- За съжаление в началото на 90 г. настъпи момент на строителна еуфория и със строителство се занимаваха хора, които са далеч от професионализма. Не бих искал да обидя никого, но имаше учителки, икономисти и медицински лица, които се занимаваха със строително предприемачество. Не се следеше стриктно за приемане на отделните етапи на строителството от конструктор, който да приеме протоколно конструкциите на сградите от нулев цикъл до завършването им. Не се следеше за изискуемия вид и обем на арматурата, марката бетон както и за спазване на конструктивните елементи. Имаше парадокси, като колоните на някои етажи в някои сгради, бяха свободни в пространството. Наричаме ги на жаргон висящи колони. Което ни дава повод да изказваме сериозно съмнение в земетръсната устойчивост на някои жилищни сгради от този период. За радост в последните 10 години жилищното и обществено строителство бе поето от професионалисти и отново започнаха да се спазват нормативните изисквания. Следи се за сигурността на сградите от отделни лицензирани фирми по надзор на строителството. Този надзор включва в себе си целия проектантски процес включително и всички елементи на инженерната инфраструктура. Това ми дава основание да изразя дозиран оптимизъм за земетръсната устойчивост на най-новите сгради във Варна. Колкото до най-старите сгради - тези от преди 70, 80 или 100 години, те обикновено са на 2 или 3 етажа и сравнително по-лесно може да съхрани живота на хората при бърза евакуация.

- А панелното строителство?
- При първо земетресение панелните сгради реагират много добре. Казано на строителен език, те реагират като пространствено-прътова конструкция. Или казано по-разбираемо, това е гъвкавостта на системата при земетресение, която съхранява сградата. За съжаление обаче, след първите трусове, се забелязва скъсване на стоманените връзки и с всеки следващ трус те започват да работят по-лошо. Това се забелязва при прочутото Свищовско земетресение (бел. ред. 4 март 1977г.). Моля да бъда разбран правилно! Не внасям паника в обитателите на панелни сгради. Някои от тях и сега сигурно са по-устойчиви от монолитното изпълнение.

- Имате ли идеи и предложения, които биха довели до се повишаване сигурността на сградния фон във Варна при земетресение?
- Бих предложил Община Варна и Камарата на строителните инженери, Камарата на строителите, плюс висшите учебни заведения като Свободен университет и ТУ (които обучават конструктивни кадри в строителството), да направят съвместна програма. При сигнали от граждани или съмнения за някои сгради от обществена значимост, специалистите ангажирани с тази програма, да изготвят конструктивна експертиза. Така ще бъде дадена ясна картина на ситуацията. Възможно е тази експертиза да бъде уредена безплатно. Но трябва да се има предвид, че конструкторите носят отговорност за подписа си и препоръчвам дейността им да бъде платена.
Подобна инициатива започнаха в София от тази сутрин.
Това ще помогне да се внесе ред при експертизите и известно успокоени сред хората, навсякъде, където, не дай Боже, се наложи да се започнат проекти за конструктивно укрепване.

Трябва да се има предвид, че ситуацията при хоризонтален или вертикален земетръс изисква различни мерки и води до различни опасности. Но на това могат да отговарят много по-компетентно други специалисти. Бих пожелал в чисто човешки план да не ни се налага да изпробваме при земетръсни условия конструктивната якост на сградите което сме създали.
Разговора води Антон Луков

Арх. Вили Жечев е бивш кмет на Добрич. Бивш главен архитект и заместник – кмет на Варна. Един от най-уважаваните архитекти в България.