Според американските градски легенди човек не може да избяга от две неща – смъртта и данъците.
По нашите земи също няма безсмъртни, но за данъците въпросът е спорен.
Игрите с ДДС са нещо като национален спорт, така че легендирането точно в този случай нещо куца.

Виж, от политиците в България и спец-службите им, бягане наистина няма.
Как го постигат съвършенството в нищонеправененто е загадка?
Както вече писахме в град (Варна) с областен управител екс-ВКР стрелят на поразия с автоматично оръжие и това не смущава, примерно, ДАНС.
От друга страна, всички виждат, че кметът здраво го влече полиандрията* (сполучливата диагноза е откритие на Аврам Тодоров), но от към полифункционалност го докарва, колкото гаранцията на прословутите площадни плочки „Кирил-Йордановки“.
И така е от години.

И все не става ясно за какво точно съществуват тези безполезни момчета (управленско-шпионската камарила) с лакираните нокти?
Понеже никой никога не чул да са свършили нещо полезно за някой друг освен за... тях самите.

Ако обаче попитате някой представител на все по-изтъняващата прослойка на мислещите и критични данъкоплатци, човекът непременно ще ви се закълне, че го следят и му подслушват телефоните.
И обратното!
В частен разговор с когото и от безполезните (управленско-шпионската камарила) да говорите, задължително ще ви натъртят колко са информирани. Веднага навързват поредната теория на конспирацията – кой, с кого, защо, къде и как. Ако сте по-търпеливи даже с лист и химикал в ръка схема ще ви нарисуват.

Дали пък няма някаква връзка между двете?
Между убедеността на мислещите хората, че ги следят и „информираността“ на безполезните?
Знае ли човек, смее ли да пита?

Уж плащаме данъци за да ни пазят и да си спим по къщите спокойно по бели гащи, а пък на финала никой от нищо не ни пази! Обаче точно безполезните (управленско-шпионската камарила) знаят какво има даже и... под белите ни гащи.
Та, затова и толкова ни е ентусиазма при плащането на данъците.
Просто никой в България не се гордее, че е данъкоплатец.
Няма и защо!
Антон Луков

* Полиандрия (многомъжество) е рядка форма на полигамия, при която жената има няколко брачни съюза с няколко мъже. През 19 век е съществувала при алеутите и някои групи ескимоси; по-късно е съхранена в някои етнографски групи в Южна Индия и Тибет.