ПАМЕТ И ПОКЛОН

На днешния ден 9 септември през 1944 г. в 18.30 ч. един достоен български офицер - подпоручик инж. Петър Петров, отказва да предаде личното си оръжие на съветските окупатори и се самоубива. Той е национален герой, за чиято памет трябва да запалим днес свещица. И да жалим за поробената ни на този ден държава.

Години наред истината за родолюбието на подпоручик Петров оставаше скрита. Но днес единствено тя грее като светъл лъч в този черен ден от българската история.

Подвигът на подп. Петър Петров е равен на този на революционера Ангел Кънчев, който на 5 март 1872 г., обграден на русенското пристанище също от окупатори на България и за да не бъде заловен жив, сам слага край на живота си. Последните му думи са: „Да живее България!"

Последните думи на националния ни герой от 9 септември 1944 г. подп. инж. Петър Петров по свидетелски спомен са: "Български офицер не предава оръжието си!"

Да, имало е и такива българи - достойни и верни на отечеството ни. Но не на тях са издигнати паметници у нас, а на техните убийци – комунистите терористи и съветските окупатори. И това е нашият незаличим от времето национален срам и позор. Неморално и антибългарско е с паметници у нас на публични места да се доволстват окупаторите на България и техните слуги, които недоучените у нас все още наричат партизани. Позорно е, че български творци създаваха художествени произведения - романи, разкази, поеми, филми, скулптури и картини, пиеси, в които възхваляваха терористите, за да намажат филията от тяхната престъпна власт. Недостойно е националните ни герои да остават в забвение.

Дълбок поклон пред саможертвения подвиг и паметта на подп. инж. Петър Петров, който избира смъртта пред унижението да преклони глава пред съветските агресори.

В периода от 1945 до 1990 г.  днешният престъпен и черен ден в българската история бе национален празник. Какво точно се празнуваше? Комунистите празнуваха осъществения от тях в условията на съветска окупация държавен преврат на 9 септември 1944 г.  и началото на масовото избиване на българския политически, стопански, духовен, културен и военен елит. Тогава те създават незаконния „Народен съд”, който осъжда на смърт 2 730 достойни нашенци. Десетки хиляди са хвърлени в концлагери. Само в периода непосредствено след преврата са избити няколко хиляди българи. В никоя друга европейска държава местните комунисти не извършват толкова много масови престъпления. Случва се единствено в България и е доказателство за патологичната престъпна същност на българските комунисти.

Достойна за почит е съпротивата срещу тях на българските горяни – истински борци за свобода. Почит заслужават всички българи, които са се противопоставяли на престъпния комунистически режим. Те са нашите национални герои. Няма комунисти национални герои.

И вече в наши дни. Изключително мръснишки бе опитът на т.нар. протестъри през 2020-2021 г. да наричат своя метеж с комунистическото клише „народно въстание” и да използват символика, която навяваше асоциации с преврата на 9 септември 1944 г. Не ги оправдава дори това, че мнозина от тях са наследници на комунистически и ДС фамилии. На фамилии, които не само са възхвалявали деветосептемврийския преврат, но и дължаха кариерите си на него и вардеха властта на висшата комунистическа номенклатура. Като например родата на мераклията днес за софийски кмет издигнат от ПП и ДБ. 

Комунистите наричаха 9 септември Ден на свободата и бяха превърнали България в затвор. И в слуга на Съветския съюз. Те бяха толкова отвратителни, че дори на надгробните им плочи близките им инкрустираха не християнски кръст, а комунистическа петолъчка.

Дълбок поклон пред всички българи, които са се противопоставяли с оръжие в ръка и със слово на комунистическия режим в България в периода 1944 – 1989 г. Вие не сте забравени. И паметниците на съветските окупатори и на техните помагачи – комунистическите терористи, ще бъдат разрушени. Това е неотменим национален дълг.