Кандидатите за висше образование са големите губещи от пандемията и се нуждаят от подкрепа

Джон обаче иска различно бъдеще от това да работи в пекарна, малък магазин и кръчма. Затова още преди години се обръща към благотворителна организация за младежи в неравностойно положение и чрез напътствия от нейните експерти той вече е приет да следва право, мечтае за адвокатска кариера. Пред Би Би Си признава, че изпитва страх от неизвестното, особено без гаранции, че след като приключи висшето си образование ще получи добра работа.

Оказва се, че в неговото положение са хиляди младежи, които коронавирусната криза е разколебала дали си струва да завършат университет. Според клиничния психолог доктор Анна Колтън е нормално те да се чувстват притеснени, стресирани, тревожни и дезорганизирани, тъй като всички ние преживяваме най-необикновеното време в живота си. “Няма незасегнати от COVID-19. Всички сме в една и съща буря, но сме в много различни лодки. Някои, които се справят, се чувстват като в луксозни яхти, а други в ламаринено корито с дупки на дъното. Важното е да помним, че всеки опит е значим”, казва Колтън. Тъй като младите хора са склонни да гледат по-оптимистично на случващото се около тях, обикновено те късно си признават, че имат проблем, особено ако се страхуват, че ще разочароват родителите си или пък залогът е прекалено голям, например похарчен е значим финансов капитал за тяхното следване. Колтън обаче съветва каквито и да са причините, да се говори рано, защото психическите затруднения прерастват в проблеми на психичното здраве, ако човек не полага усилия да ги преодолява.

Понякога е достатъчно просто да си по-активен в социалното общуване, вместо здраво да залягаш над лекциите. Това е особено важно за тези, които отиват да следват далеч от родните си места и своите приятели. Разбира се, с всички ограничения заради коронавируса, създаването на нови контакти не е твърде лесно. Някои английски университети пуснаха специални телефонни линии за подкрепа. На такъв в Ексетър работи 21-годишната Лили Маргароли. Тя е студентка по политика и икономика и твърди, че колкото колегите ѝ да са вече изморени от лекции и изпити в интернет платформата “Зум”, си струва да стискат зъби и да продължат да се показват в нея. Видеосрещите може да ви карат да се чувствате свито и неловко за търсене на приятели, но са добра отправна точка да срещнете човек, с когото след това да общувате в по-приятна обстановка, казва Лили. Така че, дори да сте по халат, не изключвайте камерата си, защото така намалявате шансовете си да влезете в контакт с някого. А и карате другите участници да си мислят, че искате да прикриете нещо важно за себе си и да се поставите в различно положение от тяхното.

Cъквартирантите също не трябва да се “изхвърлят” априори, колкото и да имате търкания по отношение на реда в общите помещения и графика за почистване. “Ако не се свържете веднага с един или двама души, които споделят вашето жизнено пространство, може твърде лесно да се откъснете от всички”, казва доктор Анна Колтън. Затова трябва да сте наистина сигурни, че някой не ви харесва, преди да го отписвате. Изследвания показват, че са необходими поне 50 часа активно общуване, за да се премине към приятелски отношения, така че търпението е важен фактор, особено във времена като сегашните. Колтън предлага да се правят колективни упражнения, четене на книга или дори лакиране на нокти, тъй като повечето млади хора се нуждаят от някаква форма на нормалност, когато животът е толкова емоционален и бурен, колкото сега.

Pодителите им пък от своя страна трябва да проявяват по-голямо разбиране и да не ги натоварват допълнително със завишени очаквания. Това означава да не ги пресират непрекъснато с въпроси как протичат лекциите, дали се спазват всички мерки за предпазване от коронавирус. Дори ако някой студент иска да се върне вкъщи, тъй като се чувства самотен и объркан в кампуса, не бива да се спира. Важното е да се разберат навреме причините за неговото безпокойство и да му се подаде ръка. Това не е примиренчески подход към ситуацията, а резервен. Не става въпрос за липса на умения, способности или качества, а за много трудна ситуация, в която психичното здраве е много ключов елемент. Просто си повтаряйте, че това е временно и не спирайте да се надявате, че скоро ще се подобри, съветват експертите.

Професорът по психология Марк Мон-Уилямс от университета в Лийдс смята, че е нереалистично да се очаква, че младите хора няма да общуват помежду, а и това е изключително важно за тяхното личностно развитие. “Смятам, че наистина трябва да помислим сериозно как можем да ги подкрепим да имат социални взаимодействия, като същевременно поддържаме цялостната безопасност на населението”, казва той.

В противен случай рискуваме да се изправим след години срещу гневни и обръкани поколения, които се изживяват в ролята на жертваните в коронавирусната криза. И влизането в нея няма да е никак трудно, тъй като до момента студентите не са във фокуса на предприеманите мерки в почти никоя страна. Макар повечето време да учат онлайн, таксите им не са намалени. Не им се предлагат помощи за посрещане на ежедневни разходи, въпреки че работодателският интерес към тях е спадал. Заради автономията на висшите учебни заведения на практика те са оставени в ръцете на академичните им ръководства, чийто интерес е да имат повече студенти и по-големи приходи, независимо че качеството на преподаване и на студентски живот е далеч по-ниско в условията на пандемия.

90% от българите предпочитат лекции на живо

90 процента от българските студенти искат лекциите им да се провеждат в университетите, а не дистанционно, показва проучване на Националното представителство на студентските съвети. Заради изискванията за спазване на социална дистанция обаче нито един университет не е в състояние да предложи това.

Особено тежко е положението в големите вузове. В УНСС например броят на записаните кандидат-висшисти за тази учебна година е около 20 000. Тези от първи и втори курс ще бъдат разделени на групи, като ще се редуват да учат по една седмица присъствено, а следващата онлайн. За трети и четвърти курс обучението пък изцяло ще е дистанционно.

В Софийския университет също ще се прилага смесен подход, но какъв точно ще бъде той, ще решават отделните факултети. Освен това заразените с коронавирус студенти ще трябва да изтърпят задължителна карантина в домашни условия най-малко 28 дни.

За първа година обаче някои студенти ще могат да учат безплатно, тъй като правителството реши да плаща таксите за специалности, за които няма достатъчен интерес. Това обаче не се дължи на коронавирусната криза, а на липсата на определени кадри, които са важни за развитието на страната. Сред тях са ядрена енергетика, металургия, класическа филология и африканистика. Очакването е около 7000 студенти от 16 университета да се възползват от правото на безплатно обучение, което ще струва на държавата около 375 000 лева през тази учебна година./24 часа