Продължение...

---

По това време Славчо Христов има всичко онова, което днес има съпругата на Бойко Борисов. Пак по това време, министър на туризма е Валентин Василев. Във Варна единственото място, където безпрепятствено минават разследващи публикации за Златните пясъци по онова време, е варненската притурка на в. ”24 часа” “24 часа Море”. На бял свят излизат скандални разкрития за подслушване от страна на МВР на известни публични фигури, бизнесмени, политици, магистрати и журналисти, разследвания за това как се източват Златните от подставени фирми и какви рушвети влизат в джобовете на шефове и партийните велможи, наречени така по ирония на съдбата точно от Командира. В комплекса, за да можеш да станеш и чистачка, трябва да минаваш за човек на Любо Ролбата и Николай Недков. Като един мнителен Сталин пък Добрин Митев следи отгоре изкъсо процеса. Процесът с консумирането на властта и мангизите. На няколко пъти Добрин Митев и Недков се скарват, после пък лично Командира вика в столицата на две спявки по темата “Златни пясъци” Добрин Митев. По-късно ще стане ясно, че никой с никого не се кара за принципни въпроси, свързани с приватизацията на комплекса, а за това, че “някъде се губели пари по трасето”.
И тъй като, както стана реч, в медиите имаше пробойна в лицето на в. ”24 часа Море”, тя трябваше да бъде запушена.

Първо заплашиха, че ще ми запалят жилището, после Добрин Митев прати посланици с изречението: “С всички начини и средства ще бъдеш унищожена!”, докато се стигна до далеч по-елегантен и ефикасен ход. По линията Добрин Митев – Валентин Василев, на тогавашния главен редактор на “24 часа” Валери Найденов е дадено да се разбере, че за Златни пясъци ще се пише или добро, или нищо. Една зимна вечер по телефона ми се обади отговорната редакторка на “24 часа Море” и притеснено ми каза, че е получила УСТНА заповед от Валери Найденов повече да не пиша в този вестник. Естествено, писмена такава не дойде. И настана тотално медийно мълчание за мръсната приватизация на Златни пясъци.
Славчо Христов влезе на бял кон в курорта. Куп сини политици си взеха хотели чрез подставени лица. Наред с тях територии деляха червени и депесари. Баницата бе поделена – тихо, скрито, под благия поглед на софийската бригада, която вместо да разследва далаверите, бе на масата на управленската мафия.
Днес Варненската окръжна прокуратура иска разваляне на серия от сделки на Златни пясъци. Защо днес? И къде спа тази прокуратура цели шест години? Къде беше същата прокуратура, когато се наливаха основите на престъпната приватизация на Златните? Къде беше същата прокуратура, когато в печата бе изнесена къщата на Николай Недков в с. Приселци, която бе оценена от външни наблюдатели за 1 000 000? Къде беше прокуратурата, когато рушветите в Златни пясъци можеха да бъдат хванати не от спецченгета, а от обикновени старшини – толкова нагло и безпардонно се вършеше всичко?

Дори и когато пребиха Николай Недков като куче, нищо не излезе на бял свят.

Защото, ако трябваше някой да разследва като хората, щеше да стигне не до Илия Павлов, нито до Севдалин Стратиев, а най-вероятно до Славчо Христов. Но, както е видно, въпреки че Костов отдавна не е на власт, очевидно има някакво споразумение, което продиктува обстоятелството, че и косъм не падна от главата му при царското управление. Даже се случиха странни неща – “СИБанк” от ръцете на дясната ръка на Костов Славчо Христов влезе в ръцете на съпругата на дясната ръка на царя Бойко Борисов. А като го пребиха Николай Недков пък, беше пазен от охранителната фирма “Ипон”.
“Златни пясъци”, превърнало себе си още при управлението на Иван Костов в държава в държавата, и днес продължава традицията в същия дух.

Златните се превърна в едно грозно гето от хотел до хотела, където безобразното строителство отврати туристите.

Като невидели подставени и неподставени лица строяха като за световно, без изобщо да си дават сметка, че може и да имат хотел, но ще се разхождат в него единствено с фамилиите си и камериерките.
Номерът обаче мина. И пред прокуратура. И пред съд. И пред община. И пред министерство. Защото мръсната приказка, наречена приватизация на Златни пясъци, бе подготвяна още от 1992г., когато тогавашният пак син директор Дончо Дончев ипотекира най-апетитните хотели в комплекса. В тази мръсна приказка участваха и червени, и сини, и пембени, но истинското осъществяване на далаверата бе по времето на Иван Костов и от този въпрос той няма как да излезе със свестен отговор – ако е знаел какво става, защо е мълчал, а ако не е знаел, което си е направо абсурдно, къде е спал.
Ето затова късните опити на прокуратурата избирателно да бръкне в миришещата на гнило история с приватизацията на Златни пясъци са обречени на снизходителна и подозрителна усмивка. Дали обслужват някого, наистина ще стане ясно по-късно.
Истината обаче е една: който яде - яде, който пи - пи, който краде, му личи.
Златни пясъци просто ще остане един паметник на вечната корупционна дружба между политическите опоненти. Всеки от които си има поне по един хотел.

Веселина Томова
В-к “167 часа-Варна”