Той е на 37 години, от Пловдив и е популярен като един от най-добрите имитатори на Майкъл Джексън у нас. Преди да стигне до ръкавицата и “лунната походка” Румен Георгиев е учил за шлосер, но един албум на Джако преди двайсет години променя живота му. Пловдивчанинът стана абсолютна звезда след участието си в риалитито “България търси талант” по bTV. Там той взе акъла на журито с уникалната си прилика със супер звездата и танцови умения. Потърсихме Румен, за да разберем какво е за него Джако и как ще отбележи годишнината от смъртта му, която се навършва днес.

- Румене, кога и как установихте приликата си с Майкъл Джексън?
- През 1988 година, когато излезе клипа “Трилър” го гледах и почувствах някаква вътрешна близост с Майкъл, а външната приликата дойде след това, с времето и то след няколко мои танцови изяви, може би някъде към 1993-та. Много пъти са ми казвали, че и без да се дегизирам приличам на него, защото съм с леко дълга коса и със същата фигура.

- А как гледаха на това хората около вас, намираха ли го за странно?
- Нормално, поне преди 89-та. Харесваха ме, радваха се.

- А не ви ли отказаха от тази ви страст слуховете, които тръгнаха преди 15 години, че е педофил – това отне доста от иначе прекрасния му имидж?
- Не, това не ме смущава, защото е нормално за един известен човек да тръгнат всякакви вредни слухове. Аз вярвам, че той е невинен и това идва от усещането ми за него, от това, че вътрешно се идентифицирам с Джако.

- Не направихте ли опит да се свържете с него?
- Правил съм, но беше невъзможно и то защото съм от България. Американските му двойници са се срещали дори с него. Исках да отида на концерта в Румъния, защото това бе най-близкото до нас място, до което е стигал, но времената бяха такива, че нямаше откъде да намеря пари за билет, и сега ужасно съжалявам, че не успях да усетя магията на живо.

- Имате ли куриозни случки заради приликата?
- О да, имам. Миналото лято на Слънчев бряг един англичанин дойде до мен и започна да вика: “Майкъл Джексън….Боже, не мога да повярвам…”, едни момичета пък ме гледаха със страхопочитание направо (смее се).

- Кой ви шие дрехите?
- Основното шивач, а аз доукрасявам, правя детайлите по тях. Имам и ръкавица, но уви не е диамантена. (смее се)

- А как приехте новината за смъртта му?
- Доста тежко….човек, който е дал толкова на света, борил се е срещу бедността, бил е толкова щедър да си отиде по този начин. Не можех да повярвам в първия момент. Всеки кадър с него по телевизията ме разстройваше за дълго, но е нормално все пак.

- Но има версия, че това е рекламен трик и той е жив…
- Склонен съм да вярвам, макар че това е просто слух. Но не ми харесва това, че доста се спекулира със смъртта му и някои хора натрупаха милиони от това. Но така е с големите звезди, а той беше именно такъв.

- Всичките му песни ли знаете?
- Не, но повечето. Аз не пея добре, а танцувам – в това ми е силата и на това наблягам, когато се явявам на конкурси за имитация. Печелил съм един такъв преди години.

- Колко време ви отне усвояването на “лунната походка”?
- Не си спомням, не много. Трудното беше да намирам видеа, защото преди години нямаше толкова много, от които да гледам и да се уча и трябваше бавно да събирам материалите.

- А разбрахте ли как прави онзи прословут наклон от “Smooth Criminal”?
- В клипа Майкъл го прави с въжета, но на концерт става с магнити в обувките, които не му дават да мърда от мястото си, а останалото го прави сам- това си е танцов технически похват, което също е уникално и друг не може да го прави.

- Как ще отбележите годишнината?
- Ще отида да запаля свещ в църквата - нищо повече не мога да направя. За съжаление, тук в Пловдив няма да има нещо специално за Майкъл, по никакъв начин няма да се отбележи тази дата, което ме натъжава./Всеки ден