Очаква се забавяне на растежа на заплатите, свиване на частните инвестиции, но и намаляване на дефицита до 2,8 на сто

Реалният растеж на БВП в България ще се забави от 2,8% през 2024 г. до 2% през тази и до 2,1 на сто през следващата година поради външни и вътрешни фактори.

Инфлацията ще се ускори през 2025 г. до 3,6% от 2,6% през миналата година, след което обаче ще се забави до 1,8 на сто през 2026 г. Това сочи пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия, предаде кореспондентът на БНР в Брюксел.

Според прогнозата, частното потребление ще нараства по-умерено за сметка на временно по-високата инфлация и предпазливите спестявания. Перспективите за износа също са преразгледани надолу в резултат на намаленото външно търсене и нарастващата конкуренция на външните пазари.

Частните инвестиции ще се свиват, докато публичните ще бъдат подкрепени от ускореното усвояване на фондовете на ЕС.

Очаква се растежът на заплатите да се забави, а годишната инфлация постепенно да спада след увеличението ѝ в началото на годината. От Комисията отбелязват, че това се дължи на възстановения по-висок ДДС върху хляба и ресторантьорските услуги, по-високия акциз върху тютюна, по-високите цени на тока, газа и храните. Инфлацията обаче ще спада постепенно, следвайки външните фактори.

Безработицата за миналата година е била 4,2 на сто, като се очаква тя да се забави до 4% през 2025 г. и до 3,8% през 2026 г. Умереното нарастване на заплатите в частния сектор ще продължи и ще бъде придружено от ограничена загуба на работни места заради влошената икономическа ситуация. Заплатите в обществения сектор се очаква да нараснат сериозно тази година заради засиленото наемане на работна сила в него.

Общият публичен дефицит, който през 2024 г. беше 3% от БВП, ще спадне на 2,8 на сто през 2025 г., като ще остане такъв и догодина. Съотношението дълг към БВП ще се увеличи от 24,1% през 2024 г. до 25,1% тази и до 27,1% на сто през идната година.