Загиват 134 души, ранените са около 500

На 16 април се навършват сто години от най-големия терористичен акт в историята на България.

Атентатът е дело на крайнолеви дейци на Военната организация на Българската комунистическа партия.

Целта му е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително и Цар Борис III.

Монархът обаче не е в църквата - закъснява за опелото, защото е на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.

София, 16 април 1925 г., Велики четвъртък.

В 15:20 ч е взривен куполът на църквата "Света неделя", докато в нея опечалени изпращат генерал Константин Георгиев, убит два дни по-рано.

В 15:20 часа мощен взрив отеква в църквата “Св. Неделя” и убива на място 134 души. Други 318 са ранени. Голяма част от тях издъхват по-късно в болница. Официалната статистика на жертвите не е еднозначна. Но България за първи път се сблъсква с ужас от такъв мащаб.

Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9 капитани, 3-ма депутати и множество граждани, включително жени и деца. Загиват и много общественици, сред които и столичният кмет Паскал Паскалев. Сред ранените е и тогавашният софийски митрополит Стефан.

"В един момент е имало толкова части от неидентифицирани тела, че е било невъзможно да се идентифицира кое откъде е… една смесица от кървави тела, прах, тухли, остатъци от църковно имущество…. това е гледка, която не е за всеки", казва днес директорът на ДА "Архиви" доц. Михаил Груев.

"Основният двигател на цялата операция е Военната организация на БКП, ръководена от запасния майор Коста Янков. Там влизат и още няколко запасни офицери - Иван Минков, Иван Абаджиев и още други. Именно под тяхно ръководство още в края на 1924 г. възниква идеята за този атентат. Те внасят на порции взрива, детонаторите, бикфордовия шнур, с който трябва да бъде активирана цялата адска машина.

"Коста Янков е бил интелигентен човек, произхождал от едно интелигентно семейство. Той е племенник на Райна Княгиня, съпруг на дъщерята на Дядо Благоев - тоест, това е един образован човек с литературни заложби... Нямам право да казвам това е един зъл гений, както и Иван Минков…. Музикант, който свири, композира. Знаете най-вероятно, че този военен марш на покойниците е именно по композиция на Иван Минков", разказва пред БНТ гл. ас. Иван Йовчев от Богословския факултет на СУ.

След войните двамата оглавяват военното крило на БКП и се превръщат в идеолози на атентата. Искали да взривят един от куполите на църквата, който да рухне върху събралото се множество. За да внесат експлозивите в храма, вербували клисаря на “Св.Неделя”  Петър Задгорски.

"Този човек дълги години е работил в храма. Имал е доверието на отците, на свещениците, имал е доверието дори и на богомолния народ на енорията. Но факт е, че той допринася за качването на взривното вещество и за реализацията на атентата", разказа председателят на църковното настоятелство на “Св. Неделя” архимандрит Василий.

"Задгорски е бил заплатен с много пари…. при всяко идване на Иван Абаджиев, който внася взрива, всъщност той му оставя по хиляда, по двехиляди лева на много порции, 7-8 пъти по толкова. Общо получава около 11 хиляди лева. Което за това време е доста крупна сума", разказа доц. Груев.

Парите за акцията пристигали от Москва през Виенския клон на Коминтерна. Сред извършителите са още Марко Фридман, Асен Павлов и Асен Агов. Десетилетия обаче се спори дали военното крило е съгласувало действията си с ръководството на партията.

"Нелегалното ръководство на БКП, което се намира в Москва - Димитров и Коларов и близки техни съратници, и самото ръководство на Коминтерна, не са против организирането на такъв терористичен акт. Факт е, че секретарят на ЦК на БКП по това време е Станке Димитров, на така наречения Московски пленум, казва и към Димитров, и към Коларов: Аз не чух от вас “не”.

За да се съберат всички държавници на едно място, първоначалният замисъл е да убият цар Борис III.

При покушението срещу него в Арабаконашкия проход монархът оцелява. Затова вместо него е убит депутатът от Демократическия сговор генерал Константин Георгиев. Застрелян е до църквата “Св. Седмочисленици”, докато отива на служба с внучката си.

Два дни по-късно на опелото му в “Св. Неделя” се стичат стотици.
"Тъй като е имало много хора на това опело, екзарх Стефан разпорежда тленните останки да бъдат изтеглени по-напред, за да могат …. в пространството на храма да влязат повече хора….. И Екзарх Стефан не застава, както принципно застава архиерей на трона по това време, оттам да извършва опелото, а застава на солея", обясни архимандрит Василий.

Решението му се оказва спасително. Взривеният купол на църквата се срутва встрани от най-ярките представители на властта, които влизат по-навътре в храма. Премиерът Цанков и министрите от кабинета оцеляват. Царят закъснява за службата и също се разминава със смъртта. По това време в храма е и дядото на епископ Тихон - полк. Христо Иванов. Съсед и съученик на убития генерал от военното училище.

Още в първото денонощие след атентата атентаторите са заловени. Част от тях се самоубиват при престрелка с полицията, какъвто е случаят с Коста Янков и с Иван Минков, други са заловени и изправени пред съда. Клисарят сам се предава на властите. Чрез него е заловен Марко Фридман и една госпожица, както се казва в цялата конспирация, наред с всичките 64 задържани.

Коя била тя? Е, това е един открит въпрос. Предполагам, че става дума за Цола Драгойчева", коментира доц. Груев.

Задържаните атентатори са изправени на съд. Получават смъртни присъди - чрез обесване. Марко Фридман пише молба, в която заявява, че иска да бъде разстрелян. Властите обаче не правят изключение и всички са обесени на Солни пазар.

"Това е последната всъщност публична екзекуция, която се прави в София. По старо поверие въжето на обесените се реже на малки парчета и се разхвърля на тълпата за здраве", разказа директорът на ДА “Архиви”.

Избягалите в Съветския съюз също не успяват да се спасят.

"Обаче се оказва, че това е мястото и на тяхната екзекуция. Те умират в инциденти. Всички, които отиват в Русия, са инквизирани и погубени от чистките на Сталин, без да се съобразява с техния принос, с всичко това, което те носят като материал и като извършено зло, което би трябвало да се ползва като паспорт в онази болшевишка Русия", обясни гл. ас. Иван Йовчев от Богословския факултет на СУ.

Единственият, който се връща у нас след 1944 г., е Петър Абаджиев. Триумфално започва да прави кариера в армията. 2 години по-късно умира при нелеп инцидент по време на учебни маневри. А част от все още свободната преса излиза със заглавия - "Закъсняло възмездие!".

Причините за атентата се крият в репресиите след провала на Септемврийското въстание през 1923 г. Правителството арестува и убива без съд много активисти на БКП и увеличаващите се ултралеви дейци в нейните среди решават да отвърнат на удара с удар.

Вечерта на 16 април в страната е обявено военно положение, което остава в сила до 24 октомври. По време на военното положение правителството предприема репресивни действия срещу крайната левица.

Малко след извършването на атентата ЦК на БКП официално го обявява за „необмислено действие, гибелно за антифашисткото движение“, като по-късно в комунистическата литература извършителите му са определяни като „леви сектанти“, действали срещу волята на партията.

100 години по-късно паметта за събитията от онези дни е избледняла. Надеждата е фактите най-сетне да изчистят наслоените идеологически заблуди, а трагедията на Страстната седмица преди век никога да не се повтори.