Но когато копнежът охладнява, молитвата заспива

Августин Блажени (354–430), един от най-влиятелните раннохристиянски мислители и епископ в Хипон

Има два вида благословения – временни и вечни. Временни благословения са здравето, благосъстоянието, честта, приятелите, домът, децата, съпругата и други неща от този живот, в който сме пришълци. В странноприемницата на този живот тогава ние сме като преминаващи пътници, а не като собственици, които имат намерение да останат. Вечните благословения обаче са, първо, самият вечен живот, нетлението и безсмъртието на тялото и душата, общението на ангелите, небесният град, непомръкващата слава, Отец и отечество, Първият – безсмъртен, а второто – без врагове.

Тези благословения ни карат да копнеем от цялото си същество, да искаме с цялата си настойчивост, не с много думи, а със свидетелството на стенанията.

Копнежът се моли постоянно, даже и когато езикът мълчи. Ако копнеете, вие се молите. Но кога заспива молитва? Когато копнежът охладнява. Затова нека просим тези вечни благословения с целия копнеж, на който сме способни, да дирим тези блага с цялото си усърдие, да искаме тези блага с пълна увереност. Защото тези неща облагодетелстват онзи, който ги има, не могат да му навредят. Но онези другите временни блага понякога облагодетелстват, но понякога вредят.

Бедността е облагодетелствала мнозина, а богатството е навредило на мнозина; уединеният живот е облагодетелствал мнозина, а високите почести са навредили на мнозина. И отново, парите са облагодетелствали някои, високите отличия са облагодетелствали някои; облагодетелстват онези, които ги използват добре, но на онези, които ги използват зле, задържането им им отнема повече.

И така, братя, нека също така искаме и тези временни благословения, но умерено, като сме сигурни, че ако ги получим, дадени са ни от Онзи, който знае какво е добро за нас. Искали сте, но онова, което сте искали, не ви е било дадено? Доверете се на своя Отец, който би ви го дал, ако е добро за вас. /spisanie.harta.bg