В България за влиянието на неолиберализма свидетелства плоският данък, който не се прилага в нито една развита страна в света

За първи път терминът неолиберализъм е използван през 1938 г. на конференция в Париж, участие в която взима австрийският икономист Фридрих Хайек. През 1944 г. той публикува книгата си „The Road to Serfdom“- (Път към крепостничеството), в която излага идеята, че социалната демокрация, в която се практикува „колективизъм“ и се ограничава икономическата свобода на индивида, евентуално прераства в диктатура. През 1947 г. той създава първата организация промотираща неолиберализма- “Mont Perelin Society” (MPS) - трансатлантическа мрежа от академици, журналисти и представители на едрия бизнес, които търсят нови начини за управление на света. Тази мрежа е финансирана от крупни американски корпорации и бизнесмени, между тях собствениците на втората най-голяма в САЩ частна корпорация - “Koch Industries”- братята Чарлз и Дейвид Коч, които създават и финансират серия от “Think Tanks”- Мозъчни тръстове и фондации, които пропагандират неолибералната доктрина, в основата на която стои идеята за „минимално правителство и икономическа и индивидуална свобода. Част от тези мозъчни тръстове са базирани в специално финансирани департаменти в Чикагския и други по-известни университети.
Неолиберализмът в САЩ е проповядван и финансиран и от т.н. ”Donors Trust”- 1999 г. - организация с цел "защитата на целите на либертарианските и консервативни донори". Донорите, които финансират тази организация са анонимни, според нейният президент Лоусън Бейдър нейните фондове се използват за промотиране на "свобода чрез ограничено правителство, отговорност и свободно предприемачество“. Промотирането става, чрез финансиране на медии, „купуване“ на журналисти и коментатори.
През 1960 г. Хайек публикува нова книга -“The Construction of Liberty”- (Изграждането на Свободата), в основата на която заляга концепцията за „отсъствие на принуда“ (от страна на държавата). Той отрича приоритета на такива идеи като демократическа свобода, справедливо разпределение на създаваните блага, ограничаването на правата на богатите. Поддържането на “welfare state”- система за социални грижи, която издържа огромни маси безработни и хора с ниски доходи, е вредна, индивидът трябва да полага сам сили да постига благосъстояние, а не да разчита на държавата. Не държавата, а пазарът следва да бъде оставен на решава специално-икономическите проблеми. Но както отбелязват известният английски журналист Джордж Монбио и американският Питър Хътчинсон в книгата им “Невидимата доктрина - Тайната история на неолиберализма“, да се остави пазарът да решава, означава, тези които притежават най-пълна власт в икономическата система, или с други думи, тези които притежават най-много пари - те да взимат решенията. Така политическата свобода става подчинена на икономическата власт и демокрацията е заменена от плутокрация.

Според Джордж Монбио и Питър Хътчинсон експериментът с неолиберализма започва с преврата в Чили през 1973 г., организиран със съдействието на ЦРУ. Генерал Пиночет прилага икономическа реформа, формулирана от неолиберални икономисти от Чикагския университет и подкрепена от Милтън Фридман, Фридрих Хайек и „Неолиберал Интернешънъл“ - мрежа от мозъчни тръстове, академични департаменти , журналисти и правителствени съветници. Когато Хайек посещава Чили през 1981 г. той казва, че предпочита „либерален диктатор пред демократично правителство, отхвърлящо либерализма“.
Неолиберализмът се различава от класическия либерализъм, който се основава на принципа на laissez faire - държавата да не се меси в делата на бизнеса. Представката „нео“ обаче означава издигане на принципа на класическия либерализъм на ново ниво - чрез намеса на държавата - но не намеса в делата на бизнеса, а с цел да се осигури подкрепа и пълна власт на пазара, включително чрез законови мерки.
Неолиберализмът беше възприет и прилаган от Рейгън в САЩ и Маргарет Тачър във Великобритания. При тях държавата ограничи своята намеса в социалната и икономическа области и остави социалните проблеми да се решават от „пазара“. Според идеолозите на неолиберализма в тези две държави, ненамесата на държавата в бизнеса и обогатяването на богатите и корпорациите чрез намаляване на данъци, трябваше да доведе до ефекта “trickle down” - стичане отгоре надолу на блага от богатите към бедните. Такъв ефект не се получи, в резултат се увеличи разривът между богатите и бедните. Във Великобритания опитът на Маргарет Тачър да въведе т.н Poll Tax (плосък данък - неолиберална данъчна система, облагодетелстваща богатите и водеща до засилено социално неравенство) срещна силна обществена съпротива и струва на Тачър загуба на изборите през 1999 г.
Важен продукт на неолиберализма е глобализмът - нов световен ред, характеризиращ се със свободно движение на капитали, стоки и услуги. Несъмнено той фаворизира богатите държави и техните корпорации и е представян (но и недоказал се) като печеливш за всички - богатите държави печелят, но печелят всички.
Неолиберализмът в САЩ продължи да властва и при следващите президенти. През 1999 г. под натиска на неолибералните лобисти Клинтън отмени закон, въведен от Франклин Рузвелт като реакция на краха на борсовия пазар в САЩ през 1929 г., който раздели като независими една от друга търговските и финансовите банки. Отменянето на този закон предизвика неконтролирана експанзия на финансовия капитал и доведе до катастрофални фалити на банки през 2008 г.
През последните години неолиберализмът отбелязва упадък. На 18 август 2017 г. във в-к „Гардиън“ политическият наблюдател Стивън Меткалф подложи на унищожителна критика неолибералните постулати проповядвани от Фридрих Хайек, като писа, че е учудващо, че такъв посредствен австрийски икономист е придобил славата на „баща на неолиберализма“, и че той изобщо не може да се сравнява с Джон Мейнард Кейнс, знаменитият английски икономист, публикувал през 1936 г. книгата „General Theory of Employment, Interest and Money“, (Обща теория на заетостта, лихвите и парите), в която той проповядва намеса на държавата в икономиката, с цел предотвратяване на икономическите кризи.
В публикация от 2 декември 2024 г. в “Social Europe” (Социална Европа) под заглавие „Как победата на Тръмп извади на показ провалите на неолиберализма“ носителят на Нобелова награда за икономика, професорът в Колумбийският университет Джоузеф Стиглитс прави следното заключение: „За мен отговорът е ясен: за 40 години на неолиберализъм резултатът е безпрецедентно неравенство, спад на средната продължителност на живота. Американската мечта е мъртва и въпреки, че президентът Джо Байдън и вицепрезиденът Камала Харис се опитаха да се дистанцират от неолиберализма, те остават свързани с неговото наследство“.
Неолиберализмът има отрицателен ефект не само върху обществото в най-богатата страна в света САЩ, но и в световен мащаб. Към днешна дата 1% от населението в света притежава почти две трети от новосъздаденото богатство, два пъти повече отколкото останалите 99%.
Каква ще е съдбата на неолиберализма при управлението на новоизбраният американски президент Тръмп? Мненията са противоречиви, сочи се, че в неговия екип има представители на някои неолиберални мозъчни тръстове, и че той е защитник на интересите на едрия бизнес. Но Тръмп има изказвания срещу глобализма и се обявява срещу такъв основен принцип на неолиберализма, като свободна търговия, без митнически и други ограничения. Той се обяви по-специално срещу северноамериканското споразумение за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико.

Неолиберализмът несъмнено е в упадък, това се забелязва и в Европа, където някои държави открито поставят националните интереси като приоритет и въвеждат мерки за защита на собствените производителни.
Що се отнася до България, в страната ни за влиянието на неолиберализма свидетелства плоският данък, който не се прилага в нито една развита страна в света. Намесата на държавата в икономиката е табу, контролът върху чуждестранните инвестиции е минимален. Социалните плащания като част от държавния бюджет са 13.4%, докато средно за ЕС те са 20.5% и България е страната с най-голямо неравенство в Европа през 2022 г.

В споменатата по-горе книга „Невидимата доктрина - Тайната история на неолиберализма“, Монбио и Хътчинсон опровергават твърденията на неолибералните идеолози, че всеки може да се стреми и постигне луксозен живот. Планетата и природните ресурси просто не могат да осигурят това за милиардите хора. Затова стремежът следва да бъда осигуряване на „обществен лукс“- достъп до благоустроени и привлекателни паркове, градини, спортни центрове, басейни, библиотеки и други. Те пропагандират концепцията за „Commons” - общности, които владеят и осигуряват достъпни за всеки културни и природни ресурси, и които да не могат да бъдат продавани. Според тях държавата следва да се намесва, така че да се осигурява достъпно здравеопазване и образование за всички, и да не се допуска хората да не изпадат в непоносима бедност. А за тази цел, както има праг за бедност, така и да се ограничават възможностите на олигархията да натрупва неимоверни богатства. Неолиберализмът, твърдят те, следва да бъда погребан, защото той е инструмент използван от много богатите за да акумулират повече богатство и власт, както във вреда на обществото, така и във вреда на хората.

Автор: Антон Гицов