- Има изричен текст, според който на изборна длъжност не могат да бъдат агенти и доносници на ДС, навредили на български граждани, които са се противопоставили срещу репресивната политика на комунистическия режим. ГЕРБ имат двойствено отношение към ДС. От една страна, декларират, че са против ДС, от друга, не подкрепиха въвеждането на лустрация за тези хора, нямат волята да променят текстовете в конституцията. ДПС пък беше партията с най-много агенти на ДС в листите за местния вот - това е връщане към началото, към произхода. 

- Не е архаично. За тези години за съжаление гущерът успява да скъса опашката си. Ако тези хора още в началото на прехода бяха заявили какви са, днес нямаше да са по върховете на политиката, бизнеса, медиите, университетите и институциите. Днес нямаше омазани в корупция и конфликти на интереси политици, медийни шефове, съдии и дипломати да плетат задкулисни схеми, обслужвайки личните си и кръгови интереси. Такива хора мимикрираха като демократи и радетели на свободата в първите години на прехода и според мен това е една от основните причини днес да сме на този хал. Нашата рецепта е, че новото поколение лидери в политиката и извън нея трябва да скъса тези зависимости и да постави на пиедестал интересите на българските граждани.

- Определяща за поведението ни ще е заявката на нашите членове и симпатизанти. Вече имаме над 10 000 заявления за членство от страната и от съграждани в ЕС и Турция. Ръководството на НПСД ще е функция и изразител на тяхното отношение и към управляващите, и към останалите партии. А не обратното. И аз, и г-н Дал гласуваме според убежденията си - подкрепяме някои решения, за други сме против. На конференцията заявих ясно своето отношение - приоритетите на правителството на ГЕРБ са сбъркани от самото начало. Никой не твърди, че няма нужда от магистрали. Но логиката е те да са следствие от икономически растеж, развитие на бизнес средата, ръст на заетостта, привличане на инвестиции и повече данъчни постъпления. Така инфраструктурата щеше да се случва по-бързо и дори по-качествено. Оправдавайки се с кризата, властта стабилизира ниските доходи, бедността и почти нулевия растеж. Говорим, че кризата е и възможност. В нашия случай - пропусната възможност за истински реформи. Бюджетът за догодина е поредният, който не предлага нищо кардинално. Освен че идват избори и управляващите се готвят да активират т.нар. изборна икономика. Целта е да имат сили за финалния предизборен спринт. Но политиката е маратон и ако не си тръгнал правилно, няма как да финишираш добре.

- Да, пренасочихме субсидията към ГЕРБ, а през фондацията "Свобода и достойнство" се изразходва изцяло в обществена полза и за реализиране на политическите ни дейности. 

- Аз първо почуках на врата на "Синята коалиция". Но те използваха конюнктурно това в междупартийните спорове. Без да получа отговор, от трибуната на Народното събрание Иван Костов си позволи да обяви как са отказали на независимите. За мен това беше неадекватно и неразбираемо. За мен бе важно средствата, които по закон вървят с народния представител, да не продължат да потъват за издръжка на нечии сараи.

- Това с патериците е абсурдно. Патерици носи болният. Нормално ли е нова партия, която тръгва по своя път без зависимости, да се превръща в патерица на някой болен? Тези, които тиражират това, се опитват да ни вкарат в роля, в схема, която им е изгодна. Колкото до Дулово - да, обикновено партиите около избори си приписват резултати, които не са изцяло техни. Коалиционните формати са особено удобни - ако пресметнете изборни резултати по партийните отчети, ще се окаже, че са гласували много повече хора от реалното!
- Бяхте години в ДПС, Касим Дал бе на върха там. А говорите срещу ДПС, ДС и за ново поколение в политиката. 

- Да. Дълго време бяхме подвластни на митове и легенди. Отварянето на досиетата на ДС ни отвори очите. Многото примери на корупция, на лъжа, негативите, които натрупа ръководството на ДПС, ни накараха да се противопоставим с открита критика вътре в партията. Не сме срещу обикновените избиратели на ДПС, които, уви, нямат особен избор и глас в партията си. Те просто са здраво стиснати за гърлото от партийната върхушка. 

- В началото на прехода контролът върху тези гласоподаватели е бил връчен на Доган и компания от комунистите. Целта е била да си създадат сателит, който да ги легитимира в следващите им действия в икономиката и политиката на прехода. Този сценарий беше изпълнен едно към едно. Така че тези хора натрупаха желаната икономическа мощ и влияние. Говорим за приватизация, съдебни и политически чадъри, хонорари, конфликт на интереси, безнаказана корупция и злупотреба с власт. И всичко за сметка на отрудените и контролирани хорица. Замисляли ли сте се защо в т.нар. смесени региони почти няма мащабни инвестиции, с изключение на "Шише джам" в Търговище? Това би променило бита, мисленето, живота на хората, включително и по отношение на свободата и политическото им поведение. Георги Димитров на времето е казал: "Отнасяй се с народа като с гладна кокошка - хвърляй по едно зрънце и тя ще те следва. Ако дадеш цяла шепа, ще се нахрани и ще си хване пътя." Уви, днес това се прави. И все още работи. 

- НПСД е твърдо против точно това - противопоставянето на етно-религиозен принцип на хората в България. От това разделение, подклаждано изкуствено, печелят само скачените съдове ДПС и "Атака". Уви, успяха да прокарат разделение в почти всички сфери. Има го в бизнеса. Има го дори след хората, репресирани от комунистическия режим и ДС! Това разделение беше използвано от ДПС и кукловодите на прехода, за да капсулират вота на българските мюсюлмани и българските турци. А самите хора естествено бяха силно антикомунистически настроени. Тяхното естествено място в процеса на демократизация беше там, където е антикомунистическата, подкрепена от Запада дясна, демократична опозиция. Не беше допуснато тези гласове да отидат там. Тези, които го спряха, считат, че властта им се полага като награда. Те се изживяват в ролята на спасители на етническия мир в България. Не е вярно. Етническият мир у нас е благодарение на обикновените хора в България - етнически българи, турци, евреи, арменци, мюсюлмани, християни и атеисти и най-вече на автентичните им лидери, които излязоха с голи гърди срещу омразната власт. До ден днешен на протестите срещу възродителния процес в Джебел например излизат само депесари. Там ги няма стотиците дисиденти, интелектуалци, учени, които протестираха и в центъра на София срещу смяната на имената на българските турци. Питам защо?

Визитка:

Роден e на 13 септември 1972 г.
Икономист.
Бивш лидер на младежкото ДПС (2006-2009 г.).
Депутат от ДПС до 21 април 2011 г.
В момента е независим народен представител.
Лидер на “Народна партия свобода и достойнство”. /trud.bg