Биляна Раева е родена на 12.07.1973 г. във Варна. Завършила е висшето си образование в Икономическата академия в Краков, Полша със специалности „Икономика и международни политически и икономически отношения” и следдипломна квалификация по „Международни и европейски въпроси и управление” в Университета в Амстердам. Работила е като консултант в Intereuropea - Варна. От 2000 г. започва европейската си кариера в Брюксел като стажант в Генерална дирекция „Информационно общество” на Европейската комисия, експерт по информация и публичност в Telecities/Eurocities, политически експерт в Eurocities - Брюксел, представител на община Своге и член-основател на НПО „Eupractex”. През 2005 г. се завръща в България, където до избирането си в Европейския парламент работи като директор на дирекция “Управление на проекти и програми” в Министерство на държавната администрация и административната реформа.

През юни 2007 г. е избрана за член на Европейския парламент в групата на АЛДЕ от листата на НДСВ на първите европейски избори в България. В Европейския парламент е председател на Делегацията за отношенията с Швейцария, Исландия и Норвегия и Европейско икономическо пространство (ЕИП). Член е на Комисията по заетост и социални въпроси, заместник-член на Комисията по икономически и парични въпроси. Владее английски, полски, италиански, френски, руски и испански език.

Биляна Раева е под № 4 в жълтата листа на изборите за Европейски парламент. Тя ще се бори за преференциален вот.

- Г-жо Раева, защо избрахте да се борите за преференциалния вот на избирателите?
- Преференциалният вот дава възможността на всеки избирател в България да покаже своето отношение към избирателния процес. Много по-добре е да има възможност за преференциален вот, отколкото да се гласува анблок за една цяла листа. Мисля, че всяка нормална партия, която предлага личности в своята листа, очаква от тях да правят преференциална, лична и персонализирана кампания.

Вярно е, че ние представляваме една партия, една идея, едни и същи ценности и една цел: да представляваме по най-добрият начин България в Европейския съюз и ЕС в България. Но всеки от нас има различни начини, по които да се идентифицира и да предложи изпълнението на тази цел. Именно заради това е и изборът на преференциален вот.

- Каква е вашата лична кауза?
- Моята лична кауза винаги е била и винаги ще остане България. България в ЕС и по света. От тук нататък я постигам с много задълбочена работа. За две години имах възможност да се запозная с механизма, по който дори един депутат може да участва във взимането на решения и в създаването на европейско законодателство, което след това е приложимо за всеки един българин и касае живота на всеки един от нас.

Моята лична кауза през миналия мандат беше и мобилността - свободата на един европеец да пътува, да разполага с личните си данни, да се труди на целия европейски пазар. Защото ние сме граждани на една страна, която все още попада в графата на страни ограничени временно от тази мобилност.

Ако говорим за една бъдеща Европа и бъдеща България – това е животът, който продължава много извън пощенския код, в който сме се родили. Ние пазаруваме, живеем и се трудим много по надалеч, от мястото, където за първи път сме се регистрирали. Заради тази наша свобода – да можем да получим образованието си, да работим, да продаваме нашия труд и нашите стоки и услуги на целия европейски пазар - ние трябва да имаме съответното качество услугите, познания и стандарти, които да изпълняваме.

- Не ви ли притеснява факта, че Европейският парламент все още малко познат, което води и до ниска избирателна активност?
- За съжаление в Европа, популярността на Европейския парламент остава ниска. Очаква се избирателната активност да е около 30-33% за цяла Европа, както и за България. В това отношение нито сме по-добре, нито по-зле. Преди две години, когато гласувахме, също имахме 28,5% избирателна активност. Една от причините, поради която ЕП не е популярен е, че Европейския парламент гласува законодателство, което влиза в сила – година – две след като е обнародвано и прието, т.е. няма много директен и пряк ефект. Не може да се гласува една директива днес и от утре тя да е в сила, освен в някои специфични случаи.

Ако се приеме Лисабонският договор, бъдещата структура на ЕС ще даде възможност да се покаже повече ролята на ЕП като законодател на едно ниво заедно с Европейския съвет. В Европейския съвет представители са министрите представляващи различните държави, т.е. това са изразителите на националните каузи при вземането на решения в Европейския съюз. В Европейския парламент, хората са представители на политическите партии които са ги избрали там. Когато се вземе решение в ЕС, ЕП е балансьора, който представя какво е мисленето на политическо ниво. Именно заради това е трудно да се обясни каква национална кауза ще се защитава в ЕП, защото първата кауза на депутата, независимо от коя държава е, да защитава каузата на политическата партия, която го и изпратила там.

Националната кауза винаги остана много висок приоритет. Понякога се правят и компромиси. Никога не е лесно. Именно заради това парламентът представлява политическата воля на ЕС, докато министрите представляват националните интереси на държавите си. Европейската комисия само предлага технически законодателството и след това отговаря за изпълнението на съответното решение. Добре ще е, ако ние успеем да популяризираме това, че тези които изпращаме в парламента са за да представляват политическите нагласи – ляво, дясно, център.

Досега най-голямата политическа партия беше Европейската народна партия – в дясно. Втора по големина - Партията на европейските социалисти- в ляво. Партията, на която аз съм представител е партията на европейските либерали и демократи. Ние сме позиционирани в центъра. В ЕП за разлика от българския парламент, няма коалиционно управление. Всеки закон минава през гласуване и през създаване на своята собствена коалиция – понякога решението е подкрепено от дясно и център, друг път от ляво и център. Либералите и демократите са баланса в този парламент. Без центъра не може, защото никоя от другите групи не са толкова големи, за да имат мнозинство. Затова е много важно ние да знаем кого изпращаме – хора, които могат да мислят и политически, национално и експертно.