Шоуто приличаше на пиянски бой по време на панаир

Очаквах с нетърпение церемонията по откриването на Олимпийските игри през 2024 г. в Париж. Обичам големите спектакли– все още помня церемонията по откриването през 2008 г. в Пекин, която беше смятана от мнозина за „най-великата досега“ поради голямата си екстравагантност. И разбира се това в Лондон през юли 2012 г., което включваше всичко, от политика до хумор и страхотна музика, и успешно представи самата същност на Великобритания на милиони зрители по света.

Хареса ми всичко и ето защо миналия петък едва сдържах вълнението си, докато седях пред телевизора, за да видя какво ще предложи Париж тази година.

Церемонията, поради липса на по-добра дума, беше катастрофално разочарование. Не само дъждът попречи на процедурата, но и объркващите артистични решения, направени от организаторите, и слабите изпълнения на мнозина от участниците. Френските медии казаха, че откриването е струвало около 130 милиона долара, четири пъти повече от цената на церемонията в Лондон през 2012 г., получила одобрение от критиката. За какво толкова са изхарчени парите?

Представленията се проведоха на мост над река Сена, около маса, която изпълняваше ролята на подиум. Парижки модели, танцьори, модни инфлуенсъри и драг кралици красяха масата. В центъра на всичко беше Барбара Бъч, свръхедра лесбийка диджей, облечена в синя рокля с пайети и златна корона, наподобяваща ореол.

Това, което се разиграваше пред очите ни, на пръв поглед изглеждаше като пресъздаване на библейскатата сцена с Христос и неговите 12 апостоли, които споделят последната вечеря преди разпятието му от група драг кралици. Имаше транссексуален модел, почти гол гръцки бог на виното и музика от самата диджей Бъч: жена, която гордо обяви, че е еврейка, дебела и лесбийка и по този начин отбеляза доста "чавки" в полето на мейнстрийма, който превърна темата за "приобщаването" в основна на тазгодишната церемония.

Бъч, чийто стил беше повече на драг кралица, отколкото на феминистка, по мое мнение беше най-доброто нещо на онази сцена, защото поне беше истинска жена, а не някакъв мъж, изобразяващ - или пародиращ - жена. В дните след церемонията Бъч разкри някои подробности зад кулисите около церемонията по откриването, включително, че идеята зад пърформанса е била „да празнуваме любовта, приобщаването, разнообразието чрез музика и танци, за да обединим всички“.

Този пърформанс, за който се предполага, че има за цел да „обединява“ хората, също включва син Дионисий – гръцкият бог на виното, празника и плодородието – изобразен от френския певец Филип Катрин, който лежи гол на поднос сред драг кралиците. Според Международния олимпийски комитет това изпълнение на човек, облечен като смърф, е имало за цел да ни накара да осъзнаем „абсурда на насилието между човешките същества“.

Церемонията, гледана от над 28 милиона души, със сигурност успя да обедини милиони хора, но не в любовта и празника, а в разочарованието и гнева.

Френската католическа църква се вбеси от този пърформанс, в който те видяха като пародия на Тайната вечеря и на цялата религия. Християнските консерватори в Европа и Америка и дори редица мюсюлмани по целия свят последваха примера, изразявайки своето възмущение. Представлението беше оценено като „богохулство“ и „мерзост“. Имаше призиви за бойкот от Латинска Америка до Близкия изток. Тази толкова скъпа, но зле изиграна феерия по Сена за мнозина се оказа обида към всичко, което те смятат за свято.

Някои предположиха, че пърформансът в Париж дори не е пародия на известната картина „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи, а е опит за пресъздаване на „Пирът на боговете“ от Ян ван Бейлерт.

Въпреки това, дори и да приемем, както Олимпийският комитет заяви в своето извинение към възмутените католици, че шоуто не е имало намерение да „показва неуважение“ или да пародира „която и да е религиозна група“, все още има причина за разочарование и гняв, защото за мен няма никакво съмнение, че шоуто пародираше жените.

Наистина ми е писнало от драг кралиците и безкрайната мания на медиите и индустрията на развлеченията по тях. До гуша ми е дошло от мъже, които дефилират като карикатури на жени и всеки да „празнува“ тяхното „изкуство“, без да осъзнава колко обидно е всичко това. Беше вбесяващо да видя това да се превръща в централна тема на събитие, което трябва да обедини народите по света и според твърденията на организаторите да празнува любовта и приобщаването.

Когато хората днес гледат театрални постановки от миналото, пародиращи поробени чернокожи, веднага виждат, че в тях няма никакво изкуство – те са ужасяващо расистки и обидни. Но неясно защо никой не иска да види колко подобна е ситуацията, когато драг кралици се правят на жени.

Католиците обвиниха организаторите и изпълнителите на церемонията по откриването на Олимпиадата в неуважение към Църквата, но аз искрено смятам, че жените бяха тези, които бяха осмивани на световната сцена миналия петък.

Като страна Франция с право се гордее със своята артистична свобода, но за мен тази церемония отразява и увековечава мизогинията във френската култура. Не мисля, че даде добър тон за начина, по който Олимпийските игри гледат на жените. Минаха едва няколко дни от началото и вече се чуха оплаквания от някои мъже, за това, че на спортистките по плажен волейбол е било позволено да отхвърлят твърде изрязаните бикини, които преди бяха задължени да носят, в полза на клинове, които не разкриват женските "прелести".

През годините имаше много противоречия около Олимпийските игри, като се започне с обвинения в сексизъм и културен релативизъм, та се стигне до лош мениджмънт. Що се отнася до мен, смятам, че церемонията по откриването в Париж тази година се открояваше със своята посредственост. Тя много се постара да репрезентира културата на приобщаването, но всъщност приличаше на пиянски бой по време на панаир.

Джули Биндел, "Ал Джазира". Биндел е известна английска журналистка, писателка и феминистка

Превод за "Гласове" Юлия Ал-Хаким