„Станах да нахраня бебето. Изведнъж започнаха да ни бомбардират – силни експлозии, нещо ненормално. В онзи момент попитах мъжа ми дали ще умрем. Той ми каза да се успокоя, че ще събудя бебето. Експлозиите ставаха все по-силни и усещах, че нещо лошо ще се случи. Яхав ми каза „Няма да умрем днес". Малко след това чухме гласовете на терористите под прозорците ни. Те се смееха, поздравяваха се, поощряваха се. Изведнъж отвориха прозореца. Преди това имахме нещо като разговор без думи с мъжа ми. Тогава за последно го видях. Той ми отвори вратата, за да избягам с бебето. Бягах с Шая в ръце през градината. Чувах ги зад себе си – бяха настървени да убият мен и бебето. Стреляха по нас", това разказа пред NOVA Шайли Атари, която успява да избяга от ръцете на терористите. Спасява едномесечното си бебе, но губи мъжа си. По думите ѝ това е било Холокост. 

Тя е режисьор. Омъжена е за свой колега, с когото имат бебе на няколко месеца. Зад гърба си съпрузите имат десетки филми, но и най-страшният не наподобява това, което им се случило преди около два месеца.

За мъжа си знае, че е бил наясно, че не всички ще могат да се спасят. Казва, че нарочно останал в дома им, за да могат тя и дъщеричката им да избягат. „Надявах се да е отвлечен, но не. Хората, които са намерили трупа му, казва, че все пак и в смъртта си е бил красив – с отворени очи към небето", споделя младата вдовица. Тя и бебето намират спасение при съседи. Крият се 27 часа без вода и храна. След това отишли в болница, защото на малката Шая ѝ трябвал кислород. В лекарските доклади пишело, че бебето е толкова дехидратирано, че плаче без сълзи.

Приятелите на Шайли Атари правят международна кампания, за да набавят на нея и дъщеричката ѝ необходимите им средства и вещи.