Атомът и газът в помощ на ЕС за защита на климата

Избрано 12.01.2022 12:40 Снимка: БГНЕС

Атомът и газът в помощ на ЕС за защита на климата

Борбата на Европейския съюз срещу глобалното изменение на климата ще има изключително неприятен за Германия обрат, който, обаче, е изгоден за Франция, Полша и редица други държави от ЕС. Както и за Русия.

Доскоро много германски противници на ядрената енергетика дори в кошмарите си не можеха да си представят, че в ЕС атомните електроцентрали могат да бъдат официално обявени за „зелени“ или съответстващи на концепцията за устойчиво (безвредно за природата) развитие. Това, обаче, най-вероятно ще се случи през 2022 г., до края на която Германия ще затвори последните три действащи атомни електроцентрали и по този начин ще се сбогува окончателно с „мирния атом“.

Нов поглед към ядрената енергия заради глобалното затопляне

Новият поглед към ядрената енергетика е свързан с промяната в приоритетите в областта на опазването на околната среда. Дълго време опазването на околната среда бе на преден план с акцент върху чистия въздух, вода, почва и опазване на биологичното разнообразие. Този подход изключи признаването за „зелени“ на атомните електроцентрали с тяхното фоново излъчване, възможни емисии на радиация и често съмнително погребване на радиоактивни отпадъци. Да не говорим за авариите, които за дълго време или завинаги заразиха реките, както в Челябинска област, или цели територии, както Чернобил или Фукушима.

Въпреки това през последните години заради ускоряването на глобалното затопляне, на преден план излезе опазването на климата, чиято основна цел е намаляване на емисиите на парников въглероден диоксид. Това доведе до преразглеждане на отношението към атомните електроцентрали, които не отделят CO2 при производството на електроенергия, както и към ВЕЦ, вятърните и слънчеви електроцентрали. От тази гледна точка атомът наистина може да бъде класифициран като "зелен" или устойчив енергиен носител.

Във всеки случай задачата е колкото е възможно по-скоро да се затворят всички въглищни електроцентрали, защото когато се горят въглища, в атмосферата попада огромно количество CO2. Природният газ може да се използва и за изместване на въглищата възможно най-бързо. Това, обаче, също е изкопаем въглеводород и следователно, по дефиниция, не може да се смята за възобновяем енергиен източник (ВЕИ). Въпреки това, газовите електроцентрали все още имат значително по-ниски емисии от тези, работещи с въглища.

Таксономията на ЕС е еталон за околната среда за инвеститорите и правителствата

Именно тези съображения ръководеха Европейската комисия, когато направи предложение за включване на атома и газа в таксономията на ЕС. Този термин обозначава разработената в Брюксел система за класификация на онези видове икономически дейности, които по един или друг начин допринасят за устойчивото развитие, опазването на климата и здравословната екология.

Таксономията трябва да служи като ориентир в ЕС, както за частните инвеститори при избора на перспективни инвестиции, така и за държавните институции, когато решават на кои икономически проекти да предоставят субсидии, ползи или разрешения за експлоатация. Тази система е предназначена да пренасочва финансовите потоци натам, където се прилагат технологии, допринасящи за постигането на климатична неутралност до 2050 г., което е декларираната цел на Европейския съюз.

Постановлението за въвеждане на таксономия в ЕС бе прието още през 2020 г., но на 31 декември 2021 г. Европейската комисия изпрати до европейските столици проект на решение да бъдат признати за „зелени” източници на енергия атомът и природният газ. До 12 януари държавите-членки на ЕС имат възможност да се изкажат по внесените предложения, след което ще започне процедурата по законодателното им оформяне.

Компромис между Германия и Франция относно това, което се приема за "зелено"

В Германия, където само на 31 декември бяха спрени окончателно още три атомни електроцентрали, намерението на Европейската комисия да включи ядрената енергия в таксономията на ЕС, както се очакваше, беше остро разкритикувано и в различни политически, икономически и обществени кръгове. Австрия дори заплаши да го оспори решението в съда. Дания, Люксембург и Португалия също са противници на признаването на атомните електроцентрали за "зелени".

Те, обаче, практически нямат шансове да предотвратят напълно приемането на такова решение (въпреки че все още е възможно коригирането на някои разпоредби). За целта най-малко 20 държави от ЕС, представляващи 65% от населението му, или поне 353 евродепутати, трябва да се изкажат против. А огромното мнозинство от държавите в ЕС така или иначе подкрепят ядрената енергия.

Това заплашваше да доведе до остър конфликт между двата локомотива на евроинтеграцията – Германия и Франция. Това беше предотвратено чрез компромис: Европейската комисия, ръководена от Урсула фон дер Лайен, предложи да включи в таксономията на ЕС както атома, за който настояваха французите, чиито атомни електроцентрали са гръбнакът на електроенергийната индустрия, така и природния газ, на който разчитат германците. Новото правителство на Германия има големи планове за изграждането на газови електроцентрали в страната. Така че тази част от проекта, представена от Брюксел, беше приветствана в официален Берлин по всякакъв възможен начин.

Съмнения относно възраждането на ядрената енергетика в Европа

По този начин. в Европейския съюз за „зелени” официално ще бъдат смятани не само вятърните генератори, слънчевите панели, инсталациите за биогаз и различните видове ВЕЦ, но и атомните електроцентрали и газовите централи. Доколко това ще допринесе за опазването на глобалния климат и европейската екология ще стане ясно по-късно. Подобно решение обаче премахва опасенията, че ЕС, увлечен от опазването на климата, развитието на възобновяема енергия и принудителното затваряне на електроцентрали, работещи с въглища, може внезапно да се сблъска с недостиг на електроенергия.

Вярно е, че таксономията на ЕС е „просто“ система за класификация на перспективни инвестиционни активи, достойни за подкрепа, и изобщо не задължава страните от ЕС да строят атомни или газови електроцентрали: всяка държава ще взема самостоятелно подходящите за нея решения. С това се утешават германските противници на ядрената енергетика и природозащитници.

Те смятат, че етикетът „зелен” сам по себе си няма да направи атомните електроцентрали по-привлекателни за инвеститорите и няма да доведе до масово строителство на атомни електроцентрали в Европа. Според тях последните примери от Франция, Финландия и Великобритания показват, че изграждането на подобни съоръжения, поради затягането на изискванията за тяхната безопасност, отнема твърде много време и е твърде скъпо, а следователно и икономически нецелесъобразно. Освен това таксономията на ЕС налага редица условия, по-специално за обезвреждането на ядрени отпадъци.

От своя страна, привържениците на бързото отхвърляне на всякакви изкопаеми енергийни източници посочват, че в проекта, представен от Европейската комисия, газовите електроцентрали се разглеждат само като преходна технология, тъй като се планира етикетът „зелен“ да се издава само на тези които получават разрешение за строеж преди 31 декември 2030 г.

„Жълтият” водород от Русия и екологичният знак за качество на „Северен поток-2”

Предстоящото включване в европейската таксономия на атома и газа при всички случаи е много изгодно за Русия. Дори тази стъпка да не доведе до увеличаване на поръчките към държавната корпорация „Росатом” за изграждане на нови енергоблокове в (източноевропейските) страни от ЕС, тя рязко ще увеличи шансовете за износ на запад и на електроенергията, получена от руски атомни електроцентрали, и на продуктите, произведени с нейна помощ.

Нека вземем за пример водорода. В тази нова област се очертава много интензивно германско-руско сътрудничество. В същото време германската страна се фокусира върху "зеления" водород, произведен чрез електролиза с възобновяема енергия, докато "Газпром" би искал да доставя "син" или "тюркоазен" H2, получен чрез различни технологии от природен газ. Разширяването на таксономията на ЕС ще отвори широки възможности за доставка, ако не за Германия, то за други държави от ЕС на "жълт" водород. Той се получава и посредством електролиза, като за източник на електричество служат атомните електроцентрали.

Що се отнася до признаването на природния газ за „зелен“, съвсем очевидно е, че това ще осигури, поне през следващите едно и половина до две десетилетия, постоянно високо или дори нарастващо търсене на руско синьо гориво – било то тръбопроводен газ от „Газпром” или втечнен от "Новатек", а в бъдеще, вероятно, и газ от "Роснефт".

Освен това проекторешението на ЕС предвижда включването на инфраструктурни проекти в таксономията, така че е напълно възможно етикетът за качество на околната среда „зелен“ или поне етикетът „улесняващ“ да получи руския газопровод „Северен поток 2“, който е много оспорван в ЕС от политическа гледна точка. /Дойче веле

CHF CHF 1 1.81583
GBP GBP 1 2.29719
RON RON 10 3.97502
TRY TRY 10 1.95612
USD USD 1 1.6448