Аталай за управляващите: Неопитност, самонадеяност и самочувствие без покритие

Избрано 18.03.2022 08:47 Снимка: ДНЕС+

Аталай за управляващите: Неопитност, самонадеяност и самочувствие без покритие

Нямат и капацитет, дори допринесоха да се задълбочи кризата в енергетиката, смята енергетикът от ДПС

Г-н Аталай, какви са основните причини да се стигне до тази тежка енергийна криза, която наблюдаваме в световен мащаб? Виждаме, че в момента тя още повече се задълбочава заради войната в Украйна. Какъв е изходът от тази ситуация?

Кризата, свързана с недостига на енергия в света и особено по нашите ширини, започна много преди войната. С просто око се вижда, че това се случи в момента, в който недалновидните ръководители на Европа, на света, пренебрегнаха възможността да направят така, че първо да има диверсификация на енергийните суровини, второ да може да се сключат онези дългосрочни договори за доставки на енергия, които ще са необходими за съответните страни, за да вземат кардинални решения за осигуряване на запасите, които са необходими за есенно-зимния сезон, за извънредни ситуации, военновременни запаси, които трябва да се осигурят при прекъсване на доставката на енергия.

Надменното държание на всички ръководители по света, че едва ли не може с тяхно решение да регулират взаимоотношенията между производителя и потребителя на енергия, в ущърб на една от двете страни, доведе до  недостиг на енергийни суровини – газ, петрол и оттам техните производни като производство на електроенергия и топлинна енергия, съответно до кризисна ситуация в Европа. Когато се опитваш да създадеш един свободен пазар на предлагането и на търсенето, но налагаш само модела – „продажба на продукцията“, особено на енергийните суровини на борса, без да допускаш, че би било много по-добре да имаш едни дългосрочни взаимоотношения с производителите, имам предвид с Катар, Алжир, Русия, Норвегия, без да допускаш, че може да се стигне до деня, в който производителите могат да не искат или да не могат да предлагат на борсата съответната продукция, това очевидно може да доведе до недостиг на енергия.

Това е всъщност ситуацията в Европа. Европейците не си запълниха хранилищата с газ, не сключиха дългосрочните договори за доставка на енергия нито със САЩ, нито със съседните си държави, очаквайки, че само от нидерландската борса всеки ден те ще получават енергията, която им е необходима. А вече ситуацията с войната в Украйна в момента направи така, че всяка държава от Европейския съюз, както и Азия и САЩ, да се намират в позиция на недостиг на енергия. Имаме недостиг от производството до потреблението. Ситуацията е много сложна.

Знаем, че Европа се захранва с газ почти изцяло от Русия. В случай, че Русия спре кранчето, какво ще правят европейските страни и в частност България?

Аз като човек, който се занимава с енергетика дълго време, не разсъждавам от позицията на политика, който съм в момента. При всички случаи спирането на доставките на енергия, от която и да е държава, води до загуба на този, който ги спира. Ако пък допуснем, че Русия е в състояние да спира доставките на енергия в Европа, това означава, че отново тези лидери, които управляват съответните държави, са пропуснали да проучат и да разберат, че този производител е намерил друг пазар, където ще си доставя енергията. Няма държава, която да произвежда енергия и да не иска да я продава, да не иска да има приходи в тази държава и да не е добре икономиката ѝ, а оттам нататък да не произвежда и друга продукция.

Така че, аз не допускам едностранно спиране на газа от който и да е производител. Така смятам. Както САЩ няма да спрат доставките на втечнен газ. Могат обаче да ги преориентират към други ширини на света, както се и случи. Китай купува и въглища, и газ и всякаква друга енергия. Русия също продава газ в Китай. По всяка вероятност има и други пазари, където може да доставя. Изходът от цялата тази ситуация, особено по отношение на енергийните суровини, е първо да търсим собствените енергоресурси, как и доколко можем да задоволим нашите нужди със собствените енергоресурси – нещо, което пропуснахме да направим като Европейски съюз. Това е първото, което трябва да направи всяка държава.

Ако имаме недостиг от собственото си производство, чак тогава вече трябва да търсим по какъв начин да доставяме енергия от други страни, но не само от една. Тук разковничето е диверсификацията. В момента се оказва, че по-голямото количество газ в България е от Русия, малко количество идва и от Азербайджан. През 2009 година, когато аз лично участвах в кризата като председател на Комисията по енергетика, мислехме, че само България има голяма зависимост от енергийните суровини на Русия. Сега се оказва, че Европейският съюз е зависим около 40%. А в някои държави над 50% от доставките на енергия са от Русия. Има неписани правила, че всяка държава трябва да може да използва собствените си енергийни ресурси, как по възможност да се добива енергия от възобновяеми енергийни източници, как да направим и следващото, което е необходимо за енергийната ефективност на България.

Какво чакахме толкова време, че не си санирахме жилищата? По едни сметки от 2009 година, ако енергийната ефективност в България тогава беше проведена по всички изисквания, по всички правила, на страната ни нямаше да ѝ бъдат необходими около 2000 мегавата мощност, които в момента произвеждат електроенергия. Ако трябва да обобщим какво всъщност е необходимо – да се търсят собствените енергоресурси за собствени нужди, диверсификация, енергийна ефективност, колкото се може по-бързо преминаване към иновативни технологии за отопление, разбирайте да преминаваме към водорода. Всичко това, което пропуснахме през последните 15 години, днес ни се струпа на главата и всеки търси виновен, причина, без да се обърне и да си зададе въпроса – „Аз с какво участвах, за да се случи всичко това, което се случва в момента в Европа“?

Въпреки очакванията с началото на пролетта, цените на тока за небитовите потребители у нас да намалеят, след като започна войната в Украйна те всъщност скочиха драстично. От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) настояват компенсациите за бизнеса, които в момента са крайно недостатъчни, да се увеличат, да няма таван, както и мярката да продължи да действа, докато е необходимо. От друга страна предложението на ГЕРБ-СДС да се компенсират изцяло обществени учреждения не беше прието от парламента, само ДПС и „Възраждане“ го подкрепиха. Справя ли се всъщност управляващата коалиция?

Не само, че не се справят, но нямат и капацитета как да се справят със създалата се ситуация. Дори допринесоха да се задълбочи кризата. От своята неопитност, самонадеяност и самочувствието без покритие, което все още демонстрират, пропуснаха най-важното нещо, което трябваше да направят. Не може да имаш излишък на производство на енергия в България и да не можеш да намериш онези принципи, чрез които да помогнеш на 100% бизнеса, така че цената на продукцията в България да не се вдигне и да няма инфлация в държавата. По какъв ли не начин опозиционните сили сме им говорили за това нещо. Вътре при тях също има хора, които разбират, че ненавременната подкрепа на бизнеса в България в момента ни вкара в тази инфлация.

Може би ние сами подпомогнахме инфлацията, която така или иначе се случва и извън нас, вместо да се предпазим, особено от гледна точка на енергията. Разбира се, че не можем да спрем износа, не е необходимо да го спрем, но има достатъчно правила, механизми и методи как тази непредвидена печалба, която се получи от производителите на електроенергия да се върне до гражданите и до бизнеса, защото тези пари, които държавата събира, са пари на бизнеса и на населението. Но Асен Василев и Кирил Петков предпочетоха да съберат голяма купчина пари, за да могат те да бъдат онези хора, които да ги преразпределят и раздават, и то селективно, няма да бъдат раздадени за едни, ще бъдат раздадени за други. Аз не съм съгласен много и с това, което се случваше по времето на ГЕРБ и СДС, и те се опитваха да се намесват в преразпределението на бизнеса от гледна точка и на получаване на възможност за развитие на бизнеса.

При тези новите (бел.ред. Продължаваме промяната) няма нищо ново, даже са по-зле. Затова като гледам се чува дали не е необходимо да има нови избори или едва ли не да се възстанови старото управление. Аз ви казвам директно, че старото управление през последните години не беше полезно за държавата, но новото с нищо не се промени, дори задълбочава всичко онова, което ставаше в негативна посока при предишното управление. За да се излезе от тази ситуация, на България ѝ е необходимо компетентно правителство, правителство, което да може да управлява не само при нормални условия, а и в криза. Кризата донякъде е привнесена отвън, донякъде е създадена отвътре, но невъзможността на управляващите да се ангажират с управлението на държавата, ни води до много по-тежка ситуация, особено, когато вече започна и войната.

По най-бързия начин България трябва да апелира за спиране на войната. Войната е най-лошото нещо, икономиката по време на войната е непредвидима, разпределението на енергията в света е вече в една такава фаза, при която по-големите производители започват да определят къде и по какъв начин да изпращат необходимата енергия, дори и за населението, което също не е полезно, за която и да е икономика. Пожелавам колкото се може по-бързо да направим диверсификацията, възможно е. Нищо не правят обаче – нито с преговорите за доставка на газ от Русия, нито с новите условия, при които можем да получаваме газ от Азербайджан. Не отиват да сядат на преговори с Турция, а от Турция ние можем да получаваме допълнителни количества газ, които да намалят тежестта върху нашето производство и инфлацията. Никой не се ангажира със завършването на интерконектора с Гърция. Трябва някой от тях да излезе и да каже каква е причината за забавянето на интерконектора от старото управление, кои са виновните. Не са толкова виновни старите управляващи. Причината е на регионално ниво. Тя е и в Гърция, и в България, и в геополитическата сфера. Имат достатъчно вина и европейските структури и други наши натовски приятели.

Смятате ли, че действително би могло да се стигне за пореден път до предсрочни избори. Това добър вариант ли е за страната или евентуални нови избори могат да я дестабилизират още повече?

Неумението да се управлява, води до въпроса – какво трябва да се направи оттук-нататък, как да се излезе от създалата се ситуация, а един от отговорите е – нови избори. Опозицията винаги е готова за избори, всяка политическа формация, щом е създадена, би трябвало да иска да вземе властта и да управлява. От друга страна, необходимо ли е в тази кризисна ситуация да има още едни избори в България, също е един въпрос, който трябва сериозно да се обсъди, защото последните три избора накараха обществото да си замълчи, а мълчанието на избирателя е много лош знак.

След това трябва да се направи сериозен анализ какъв ще е изходът от следващите избори, в състояние ли е обществото да избере ново правителство, което ще отговаря на неговите изисквания? Ред въпроси има, но не може България да остане с правителство, което не е способно да взима кардинални решения. Оставям настрана това, че управляващите нямат визия за развитието на страната, но те би трябвало да имат поне визия – как и по какъв начин ще се действа по време на криза.

На 31 март изтича мораториумът върху цените на тока, парното и водата за домакинствата. ДПС беше категорично против тази мярка. Какво ще последва след отпадането му?

Привърженици на мораториума по принцип са БСП. Те са тези, които винаги в стремежа си да изпъкнат, мислят най-много за бедния, за онеправдания и т.н. Оказа се, че „харвардските учени“ също харесват мораториума. Мораториумът е най-лошото послание, което една държава отправя към съседите си, към света. Това означава, че се намираш в една ситуация, в която не можеш да вземеш решение, а решение имаш. От тази гледна точка позицията на Движението за права и свободи е, че намеса в пазарни взаимоотношения на обществото чрез налагане на мораториум, защото ти нямаш смелостта да вземеш решение, беше най-лошото нещо, което се случи. По този начин ти отправяш послание към инвеститорите или към всички, които работят в България, че страната ни не е в състояние да управлява икономиката си и енергийните си ресурси.

Имаше много изходи от тази ситуация, даже тогава им предложихме - не повишение на цената, можеше дори да се намали цената на електроенергията за крайния потребител. Комисията по енергийно и водно регулиране можеше да вземе необходимите мерки и решения и България да продължи да съществува при едни нормални икономически взаимоотношения, а цената на електроенергията да бъде по-ниска от това, което е в момента. Със спирането на решенията ние създадохме предпоставка след мораториума да има изменение на цената на електроенергията и то не в посока намаление.

Ако се запази същата цена след мораториума, това означава, че някои държавни предприятия ще трупат загуби, които след това данъкоплатците някога ще трябва пак да си ги платят. Трябваше плавно да се осигури възможност на енергийно бедните да могат да получават необходимата енергия, с която да имат възможност да изкарат един нормален живот. За това нещо обаче трябваше сериозно решение, сериозни управляващи.

Ако бяхме тръгнали да помогнем на бизнеса с тези свръх печалби на производителите на електроенергия, днес краставиците и другите хранителни продукти нямаше да са с тройна, четворна, петорна цена, нямаше да има такава инфлация. Ако управляващите продължават да натискат цялата тази система като тенджера под налягане, ще видите, че някой ден или ще чуем свирката на тенджерата под налягане или ще се случи някакъв взрив, а в икономиката тежестта пада винаги върху данъкоплатците.

Все още България няма одобрен Национален план за възстановяване и устойчивост, защо се бави толкова много, имат ли резон авангардните проекти, които четворната коалиция предлага, какво смятате по този въпрос?

Много дълга тема. В България по отношение на националния План за възстановяване и устойчивост и всички други планове, които са необходими за развитието на държавата, всяко едно правителство е гледало от неговата си призма и не се е водило от националния интерес на държавата. Напоследък имам чувство, че всеки използва този израз – „национален интерес“, само и само да излезе от ситуация. Идеята на плана за възстановяване беше по какъв начин covid-засегнатите икономики в страната да бъдат подпомогнати, като същевременно да бъдат насърчени революционни открития и иновации, които да бъдат вложени в бъдещото производство в България, за да сме в крак със световното развитие или поне европейското.

Едните дойдоха и погледнаха как да разпределят средствата си за техните бизнесмени, имам предвид ГЕРБ, следващите, служебните правителства, дойдоха, за да се докажат, че те могат да бъдат по-добрите. Предложиха друг план, който също не кореспондира с основната идея за възстановяването на икономиката, включително със зеления пакет, въвеждането на новите технологии в индустрията на страната. И накрая дойдоха едни, които директно седнаха и казаха – „Ами ние можем да направим така, че да произвеждаме батерии и всички пари, които имаме оттам, тъй като ще ги произвежда нашият човек, ще ги дадем на нашия човек“. Безобразно отношение.

Вероятно ще сме единствената държава, която няма да има одобрен План за възстановяване и развитие, а имам чувството, че ще сме и онази държава, която няма да може да усвои нищо от тези средства, за съжаление. Ако управляващите не вземат мерки и не си повишат капацитета на управление, ако не се отнесат сериозно към управлението на България и все още мислят, че могат да продават био продукти и гледат на държавата като на една малка фирма, ще дойдем ние на власт и тогава смятам, че нещата ще бъдат на съвсем друго равнище. Убеден съм, че възможностите на нашата партия са общоприети и познати./tribune.bg

CHF CHF 1 1.89243
GBP GBP 1 2.34167
RON RON 10 3.95517
TRY TRY 10 1.22252
USD USD 1 1.79648