Армения: Задължителни са усилия за прекратяване на военните действия и възстановяване на примирието

Избрано 31.07.2020 13:22 Снимка: ДНЕС+

Армения: Задължителни са усилия за прекратяване на военните действия и възстановяване на примирието

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ НА ПОСОЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА АРМЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО СКОРОШНАТА ЕСКАЛАЦИЯ НА СИТУАЦИЯТА НА СЕВЕРОИЗТОЧНАТА ЧАСТ НА ДЪРЖАВНАТА ГРАНИЦА МЕЖДУ АРМЕНИЯ И АЗЕРБАЙДЖАН

На 12 юли 2020 г. Република Армения стана обект на въоръжено нападение от страна на Азербайджан. Военното настъпление по североизточната част на държавната граница между Армения и Азербайджан бе придружено от интензивен обстрел на селища и гражданска инфраструктура в североизточната провинция Тавуш в Армения.

На 12 юли около 12:30 ч. военнослужещи от въоръжените сили на Азербайджан, използвайки военно превозно средство – модел УАЗ, преминаха държавната граница на Армения в посока провинция Тавуш и поеха към арменски военен пост близо до село Мовсес. След предупреждение от арменската страна, азербайджанските военнослужещи напуснаха превозното средство и се оттеглиха към позициите си. В 13:45 часа азербайджанските военнослужещи се опитаха да превземат граничния пост на арменските въоръжени сили, като този път използваха 82 мм минохвъргачки и бойни групи. Военните действия продължиха с дни.

Тези юлски военни действия показват мащабна ескалация, провокирана от Азербайджан. Целенасоченият обстрел на гражданска инфраструктура и население е отдавна използвана тактика на азербайджанска страна. Сблъскваме се с това през годините и най-вече през април 2016 г., когато Азербайджан започна голяма офанзива на границата с Армения и линията на контакт с Армията за отбраната на Арцах.

Действията на въоръжените сили на Азербайджан както през април 2016 г., така и през юли 2020 г., са грубо нарушаване на международното хуманитарно право. Неведнъж сме заявявали, че езикът на заплахата от война не върши работа. Армения и Арцах разполагат с достатъчно капацитет да се защитават и да гарантират всеобхватността на нашата система за съвместна сигурност.

Политическото и военно наслагване на събития предшества тези военни военни действия през юли и ясно свидетелства за неговия преднамерен характер. Ескалацията на ситуацията беше предходвана от атаки и обвинения от страна на президента на Азербайджан Илхам Алиев срещу договорения формат за посредничество на съпредседателите в Минската група на ОССЕ. Нещо повече, азербайджанският лидер, който е известен с непрестанните си териториални претенции към Армения, и по-специално към арменската столица Ереван, както и южния регион на Армения Зангезур, който постоянно се оплаква, че „съвременна Армения е построена върху древни азербайджански земи“ и т.н. и т.н., в публичните си изявления и изказвания през последните месеци отново се насочи към разпалване на войната и използване на войнствена риторика, като гарантира на населението на страната си, че Азербайджан е способен да реши карабахския конфликт по военен път. Тази негов краен изказ бе критикуван от съпредседателите на Минската група на ОССЕ, които в свое изявление от 30 юни т.г., след срещите чрез видеоконференция на 29-30 юни с министрите на външните работи на Армения и Азербайджан, изразиха своята загриженост относно направените провокативни изявления и взривоопасна риторика.

Освен това, силно симптоматично е, че Азербайджан не е сред 180 държави, които подкрепиха апела на генералния секретар на ООН за глобално прекратяване на огъня на фона на пандемията от Covid-19.

Ръководството на Азербайджан разглежда антиарменската пропаганда на омразата като инструмент, използван за консолидиране на обществото срещу външния враг и отклоняване на вниманието му от вътрешните проблеми, като диктаторския характер на властта, наличието на корупция, задълбочаващите се случаи за нарушаване на почти всички основни човешки права и свободи.

Нивото на антиарменска омраза и настроения достига до опасни нива, при които дори една лека манипулация от страна на азербайджанското политико-военно ръководство може да ги разгърне във военна атака или дори мащабна агресия на границата с Армения и Азербайджан или по контактната линия в Нагорни Карабах.

Силно вярваме, че подобни умишлени и последователни действия на Баку, наред с другите, с подкопаването на режима за прекратяване на огъня, установен от тристранните споразумения за това през май 1994 г. и февруари 1995 г., имат за цел да създадат благоприятни условия за прибягване до широкомащабни военни действия. Последните събития отново доказаха, че нашата оценка на ситуацията, за съжаление, се оказа вярна.

Тези събития бяха забележителни и по отношение на недвусмислената и бърза реакция на международната общност, както на равнище държави, така и на международни организации. На фона на всеобщите призиви за прекратяване на военните действия и възстановяване на прекратяването на огъня, чухме някои гласове, които считаме за пряко насърчаване и даване на карт-бланш за действия от страна на Азербайджан, което в настоящата нестабилна ситуация е абсолютно безотговорно и неприемливо поведение.

На 12 юли т.г. Министерството на външните работи на Турция – страна, която е член на Минската група на ОССЕ, излезе с изявление, в което не само изрази безусловна подкрепа за Азербайджан, оправдавайки използването на сила от Баку по арменско-азербайджанската граница, но също така бе разпространена крайно невярна и подвеждаща информация. Освен това на 14 юли министърът на отбраната на Турция, министърът на външните работи и по-късно – самият президент на републиката, изразиха своята подкрепа и готовност да подпомагат Азербайджан по всякакъв начин и с всички средства.

Тази провокативна позиция на Турция не бе изненада, тъй като нямаме никакви илюзии и съмнения относно нейното становище и привързаности. Тази държава е добре известна с недружелюбното си отношение към Армения.

В разгара на ескалацията на 16 юли т.г. министерството на отбраната на Азербайджан направи изявление, вулгарно в своя цинизъм и арогантност, като азербайджанската страна открито заплаши да започне ракетна атака над арменската ядрена централа Медзамор. Този удар "ще доведе до голяма катастрофа за Армения", заяви ръководителят на пресслужбата на министерството на отбраната на Азербайджан. Това напълно безотговорно изявление прозвуча в рязко нарушение на международното хуманитарно законодателство.

Заслепен от антиарменската омраза, ръководството на Азербайджан дори не осъзнава, че с подобни заплахи застрашава ядрената сигурност на целия регион, включително неговата собствена и на съюзника му Турция.

Ние сме заявявали многократно и продължаваме да настояваме, че няма алтернатива на мирното уреждане на конфликта. Надяваме се, че след фиаското на военния си авантюризъм, Азербайджан ще демонстрира отговорност за запазването и укрепването на режима на прекратяване на огъня. Има конкретни предложения за мерки за сигурност и изграждане на доверие, включително увеличаване на броя на международните наблюдатели на място и постоянното им разполагане в кризисната зона, както и за установяване на директна връзка и въвеждане на механизми за разследване на предполагаемите нарушения на примирието. Изпълнението на тези предложения може да помогне да се избегне по-нататъшното възобновяване на ескалацията в региона.

Въпреки това Азербайджан отхвърля тези механизми за разследване, отсъствието на които допринася както за увеличаване на жертвите на цивилните, така и за неоснователни обвинения към арменските страни.

Усилията, насочени към прекратяване на военните действия и безусловно, пълно възстановяване, запазване и укрепване на примирието, подписано между Армения, Арцах и Азербайджан, са задължителни.

CHF CHF 1 1.81028
GBP GBP 1 2.16418
RON RON 10 4.04314
TRY TRY 10 2.30046
USD USD 1 1.6551