Глобалната социална мрежа Фейсбук въведе масово нов дизайн на индивидуалните профили – Timeline. Статуси, снимки, публикации – целият онлайн живот на потребителя е подреден хронологично, по години и месеци. Трябва ти да видиш какво е казал някой преди 4 години и два месеца – кликваш и четеш.

Същото трябва най-сетне да се случи и в политическата система на България. Разнопосочните реакции на правителственото решение за спиране на АЕЦ "Белене" за пореден път показват това. Традиционно "за" спирането на строителството са екологичните движения, ДСБ и СДС. "Против" зачеркването на втора атомна са БСП, НДСВ и националистите от "Атака". Има и трета, сива зона, в която попадат реакциите на партии и отделни министри, участвали и в двете правителства, които дадоха не само старта, но и определиха всички основни параметри на проекта, а днес, вече изпаднали от властта определиха АЕЦ "Белене" като "патриотична авантюра" (ДПС) и "мегаломански и ненужен проект" (Кунева).

Думата ми е за политическата отговорност и за прозрачността на публичните политики. Крайно време е да се въведе и "Timeline" за българските министри и депутати. База данни за всички гласувания в парламента и в правителството с възможност за търсене и поименни справки. Дигитализиране на всички стенограми на правителството от началото на прехода досега. Разбира се, като се спестят класифицираната информация и чувствителните за националната сигурност въпроси.

Гражданите трябва да имат достъп до всичко това чрез интернет. За да има реална отговорност на управленците. Не е случайно, че в развитите демокрации подобна радикална прозрачност на процеса на вземане на решения е факт отдавна. Всеки трябва да застава пред обществото с политическата си биография и стореното в миналото. Само тогава гражданските интереси могат да бъдат реално гарантирани, а политиката да следва общото благо.

Нормално е някой да преосмисли дадени позиции. Процесите са динамични, условията се менят, убежденията еволюират. Но политическата отговорност изисква с аргументи да застанеш пред съда на избирателите и да обосновеш защо вчера си казвал на черното бяло, а днес вече смяташ, че е от черно по-черно. А не за разчиташ на липсата на информация и да се криеш зад колективната безотговорност.

Част от дискредитацията на политическото у нас са именно непрекъснатите пристъпи на политическа амнезия у отделни политици и цели партии, опитите за "изпиране" на политически биографии. Има политици, които сякаш излизат от кома и паметта им е огромно бяло петно, което удобно се вписва в обществената безпаметност. Защото обществената памет е къса и мнозина се възползват от това, забравят какво са гласували и щом вятърът задуха в друга посока обръщат позициите си наопаки. Това е част от хранителната среда за демагогията, популизма и политическата корупция, които сеят духа на развалата, обзел българската политическа система от години.

Дълголетната и многомилиардна сага АЕЦ "Белене" е типичен пример за това. Правителството на Борисов й сложи край. Засега. Не е моя работа да се спирам на специализираните експертни аспекти на темата "за" или "против" втората атомна централа, за леководни или тежководни реактори, мощности и площадки. За всичко това са изписани томове от компетентни енергетици и икономисти. Оставям настрана и геополитическите измерения на проблема. По-важното сега е да видим какви са били позициите на отделните политически фактори и стоящите зад тях организирани интереси, доколко са били последователни и каква отговорност носят. Защото АЕЦ "Белене" през годините се превърна от икономически проект в заплетен политически трилър, покрит със съмнения, подозрения, непрозрачност и огромни разходи на гърба на данъкоплатците. Това не бива да се повтаря повече.

Да се върнем назад по Timeline-a, за да видим какво са правили същите политически фактори през годините, които публично реагираха днес на новината за спирането на проекта. Чии позиции са автентични и израз на осъзнати позиции, ценности и визия за развитие на България или са просто плод на удобна конюнктура и популизъм? Отговорът дават фактите и документите. Архивите са живи, всеки сам може да си прави изводите. Моята задача е да ги припомня.

Стартът на АЕЦ "Белене"

Проектът за атомна централа в "Белене" стартира официално с постановление на МС от 20 март 1981 г. Планиран е за четири енергоблока с по 1000 мегавата. До демократичните промени в него се наливат повече от едни милиард долара, изградени са комуникации, битови комплекси, подписани са спогодби със СССР, купен е един реактор за около 120 млн.долара.

Правителствата на Луканов, Димитър Попов и Филип Димитров

Икономическият колапс на социализма и рухването на Берлинската стена слагат край на проекта. С Решение № 106 17 май 1990 г. правителството на Андрей Луканов замразява изграждането АЕЦ "Белене". Към липсата на пари се прибавят и силните граждански протести, олицетворени от "Екогласност", които правят изграждането на втора атомна политически неудържимо. Парламентарната комисия по опазване на околната среда в VII-то ВНС, доминирана от представители на Зелената партия и "Екогласност" (членове на коалиция СДС) излиза със становище, че проектът е опасен и ненужен.

Правителството на Димитър Попов, доминирано от БСП, но с участието на представители на СДС в лицето на вицепремиера Димитър Луджев и финансовия министър Иван Костов, на 28 август 1991 г. приема Решение № 288 за преодоляване на проблемите, произтичащи от спиране изграждането на АЕЦ "Белене". В точка първа на решението се възлага да бъдат извършени проучвания и технико-икономическа обосновка за изграждане на парогазова централа на площадката в Белене или друга алтернативна площадка. Освен това се възлага на няколко ведомства в срок до 31 октомври 1991 г. да внесат предложение за рационално използване на инфраструктурата и производствената база, които са изградени до момента, включително чрез създаване на свободна икономическа зона.

Малко по-късно, правителството на СДС, водено от Филип Димитров (1991-1992) поставя де юре край на проекта за АЕЦ "Белене". Това става на 6 февруари 1992 г. (решение по т. 14 от Протокол № 12/6.02.92). Водеща роля за това решение има финансовият министър Иван Костов. Закупеният от Чехословакия ядрен реактор е препродаден за около 80 милиона долара – според едни изгодно, според други не.

Правителството на Жан Виденов

При управлението на БСП и Жан Виденов (1994-1997), на ниво енергийно ведомство се правят някои опити за съживяване на проекта – възлагат се технико-икономически проучвания, а през 1995 г. е приета Национална стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г., в която се залага по принцип изграждането на втора атомна централа в Белене. Всичко това обаче остава само на ведомствено и експертно ниво и не се стига до политически и правителствени решения. Всичко потъва в хаоса на виденовата зима.

Правителството на Иван Костов

Управлението на ОДС и кабинета "Иван Костов" (1997-2001) първоначално не проявява особена активност по темата, но през втората половина от мандата пристъпва към съживяване на проекта за изграждане на централата в Белене. В периода 1999-2000 г. е възложено на Геологическия институт на БАН да извърши проучвания за стабилността на площадката в Белене от сеизмологично гледище. Според тези проучвания в околовръст от 5 километра там няма земен разлом, което съгласно критериите на Международната агенция за атомна енергия означава, че проблем за изграждането на АЕЦ "Белене" няма. С решение от 26 януари 2000 г. на Висшия експертен технически съвет на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси (тогава няма министерство на енергетиката) и НЕК ЕАД, площадката в Белене е определена за предпочитана за изграждането на нова ядрена мощност в България в сравнение с АЕЦ Козлодуй като площадка за изграждане на 7-ми блок. Висши правителствени и партийни функционери на ОДС лансират публично идеята за изграждане на втора атомна в Белене. Така например на 11 декември 2000 г. председателят на 36-то НС Йордан Соколов, вицепремиерът Петър Жотев и синият кмет на Плевен Найден Зеленогорски съобщават на медиите по време на посещение в Белене, че предстои до един месец да бъде внесен в Министерския съвет доклад за възобновяване на строителството на АЕЦ "Белене". Мотивът е, че енергийният баланс на страната след спирането на 1-ви и 2-ри реактор на АЕЦ "Козлодуй" ще се наруши и са необходими нови мощности, като "Белене" е най-подходяща поради вложените вече повече от милиард долара. В широко отразените в медиите тогава техни изявления се твърди, че втора атомна ще се изгражда с модерни западни технологии. Всичко това не остава само медийна пушилка – през януари 2001 г. вицепремиерът Петър Жотев внася доклада в МС. Политическите реакции прозвучават от парламентарната опозиция – Румен Овчаров от БСП упреква управляващите в предизборно заиграване с темата и твърди, че в този момент всички усилия трябва да се насочат за запазване на четирите реактора на "Козлодуй". Кирил Ерменков от Евролевицата пък подкрепя намерението като навременно и иска да се отрази в актуализирания вариант на енергийната стратегия.

Правителството на Симеон Сакскобургготски

Костов пада от власт в средата на 2001 г. Лидерът на НДСВ Симеон Сакскобургготски сформира коалиционно правителство с участието на ДПС, което на практика продължи първоначалните усилия на кабинета "Костов" за съживяване на АЕЦ "Белене". В началото на април 2002 г. е стартирано проучване на пазарно наличните ядрени технологии, като са изискани данни от всички основни производители на реакторни инсталации в света – от Япония, САЩ, Канада, Франция, Германия, Чехия и Русия. На 6 април в своето обръщение към учредителите на партия НДСВ, премиерът Сакскобургготски официално заяви намерението си за изграждане на АЕЦ "Белене". По същото време преговорите с ЕС по глава "Енергетика" навлязоха в решителна фаза. Като редови депутат и един от публичните критици на ръководството на НДСВ тогава съм участвал в редица инициативи за изслушване на отговорните за този процес министри в парламентарната група и в различни формати, като например работната група за подготовка на дебатите по внесения от опозицията вот на недоверие по повод реакторите на "Козлодуй" (28 ноември 2002). Тогава основните фактори в тази област – енергийният министър Милко Ковачев, шефът на парламентарната енергийна комисия Веселин Близнаков и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева (избрана за министър на 29 май 2002 г., а преди това главен преговарящ) разглеждаха старта на "Белене" като контрапункт на предстоящото закриване на 4-ти и 5-ти блок на АЕЦ "Козлодуй". На 20 декември 2002 г. правителството взе Решение № 853, с което де юре възобнови проекта АЕЦ "Белене". През 2003 г. са извършени редица подготвителни работи, оценки, създадени са междуведомствени работни групи. На 29 април 2004 г. МС взе второ решение, с което изрично постановява изграждането на "Белене" (Протокол на МС №17/29.04.2004 г., решение по т. 57).

Междувременно е извършена оценка за въздействието върху околната среда, която преминава през серия от обществени обсъждания в Плевен, Белене, Никопол, Свищов, София и Турну Мъгуреле, Румъния. В парламента се поднови и политическата полемика за "Белене". Депутатът Димитър Ламбовски поиска анкетна комисия с обвинения за непрозрачност на проекта. На 29 септември 2004 г. парламентарната комисия по енергетика буквално разпъна на кръст министър Милко Ковачев, който по мнението на депутатите от опозицията, сред които Румен Петков (БСП) и Петър Мазнев (СДС) не аргументирал убедително необходимостта от проекта и неговата прозрачност. Всички процедури вървят, в началото на 2005 г. за архитект-инженер на проекта е определена американската компания "Парсънс E&C", а за финансов консултант "Делойт и Туш".

С решение № 260 от 8 април 2005 г. кабинетът "Сакскобургготски" постановява изграждането на ядрена централа на площадка "Белене" с максимална инсталирана електрическа мощност 2000 мегавата. На 11 май 2005 г. е обявена на процедура за избор на изпълнител.

Правителството на Сергей Станишев

От водещите фактори в предходния управленски мандат, в кабинета на Станишев се включват Даниел Вълчев като вицепремиер, Меглена Кунева като министър по европейските въпроси, Веселин Близнаков, министър на отбраната и Николай Василев, министър на държавната администрация. Включват се също и ръководни представители на ДПС като Емел Етем, вицепремиер, Джевдет Чакъров, министър на околната среда. Това правителство приключи процедурата за избор на изпълнител – на 26 октомври 2006 г. е одобрен ЗАД "Атомстройекспорт" с основен подизпълнител – консорциум между "AREVA NP" и "Siemens". До края на неговия мандат процедурите навлизат в най-активната и решаваща фаза. Подписват се серия от допълнителни споразумения, цената на проекта расте, избран е стратегически инвеститор - RWE Power, сключва се заем с БНП "Париба".

Правителството на Бойко Борисов

Бойко Борисов е единственият актуален политически фактор, чиято политическа биография по темата АЕЦ "Белене" започва с поемането на премиерския пост. За разлика от теми като Шенген и престъпност, където предишната му битност на главен секретар на МВР не го освобождава от отговорност за предишни управления. Неяснотите в цената станаха основен мотив за новоизбрания кабинет на ГЕРБ да постави под съмнение неговата икономическа целесъобразност. Забавеното изпълнение, липсата на финансиране и липсата на политическа яснота, доведе до изтеглянето RWE Power. В крайна сметка се стигна до решението за прекратяване на строителството, взето от МС и подкрепено с акт на парламента.

* * *

Припомням, макар и с едри щрихи, обилната хронология и основните правителствени решения за АЕЦ "Белене", защото те са свидетелство кой какви позиции е заемал през годините. Всеки сам може да ги съпостави с реакциите днес. И да прецени кои са резултат от принципна и последователна линия и убеждения. И кои са конюнктурно извъртане според лични, партийни или лобистки интереси.

Накрая, както и в началото – нужна е радикална прозрачност при вземането на решения. Разпечатките от гласуванията в парламента и протоколите от заседанията на правителството трябва да са достъпни за гражданите през интернет. Не само днешните, но и от началото на прехода досега. Липсата на прозрачност и отчетност, политическата амнезия служат само на олигархията и политическите въжеиграчи, не и на гражданите. /БГНЕС

----------------------

Борислав Цеков е председател на Института за модерна политика. Юрист и политик. Той е правен съветник в НС (1996-2000); депутат (2001-2005); главен секретар на омбудсмана (2005-2010); президент за България на World Jurist Association (1999-досега). Борислав Цеков е автор и вносител на повече от 30 законопроекта в 39-то Народно събрание (2001-2005), близо половината от които са приети. Сред тях са: Законът за вероизповеданията, Законът за политическите партии, Законът за ордените и медалите и др.