Над 900 хиляди жени са жертви на домашно насилие в България, съобщи председателят на благотворителното дружество „Македония“ Светлана Йорданова, предаде БГНЕС. Дружеството е в Пловдив по повод международната кампания „16 дни без домашно насилие“. Причината е обявения от ООН международен ден за борба с насилието. Партньори на инициативата са Сдружение „Българска майка” – Пловдив, Център „Надя” – София, Кризисен център – Дупница и Женско благотворително дружество „Македония”.

Понеже съм баща съм на 5 деца, 4 от които момичета ( две от тях отдавна са жени) и понеже не вярвам, че мускулите трябва да „управляват”, съм убеден противник на насилието над жените.

Освен това имам отношение към Център „Надя”. Поне на вербално ниво. Когато центърът се създаваше и възникна въпросът за названието, предложих да бъде „Надя” – означава надежда. Но не само в общия смисъл на думата.

Беше 1994 г. Беше пресен случаят с пребитата до смърт Надя Дункин. Тя се оказа последният смел доброволец да свидетелства по „делото за лагерите”. Като бивш концлагерист имаше дързостта да даде показания срещу своите някогашни мъчители. Пребиха я с тояги в дома й в София, точно както са убивали ( пред строя!) в лагера „Слънчев ден” в Ловеч. Разследващите стигнаха до извода, че било грабеж ( на една бедна, смачкана от живота преди да я смачкат със сопи в центъра на София, пенсионерка).

След Надя нямаше повече желаещи да свидетелстват. Делото се оказа безнадеждно. Беше приключено.

Но да се върна към темата за насилието на силния ( пол) над слабия. Със следния въпрос:
Г-да силни ( откъм мускули), когато биете жени, приемате ли това да се случва на вашите майки, сестри и дъщери?

А харесва ли ви вашите синове, подрастващи мъже, един ден да бият майките на своите деца, вашите внуци и внучки? А вашите внучки трябва ли да бъдат бити от мъже, следвайки вашия пример?
Иво Инджев/ivo.bg