.
Но не и в духа на политиката на Ердоган!
А това вече е проблем. При това не само негов!

Тази разкрачена позиция на ДПС не може да продължава вечно.
Образно казано, наближава времето, когато Доган ще трябва да избира – фес или Борсалино*.
От този негов избор ще зависи не само поведението на общественото мнение и на политиците в България към ДПС. Не че това е маловажен въпрос, но определено съществуват далеч по-важни... отговори!
В крайна сметка ще стане ясно до колко единна е българската политика и до колко България е в състояние да отстоява общоприета от всички (включително от ДПС) вътрешнополитически фактори единна, последователна и предвидима външна и вътрешна политика.

Според повечето анализатори следващите 6 месеца ще бъдат решаващи.
Няма как да знаем какви ще са последиците от евентуална война между Иран и Израел и неизвестността държи нащрек общественото мнение.
Още повече, че преди броени часове Хилари Клинтън беше в София и всички са единодушни, че това посещение не е било случайно.
Въпросите стават все повече!
Дали отговорите ще ни харесат – това е съвсем друга работа!
Антон Луков

Борсалино* - Италиански производител на шапки.Фирмата има над 150-годишнина история.
Шапките с митичната марка са обезсмъртени във филмите "Борсалино" и "Борсалино и Ко" от 70-те години на миналия век с участието на Ален Делон и Жан-Пол Белмондо.
Фирмата производител полага немалко усилия, за да може шапките й да бъдат носени от знаменитости, сред които Брус Уилис и Джони Деп.