Александър Балкански е роден на 8 август 1942 година. Той е шесто поколение цирков артист по линия на майка си Лола Орландо Малеволти. През 1820 години неговият прадядо Джозеф Джунтини основава първия акробатичен цирк във Флоренция. 60 години по-късно цялата фамилия се преселва в Русия, но през 1916 г. циркът им е конфискуван и се налага да поемат обратния път от Одеса към родината. Но още на първата спирка - Варна, припознават България за свое второ отечество и остават тук завинаги. Чичото на Балкански – клоунът Чарли, създава следващия цирк на фамилията – "Рекс", който по-късно се прекръства на цирк "Левски". До Втората световна война работи под името "Европа".
През 1948 г. циркът е национализиран, прекръстен е на „България” и членовете на фамилията остават да работят като държавни циркови артисти до 1989 г. През 2000 година Александър Балкански-баща заедно със синовете си Александър-син и Николай, основават цирк "БАЛКАНСКИ".
За 53 години на манежа Александър Балкански е преминал през всички циркови жанрове, без дресура, но най-големите си успехи постига като акробат.

- Г-н Балкански, остана ли ви време за плаж?
- Не. Още не съм си натопил крака в морето, при 23 дни в Бургас и няколко седмици във Варна. Ще ми се смее цяла България. Миналата година имах малко време за плаж. Но по миналата също нямах, защото направих травма и лежах в болницата. Лоша работа.

- Разкаже ни малко за живота в цирка, извън сцената. Как протичат нещата тук? Гледам доста е спокойно сега следобяд.
- Да, всичко е много спокойно. Сутрин циркът се почиства, приготвя се за представление. След малко ще дойдат хората да напръскат, за да няма прах. Към 16 часа се събираме тук за така наречения развод, да дадем задачите. В 17 часа започва представлението. Приятно е. Хората влизат гледат, наслаждават се и си отиват. Зад завесата всичко е много, много труд. По отношение на творческата работа тази година сме си дали малко почивка. Не репетираме, защото освободих трупата за период около 3-4 години. След това наново ще правим трупа. Поддържаме едно ниво на цирка – всяка година програмата е различна. Репетират чуждите артисти – италианци, украинци, китайци. Един час по-рано започва подготовката за представлението. Около половин час отнема само грима.

- Колко души работят за вас сега?
- Имаме около 40 души артисти –клоуни от Украйна, българският клоун Кики, еквелебристи, артисти от Италия, китайци и други. Участват и моите синове с колелото на смъртта. За разлика от миналата година сега имаме по-съвършено и по-добро озвучаване и осветление, за което се грижат 6 души. Общо 18 души подготовката на номерата по време на представлението, както и при правенето и развалянето на цирка. Най-болезненото място са шофьорите. Имаме само двама, от осем необходими и сме в страшна криза. Въобще кризата в България се отразява много лошо на нашия цирк. Това неминуемо ще доведе до предпоставка, циркът да се изнесе извън пределите на България.

- Поддръжката ви излиза доста скъпа. Разбрах, че е около 4000 евро на ден.
- Обедняването на хората, ни лишава от средства в касата. Този цирк се издържа изцяло от това, което влиза от продажба на билети. Ние нямаме никаква помощ от държавата, от Министерство на културата, от никой. Даже миналата година, когато циркът падна от урагана, поисках една малка помощ от Министерството на бедствията от г-жа Емел Етем. Отговорът беше поразителен. Бях потресен от начина, по който ми отговори с думичката – не. А нашият цирк е с национално значение. Той се посещава от много деца. Миналата година имахме 200 000 души зрители, от които 100 000 деца. Така че е много трудно. Ние сме единственият цирк в Европа, който не получава никакви субсидии и помощи от държавата. Всички други получават средства от своите държави на основанието, че циркът е развлекателно изкуство за децата, за подрастващото поколение. Затова ни е много трудно в настоящия момент. Народът обеднява, всичко поскъпва, парите не са в хората. Намалява и посещението. Преди 3 години във Варна имахме 90% посещаемост, миналата година - 70%, а тази година само 50%.

- Разкажете за “колелото на смъртта”, което изпълняват синовете ви? Кога е създаден този номер?
- Номерът “колелото на смъртта” е създаден през 1985 година. 23 години работи този номер. Тази година ще го изпълним за последен път. Синовете ми навлязоха във възраст, която ги ограничава в техните способности, качества, рефлекси, бързина, ловкост и може да стане някой инцидент, някой да падне от колелото, да не дава Господ. В силата си в този номер те бяха през 90-те години. Номера нямаше равен на себе си. Беше единствен по рода си и първи в света с две колелета, изпълнен от двамата братя.

- Никой друг ли не го е изпълнявал по това време?
- Правиха го, но само с едно колело и с тежести. Това е наше развитие на номера и наша идея и тя получи голямо признание в целия свят. И до ден днешен се счита, че това е най-силното колело. Номерът е много впечатляващ, много силно се отразява в зрителите. Затова тази година с него закриваме програмата.

- Синът ви специално заради това ли се върна от Америка?
- Синът ми се върна, за да ни помогне. След урагана и падането на цирка, се върнахме отново на нулево положение, все едно в началото на 2000 година. Затова 2008 година е много тежка за нас. Надявахме се да възстановим загубата. Дължим много средства на приятели, които ни помогнаха. Даже половината от новото шипито е още в Италия, нямаме пари да го изплатим и въобще нещата вървят трудно.

- Ще разкажете ли за нещастния инцидент станал на колелото?
- Това беше през май тази година в София със сина ми Александър, който се върна от Америка. Беше му се скъсала подметката на обувката и когато трябваше да изскочи от колелото се закачи за мрежата и това го възпрепятства, не можа да отскочи. Колелото го изхвърли и той падна в ложата на цирка върху един стол. Счупи стола. Щастливо падане беше – от ниско 2-3 метра височина, но летя дълго, някъде около 8 метра.

- Страх ли ви е за децата ви?
- Не, страх няма. Това е нашата професия, нашето призвание. Който го е страх, той в цирка дълго не е издържал. Рано или късно става най-страшното. Той още на втория ден след падането започна да работи.
Нашето колело е изкопирано много. И всяка година има около 70 такива номера в света. Но всяка година от този номер, един си отива. Всяка година. Затова реших тази година да изпълним колелото за последно. Човек си отива, защото понякога подценява номера, а той е много опасен. От кота 50 см от земята за 2 секунди се стига до 12-13 метра височина. Скоростта е около 70 км в час. Човек като почне да си играе и небрежно да гледа на работата, стават нещастията. Едно леко загубване на баланс или леко изплъзване от колелото и край – довиждане.

- Доколкото знам и снаха ви е изпълнявала този номер.
- Миналата година, докато отсъстваше големия ми син, приятелката на Николай работеше колелото. Трябва да ви кажа, че като единствена жена в света, много мъже могат да й завидят на стила и начина, по който тя играеше. Много силно беше нейното участие. Бременността и сега детето не й дават възможност. През това време пък Николай остарява и няма начин. Ако се намери друго момиче като нея с много силен дух и характер, да е смела, може да възстановим колелото и две жени да го играят. Това ще бъде също много интересно и ще бъде новост в световния цирк. Две жени никога не са правили такъв номер.

- За жените е по-трудно.
- Да, конструкцията на жената е съвсем различна от тази на мъжа. Тя не е толкова здрава и толкова силна. Нейните рефлекси са по забавени. По бавно тича от мъжа. Изисква се страшно голяма подготовка, ако жена трябва да изпълнява този номер.

- Как растат децата в цирка?
- Аз имам един внук в цирка - Тициано. Той е на годинка и няколко месеца. Имам още двама внука Алек и Клаудио, които са в Америка. Трябва да кажа че съм доволен, че са там и не искам да идват тук. Те са под контрола на майка си. Непрекъснато са в циркова атмосфера, учат в цирково училище. Ще получат едно добро образование. Каквото мога и аз да направя, ще го направя. Същото ще бъде и с този внук. Ако нещата продължават да са така трудни и тежки, предполагам, че това ще бъде последният цирк в България. С нашия цирк ще се закрие епопеята на българското цирково изкуство.

- Много сте песимистичен.
- Направо съм разочарован. Пълно отчаяние, няма да ви казвам… Ако сега бяхме в Турция, вече е 16 часа, щеше да е пълно с хора. Вижте пред цирка е празно. Това е показателно. Хората нямат какво да ядат, да не говорим да мислят за цирк.

- Няма да се откажете нали?
- Ние сме много близо. На границата сме или да се откажем или да си сменим професията или да изтеглим цирка навън. Последното е много трудно, защото нямаме финансова мощ. В чужбина има много голяма конкуренция и там са необходими много пари. За да започнем един игрален сезон в Германия или в Англия ни трябват поне 500-600 000 евро начален капитал. Ние не разполагаме с тези пари. Предполагам, че може да се стигне до излизане на цирка в чужбина чрез импресарио в Израел, Турция или някои от близките държави.

- Къде е внукът ви сега?
- Той е на басейна с баща си.

- След няколко години ще го включите ли в програмата?
- Не. Аз съм изключително против. Да учи и да се занимава с друга професия. Има толкова много доходни професии. За България циркът не е цивилизована професия. Макар, че някои зрителите като излизат, искат да ми целунат ръка, за това което съм направил.

- Внуците ви в Америка все пак се занимават с цирково изкуство.
- Майка им работи в най-голямото пътуващо цирково шоу в света. Даже не казвам цирк, защото те играят в спортни зали. Към тях има пътуващо цирково училище. Те непрекъснато провеждат занимания – било в училище, било на манежа. Майка им е дресьор на слонове и на тигри. Около тях е цивилизована нация, живееща в най-богатата и най-мощната държава в света. Какво да говоря? Там цирковата професия се уважава и цени. Пък и там решава майка им.

- Има ли завист между артистите?
- Не. Глобализмът, който заема съзнанието на големите политици, в цирка отдавна е въведен. Под купола на нашия цирк, пък и представете си и под куполите на още 10 000 цирка в света, играят хора от различни националности, вероизповедания и характери. И тук всеки е готов на всеки да помогне. Заедно играят. Заедно правят програмата, споделят всички теглила, мъки и радости, така че в един такъв колектив не може да има завист и злоба.

- В Европа има доста проблеми с животните.
- То и при нас ги има. За да имаш едно животно трябва да се грижиш за него и то както подобава. Ние имаме камили и италианците имат. Няма да говоря. Вижте нашите камили и вижте техните. Има хора, които обичат животните. Има други които също ги обичат, но полагат по-малко грижи. Не може всеки да бъде еднакъв. Изискванията са много големи. И поради това на циркове и артисти, които боравят с животни им се оказва голям контрол. Там където нещата не вървят, животните се конфискуват и се пращат в сафари паркове.
В много държави животните са забранени - в Израел, Скандинавските страни, Англия. Маймуните са забранени със закон в цял свят. В България също. Тук са забранени и мечките.

- Смятате ли, че ще забранят дресурата и на други животни у нас?
- Не мисля, защото ги нямаме. Ние сме единственият цирк, който ангажира номера с животни и то предимно от Русия и Западна Европа. Тези номера са на високо професионално ниво. Животните са гледани много добре. Транспортират се по изискванията на европейската общност. В България организациите за защита на животните са толкова далеч от такова начинание, че едва ли в близките 10 години ще стане. Твърдението е, че в циркът ще останат само домашните животни – кучета, котки, коне, кози. С една дума - всичко това, което се яде, може да се дресира. Това не го разбирам, можеш да го убиеш, можеш да го изядеш, но не можеш да го дресираш.

- Има ли жестокост при дресурата на животни? Всички тези камшици.
- Не. Има циркове, които нямат опит и традиция по отношение на животните. При тях те се гледат лошо, дресират се с най-различни такива брутални средства, които не са възприети. Когато цивилизацията се докосне до това нещо, тя гледа да го ликвидира. Така бяха ликвидирани животните в Англия, след като заснеха как бият слонове, шимпанзета и други.

- Животните се раждат в цирка нали?
- Днес повечето животни се раждат в цирковете. Преди 20 години те са докарвани предимно от Азия и Африка. Има и някои хубави неща. Гледах един филм, че в тайгата са останали около 500 сибирски тигъра. А по света има над 3000 сибирски тигъра по цирковете. Значи цирка все пак е направил нещо добро, че е спасил тези екземпляри.

- Броил ли сте държавите, в които сте бил?
- С нашия цирк съм бил само в две държави – Израел и Турция. Аз като артист съм обиколил над 39 държави. Работил съм в 60 цирка и отвсякъде съм взел най-доброто, за да го приложа тук. Затова имам претенциите, че и двата наши цирка – “Монте карло” и “Балкански” са едни от най-модерните и най-техничните. Всички циркове признават, че нашият е най-красивият. Има още два цирка в Европа, които са много красиви. С тях не можем да се мерим, защото са с вековна история. И двата са германски. Единият е “Кроне” - най-големият пътуващ цирк в света с 500 души персонал.

- Публиката различна ли е в България и в чужбина?
- Абсолютно. Европейците са големи любители на цирка. Отнасят се с голямо уважение. Така беше и с нашия българския цирк до 1989 година. След това започна едно гонене и ликвидиране на цирка. Най-добрите ни артисти вече са извън пределите на България. Повечето от тях вече се пенсионират. Не желаят да работят, сменят си професиите, защото навлизат в една друга възраст. Трябва да ви кажа, че най-големите консуматори на цирк това са Русия, Китай и Америка. Това са трите държави, в които най-много се посещава цирка. Обединена Европа също е консуматор. Факт е, че в Италия има над 300 цирка, във Франция – 200, в Испания – 100, в Германия – 250. И всички се посещават и всички работят.

- Разбрах, че сте имали представление само за социално слаби деца, но се е провалило.
- Не, не се е провалило. Изпратих едно писмо до кмета Кирил Йорданов, че подарявам 1000 места за деца от домове за сираци, деца в неравностойно положение - инвалиди, социално слаби и други. Оказа се обаче, че след като кметът е дал писмото в социалния отдел, никои там не се е погрижил за него. Учудвам се, защото в общината има цял един етаж, който отговаря само за тези работи. Една госпожа Луиза Каспарян се обадила в детските градини и казала, закарайте си децата от 17 часа безплатно на цирк. Общината е платила за представлението. Не е вярно това. Общината не ни е дала и един лев. Това е благотворително представление, което аз го подарих на кмета. От детските градини от своя страна се обаждат на родителите: елате си вземете децата, да ги водите безплатно на цирк. Редно беше това да стане организирано. Циркът беше празен поради тази причина. Бяхме продали само 250-300 билета. Влязоха 1000 души безплатно, от които около 320 деца, а останалите родители придружаващи децата. Ето това е. Не можа нито едно дете от детските домове за сираци или от социално слабите деца да гледа представлението, каквато бе идеята. Даже един се опита да се подиграе с нас, като каза, “ние сме социално слаби”, а на врата му висеше колкото пръста ми дебел златен ланец.

- На камък ли удариха и преговорите за постоянна сграда на цирка?
- Ами те въобще не са започвали тази година. Никой не го е еня. Това беше някаква предизборна кампания на кмета през миналата година. Заговори се, за да се подлъжат хората. Не смятам, че Варна ще направи нещо, за да има цирк. Едно място за тази полустационарна сграда, която аз искам да построя, изисква терен между 3,5 и 5 декара. Защо трябва да дадат на цирка 5 декара, какво ще спечелят от това? На 5 декара може да се построи нещо, от което да лапнат много хора. В крайна сметка корупцията е удавила България. Песимистично гледам на това, че някои ще даде терен за цирк.

- Какво стана с идеята ви за цирково училище?
- Репетиционната сграда я построихме. Тя е много хубава, много модерна с осветление и всички необходими реквизити за репетиции и създаване на циркови номера. Предстои сега да се направи втория процес. Тази зима ще поискам съдействие от министъра на образованието и от министъра на културата. Нашата база е в село Храбровско, където училището е закрито, но сградата съществува. Ако тази сграда ни бъде дадена, ние ще я превърнем в цирково училище. Но ако няма държавна намеса, това не може да стане. Трябват ни 7 души преподаватели и още 12 души за цирковите предмети, които ще трябва да дойдат от чужбина, защото в България почти няма такива.

- А желаещи да учат цирково изкуство има ли?
- Това е най-лошото, че желаещи няма. Нашите деца – младото подрастващо поколение ги тресе нещо друго. Те възприемат само най-ненужните на човека неща – наркотици, алкохол, безделие, мързел. Не зная какво ще бъде. Отчайващо е положението. Ние във всеки град разлепваме обяви, че търсим таланти. Но въобще не се явяват. Всяка събота и неделя очакваме да дойдат на манежа млади хора, но не. Всички младежи говорят само за чужбина.
Разговаря Ани Павлова