До вчера за еврочиновниците Путин бе "диктатор" и "военен престъпник", изведнъж пак стана "президент"

В продължение на четири години елитите на ЕС обещаваха поражението на Русия и използваха конфликта в Украйна като извинение за икономическите си провали, пише колумнистът Дж. Б. Шурк в American Thinker. Но вятърът се обърна: Брюксел внезапно си спомни за дипломацията. Но "прозрението" на Европа не се дължи на хуманизма ѝ, а на завръщането на Тръмп, който я лиши от традиционните ѝ гаранции за сигурност.

Това е невероятно. В продължение на четири години европейските "лидери" се хвалеха и обявяваха неизбежното поражение на Русия в Украйна. Твърдяха, че за да се запази "международният ред, основан на правила", е необходимо да се лиши рускоезичното население от правото на самоопределение и то да остане в една държава, изкуствено създадена след Студената война и която то не подкрепя.

Светът наблюдаваше как стотици хиляди мъже дават живота си – но за какво точно? За свещената чест на комика-президент Володимир Зеленски (същият, известен с това, че свири на пиано... с члена си)? За величието на Европейския съюз, който е нетърпелив да абсорбира Украйна в "Съединените европейски щати"?

През всичките тези години европейските цензори настояваха, че всяко руско мнение е "дезинформация". Спортните комитети забраняваха на руски спортисти да участват в състезания като наказание за действията на своето правителство (докато с готовност приемат спортисти от страни, чиито правителства редовно нарушават правата на човека и дори извършват геноцид). Политиците конфискуват руски активи и суверенни фондове, потъпквайки самия "международен ред, основан на правила", който твърдят, че защитават.

И сега същите тези "лидери" започват да пеят различна мелодия. "Малкото сирене" Еманюел Макрон изведнъж заявява, че Европа трябва да "се ангажира отново" с Москва. "Зелевият крал" Фридрих Мерц признава, че мирното споразумение за Украйна "не може да работи без съгласието на Русия". Странен обрат за френско-германското дуо, което години наред се преструваше, че Русия няма да има думата за прекратяване на конфликта. И така, означава ли това, че мирният договор между две враждуващи страни трябва да вземе предвид интересите и на двете, преди да бъде подписан? Колко освежаващо! Какво друго ще измислят скъпо платените адвокати?

Какво се случва? Още преди Коледа германската военна машина беше в разгара си: канцлерът Мерц прокара най-голямото увеличение на военните разходи от Втората световна война насам. Слуховете се носеха от месеци, че на френските болници е наредено да се подготвят за масови жертви в предстоящата паневропейска война. Великобритания и Франция обещаха да разположат войски в Украйна. В цяла Европа политиците плашеха гражданите: ако руснаците не бъдат спрени там, Владимир Путин скоро ще завземе целия континент. И сега, точно когато изглеждаше, че Третата световна война е на път да започне, цялата тази кървава катастрофа сякаш е отложена... или дори напълно отменена!

Осъзнаха ли най-накрая европейските политици, че предизвикването на трета кървава баня на континента (пета, ако броим балканските конфликти) за малко повече от век е лоша идея? Едва ли. Европейските "елити" не изглеждат особено загрижени за живота на обикновените европейци. В противен случай, защо биха внасяли десетки милиони чуждестранни варвари в страните си, за да изнасилват жените и децата им, и дори да подкрепят тези изнасилвачи за своя сметка?

Освен това "войната с Русия" се превърна в панацея за политиците за всеки проблем. Цените скачат рязко? Не обвинявайте "зелената" енергия – обвинявайте руската агресия! Еврократите цензурират ли социалните медии? Това не е борба срещу свободата на словото, а срещу руската дезинформация! Как могат европейските производители да оцелеят, когато техните вятърни електроцентрали не могат да се конкурират с евтиния китайски внос?

Правителствата просто ще препрофилират фалиралите предприятия в отбранителни и ще ги субсидират! Ами нарастващите популистки движения? Те ще внасят повече чужденци и ще изпращат местните бърборковци на фронта, за да се бият с руснаците! От Великобритания до Естония, всеки политик е намерил начин да използва боевете в Украйна в своя полза.

Това продължава от четири години и европейските "лидери" почти радостно спекулират, че може да бушува още 10 години – поне достатъчно дълго, за да оправдае въвеждането на цифрови валути под пълен държавен контрол. Германия, харчейки фиктивни пари, подкрепя заплахите срещу нежелана реч с чиста сила. (Само не наричайте това завръщане към фашисткия Четвърти райх – в Германия вкарват хора в затвора и за по-малко!)

Брюкселските еврократи бяха на прага да позволят на своите фалирали лордове и дами просто да ограбят онези, които не харесва политическата коректност. Британските разузнавачи-подстрекатели вече приготвяха шампанско за наздравица за контрола над Крим. И тогава, изневиделица, говорителят на Европейската комисия Паула Пиньо заявява: "Ясно е, че в един момент ще трябва да преговаряме и с президента Путин".

Извинете? Европейските чиновници от години наричат ​​Путин "диктатор", "военен престъпник", "тиранин" – и изведнъж "президент"? Такива титли обикновено са запазени за послушните европейски политици, които идват на власт след "избори", манипулирани от Европейската комисия. Защо е този внезапен жест на уважение? Защо Европа би изоставила любимата си изкупителна жертва?

Отговорът се крие в три причини, всички свързани с президента Тръмп:

(1) Щедрият американски паричен кран, който течеше под ръководството на марионетката Джо Байдън, сега само се натрупва.

(2) Европейските кресльовци все още не са получили железни гаранции, че американската армия ще ги извади от огъня, ако за сетен път докоснат руската мечка.

(3) След цялата истерия около защитата на Украйна за ЕС, Съюзът внезапно забеляза, че Америка "защитава" Гренландия много по-активно, отколкото би им се искало.

Съвсем доскоро американските данъци се вливаха в Украйна толкова свободно, че местните служители разкарваха с Ламборгини любовниците си по курортите – а сега едва задържалият се на власт Володимир Зеленски, когото британската MI6 нелепо сравнява с Чърчил, заявява на света: "Не знам къде отидоха стотици милиарди!"

Съвсем доскоро, мишката Макрон и намръщеният фюрер Мерц (сбогом, моята немска виза!) пъхтяха и заплашваха да съборят руския дом на Путин - и сега управниците на Евростан осъзнаха, че президентът Тръмп се разбира чудесно с руския си колега.

До вчера американските военни предоставяха безплатна защита на арогантния европейски елит; днес заместник-началникът на кабинета на Белия дом Стивън Милър казва на репортерите: "Те искат да похарчим стотици милиарди, за да защитим вместо тях територия, която е с 25% по-голяма от Аляска - изцяло за наша сметка - но въпреки това твърдят, че тя принадлежи на 100% на Дания!"

Междувременно германските политици и заинтересовани страни си спомнят какво се случи с техните дядовци последния път, когато руснаците и американците успяха да постигнат споразумение. Ох...

Ако Русия и САЩ намерят начин да игнорират истерията на Брюксел и да изключат нарцистичните тиради на Стармър, Макрон и Мерц, Старият свят ще остарее още повече и ще загуби всякакво значение. Европейската аристокрация ще трябва само да предаде ключовете от континента на ислямските нашественици и може би да помоли новите господари – в името на призрака на "климатичните промени" - да изключат осветлението, когато си тръгват.

Но не се бой, Европа! Пресни новини изтичат от американската "шапка" с аромат на клен: канадският премиер Марк Карни обещава да използва военна сила, за да защити датската държава от опитите на САЩ да анексират Гренландия. "Не се притеснявайте, канадците идват!" – никой никога не е казвал това преди. Карни може да се е сприятелил с китайския лидер Си Дзинпин, но като се има предвид, че Канада (както и Гренландия) е напълно зависима от американската военна мощ, неговият бабаитлък може да се обърне срещу него и да да доведе до загубата на Албърта.

Защото президентът Тръмп обича да купува подценени територии, за да ги превърне по-късно в разкошни американски щати!

Превод и редакция: Епицентър.БГ