В най-новата история датата 10 ноември има особено място. На 10 ноември 1989 г., по време на пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия (ЦК на БКП), е приета оставката на Тодор Живков от поста генерален секретар на ЦК. По онова време Живков заема този пост вече 35 г. - от 1954 г., а от 1971 г. е и държавен глава (председател на Държавния съвет). По време на „дворцовия преврат“ пленумът на БКП избира за негов заместник Петър Младенов, дотогава министър на външните работи.

Ден по-рано, на 9 ноември, Политбюро провежда предварително заседание, на което Живков подава оставка под натиска на група висши партийни функционери, сред които са Петър Младенов, Добри Джуров и Георги Атанасов. Фундаментално причините за този ход се крият в геополитическите промени в Източния блок, политиката на „преустройство“ (перестройка) на съветския лидер Михаил Горбачов, натрупаните икономически дългове на страната и международната изолация след проведения през лятото на 1989 г. процес на преименуване на българските турци и последвалата изселническа вълна.

Седмица по-късно, на 17 ноември 1989 г., Народното събрание освобождава Тодор Живков и от председателския пост в Държавния съвет. Скоро след това е отменен и Член 1 от Конституцията на НРБ от 1971 г., в който дотогава е регламентира ръководната роля на БКП в държавата и обществото.

България поема по трудния път на промени към демокрация, плурализъм и пазарна икономика. По-малко от месец след пленума от 10 ноември – на 7 декември 1989 г., се ражда Съюзът на демократичните сили (СДС). Това е коалиция от новосъздадени и възстановени партии и граждански движения, който се заема с най-тежката задача – провеждането на демократичните реформи в България.

За първи председател на СДС е избран Желю Желев. „Сините“ организират поредица от масови протести, след което се стига до провеждането на Националната кръгла маса (януари – април 1990 г.). Това е форумът, на който са договорени рамките на прехода, насрочването на избори за Велико народно събрание и премахването на тоталитарните структури.

На първите свободни избори след 45 години тоталитарна власт СДС влиза в парламента. Участва в написването и приемането от Великото Народно събрание на съвременната Конституция на България. Формира правителства и на практика осъществява всички мащабни и непопулярни мерки, които превръщат България в модерна демократична държава. Външнополитическата ориентация на СДС поставя основите за кандидатстването на България в НАТО и Европейския съюз.

37 години след събитията от ноември 1989 г. живеем в държава с всички характеристики на модерна демокрация.

През това време България преминава през период на икономическа нестабилност, финансовата криза от 1996–1997 г. и инфлационен натиск. За да бъдат овладени тези процеси в средата на 1997 г. въвеждаме валутен борд. Още седем години са нужни на държавата, за да се  присъедини през 2004 г. като пълноправен член на НАТО, а през 2007 г. България е приета за член на Европейския съюз.