Всъщност АЕЖ са едно НПО, популярно и като „Асоциацията на Прокопиевите журналисти” поради позициите им, които често са копи и пейст на тези, публикувани в медиите на въпросния бизнесмен. Съдейки и по имената в управителния им съвет – един мини „Капитал”, няма нищо учудващо в подобно определение. Самите те не скромничат – „Ние сме тук, защото има нужда от нас. Ние сме професионална общност от журналисти, част от Асоциацията на европейските журналисти, независим наблюдател на Съвета на Европа. Нашата цел е да се грижим за подобряване на медийната среда и качеството на журналистиката в България и да подкрепяме журналисти, които са възпрепятствани да вършат (свободно) работата си.”

Преди няколко дни от АЕЖ скочиха на прокуратурата, настоявайки държавното обвинение „незабавно да прекрати опитите да дискредитира журналисти само защото не харесва техните публикации, както и да преустанови практиката да разкрива журналистически източници”.

Наглото им искане касае т.нар. разследващ журналист от „Бърд” (преди от „Биволъ”) Димитър Стоянов, по-известен вече като Митко Бивола, за когото се разбра от предоставени от прокуратурата записи, че явно активно си сътрудничи, но не по линия на разследванията му, а по тази на общи интереси, с издирвани престъпници.

Още на 16 март държавното обвинение разкри, че организирана престъпна група, която включва Красимир Каменов-Къро, издирвания олигарх Цветан Василев и други, е целяла да дискредитира висши магистрати, а въпросният журналист дори се отича на криминалния бос Къро (обвиняем като поръчител на показното убийство на бивш полицай), близък е и на Дилиян Георгиев, също добре познат на правосъдието елемент.

И в момента АЕЖ, вместо да докажат, че защитават интересите на родните журналисти и медии, като се дистанцират от съмнителни списващи като Митко Бивола, те всъщност съвсем явно демонстрират зависимостите си, касаещи определени кръгове, които доста отдавна се опитват да елиминират главния прокурор Иван Гешев и да овладеят прокуратурата. Доста прозрачно...

Те настоявали, видите ли, настоявали „прокуратурата незабавно да прекрати опитите да дискредитира журналисти само защото не харесва техните публикации, както и да преустанови практиката да разкрива журналистически източници”. Какви позиции имат предвид от НПО-то всъщност? Тези на Цветан Василев, тези на Иво Прокопиев или тези на Гошо Тъпото. И кои са т.нар. „журналистически източници”? Тези, с които един журналист си казва наздраве и координира действията си, касаещи злепоставянето и премахването на неудобния им главен прокурор ли? Това ли визират АЕЖ?

Разбира се, АЕЖ са на първа линия, ако се касае за определени медии. Те пламенно скочиха на амбразурата, когато преди години Комисията за финансов надзор (КФН) наложи поредица глоби срещу издателя на в. „Капитал“, „Капитал Daily“ и електронното издание „Дневник“ заради нарушение на законодателството срещу пазарните манипулации, определяйки действията на КФН като „посегателство срещу свободата на словото”.

По казуса с Труд обаче, когато медията беше изгонена от офисите си, те направиха изказване, с което всъщност защитиха действията на тогавашния министър на културата Велислав Минеков. „Прекратяването на привилегиите „не може да се разглежда като заплаха за свободата на словото, а напротив, това е условие за справедливо третиране на медийния сектор”, беше позицията.

Скочиха срещу Карбовски, когато беше предложен за член на СЕМ, организираха дори и протест срещу него, но паралелно с това, когато ДБ предложи Пролет Велкова (в едно от нейните предавания по „Дарик” открито се защитаваха и жалеха педофилите) даже приветстваха номинацията ѝ.

Една от малкото им принципни позиции касаеше Флора Стратиева от БНТ, която беше обиждана и изгонена от събитие на „Възраждане”, но буквално дни след това, позорно и за пореден път замълчаха, когато колегата ѝ Николай Караколев последва участта ѝ, като беше изхвърлен от пресконференция на ДБ/ПП.

Преди няколко години, когато лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов отказа да отговаря  на въпроси на журналисти от няколко медии („Дневник”, „Капитал”, ”Медиапул” и ”Клуб Z”) като ги нарече „жълто-кафяви отходни тръби на американското посолство” и чуждестранни агенти, опитвайки се да изгони и репортера на „Дневник” Ралица Фичева, излязоха с позиция, в която призоваха за солидарност срещу „опитите колеги да бъдат мачкани и обиждани от политиците”.

Разбира се, те осъдиха поведението на Костадинов, като се обърнаха към ръководствата на обществените медии и най-гледаните телевизии с въпрос дали ще продължат да „толерират предоставянето на несъразмерно ефирно време на политици, на които им липсва базисно уважение не само към журналистите, но и изобщо към демократичния и правов ред”.

Хубаво, прекрасно, правилно, но когато през 2018г. в „Шератон” трима бизнесмени и медийни издатели - Иво Прокопиев, Огнян Донев, Сашо Дончев, двама от които подсъдими по онова време, събраха журналисти, представители на НПО сектора и професионални протестъри, за да представят “Бяла книга” на медиите, тогава отново имаше изгонени журналисти, но АЕЖ не мъцна и дума, да не говорим да излезе с позиция, в която остро да осъжда фактът, че екипът на Канал 3 не беше допуснат, защото ”нямат покана”. Не осъдиха и действията на Прокопиев, който си позволи да направи груба оценка на телевизията, обръщайки се към журналистката от „Канал 3”: „Не смятам, че попадате в квалификацията на свободна медия. Понеже сте орган на една политическа формация, която по никакъв начин не произвежда качествена журналистика”. Медийният издател Прокопиев скача на неудобни ми медии, а от Асоциятата, преетендираща, че защитава журналистите, мълчаха като пукал. Красноречиво!

Но иначе от НПО-то жалят за непрестижното място на страната ни в една класация на едно друго НПО, без въобще да ги интересува, че с техните позиции, съобразени единствено с интересите, които видимо и неприкрито обслужват, доказват, че вероятно там ни е мястото.

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

***

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.