"Блумбърг": Западът е прав да отказва на Русия "сфера на влияние"

Избрано 14.01.2022 10:06 Снимка: ДНЕС+

"Блумбърг": Западът е прав да отказва на Русия "сфера на влияние"

Били сме тук безброй пъти в историята. За пореден път дипломати, представляващи велики и антагонистични сили, се срещат, за да решат съдбата на нации, които дори не седят на масата. Някои се надяват да предотвратят война, други залагат, че войната или заплахата от нея е справедлива цена за осигуряване на "сферата на влияние" на страната им, пише за "Блумбърг" Андреас Клут, бивш главен редактор на Handelsblatt Global и писател в Economist. 

Такава сфера - геополитическа зона на контрол с изключване на съперниците - е това, което руският президент Владимир Путин отново поиска в два проекта на договор, които публикува миналия месец: единият беше адресиран до САЩ, другият до НАТО. Заедно това означава изнудване на целия Запад и подигравка с всичко, което е останало от базирания на правила международен ред. Дайте си ми владението, казва той или ще атакувам.

Путин иска ангажименти, че НАТО никога и никога няма да приеме Украйна или която и да е друга страна в региона като член, без значение какво предпочита въпросната страна. И той настоява алиансът на практика да демилитаризира държави, които вече са в НАТО, които преди са принадлежали на Съветския съюз, като Естония или Латвия и други. Простете за заиграването с известен цитат, но Путин гледа към Източна Европа и иска Западът да напусне, руснаците да влязат, а украинците да паднат.

Ако този манталитет звучи разбираемо за някои експерти, това е защото през по-голямата част от историята това е било по подразбиране. Както Тукидид описва, конкуриращите се сфери на влияние вкараха Атина и Спарта в техния 27-годишен сблъсък. По-късно съперничеството започва Пуническите войни между Картаген и Рим (първоначално над остров Сицилия) и много други конфликти през вековете.

През погледа на Москва или Пекин, страните, които днес смятат себе си за Запад, са лицемерни, защото те са издигнали този подход към световната политика във форма на изкуство.

Ранната външна политика на САЩ се основава на доктрината Монро, която казва на европейските сили да стоят настрана от "новия свят", защото това е полукълбото на Америка. Европейските сили на свой ред весело разцепват цяла Африка и голяма част от Азия. Първите договори, изрично споменаващи "сфери на влияние", са подписани между Обединеното кралство и Германия, когато те разделят Гвинейския залив през 1880-те.

През 20-ти век навикът става дяволски. През 1939 г. нацистка Германия и Съветският съюз, в тайния пакт Молотов-Рибентроп, разделят Източна Европа помежду си. Техните жертви: Финландия, Естония и Латвия (приписани към сферата на Йосиф Сталин), Литва (първоначално в сферата на Адолф Хитлер), Полша (споделена между двете) и т.н. Много от тези страни отново се тревожат.

По време на Студената война цялото земно кълбо на практика бе разделено само на две сфери на влияние. Но едновременно с това се роди проект, който в крайна сметка се превърна в Европейски съюз. Тази нова конфедерация, изградена върху руините на стара Европа, се определи като порицание към омразната политика на властта от миналото. Подобно на идеалисти през вековете, тези европейци мечтаеха за ред, в който големите (като Германия или Франция) не могат да доминират над малките (като Люксембург или Малта) и където властта произтича от правила, а не от груба сила.

След края на Студената война американците също подкрепят този стремеж. "Властта не се определя от сфери на влияние... или силните да налагат волята си на слабите", каза бившият държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс. Дори постсъветската, предпутинската Москва изглежда се присъедини към идеала. НАТО и Русия се стремят към "общо пространство на сигурност и стабилност, без разделителни линии или сфери на влияние, ограничаващи суверенитета на която и да е държава", се казва в съвместна декларация на двете страни от 1997 г.

В ретроспекция, тези думи носят пръстена на по-невинна епоха или на наивност. Изследователите на международните отношения днес смятат, че американците, европейците и други в най-добрия случай са си представяли, че мисленето за сфери на влияние може да бъде преодоляно. В действителност, за кратък момент от историята имаше само една сфера и тя беше американска. Всеки ред, основана на правила, според мисленето, се нуждае от контрол от така наречения хегемон. Премахнете тази хегемония — Pax Romana, Pax Britannica или Pax Americana — и международните отношения ще станат атавистични.

Тази логика предлага едно обяснение за неотдавнашното завръщане на дипломацията в сферите на влияние и дрънкането на оръжия. Относителната мощ на САЩ намалява, точно когато Китай започва възход в Азия, а Русия, Турция и други сили стават иредентисти в своите региони. Междувременно ЕС открива, че неподкрепен от американската хегемония, неговите възвишени идеали не са подкрепени от твърда сила, чрез която да говори.

Идните седмици, месеци и години ще покажат дали светът се е насочил към друга ера на "Реалполитик" и правото на силата - дали ни е предопределено да се върнем към аморалния и циничен подход към международните отношения, който свежда малките държави до пионки на шахматната дъска на великите сили.

Заслужава ли си да умираме за Южнокитайско море, ако Китай се опита да го превземе? Ами Украйна, Молдова или Естония, ако Путин иска да ги доминира? Великите сили на Запада все още може да решат да ги пуснат, но не трябва да си правят илюзии от какъв свят ще се откажат - и какъв ще получат в замяна./news.bg

CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911