Разходите за офшорна вятърна енергия, в сравнение с други форми на възобновяема електроенергия, са в уникално положение. Като цяло изравнените разходи за производство на електроенергия от възобновяеми източници (LCOE) се стабилизираха или започнаха да намаляват след кризата във веригата за доставки през 2022-2023 г., според данните на Energy Intelligence.

Въпреки че средните LCOE за вятърни и слънчеви фотоволтаични (PV) все още са с около 10% по-високи от нивата преди кризата, те са намалели съответно с 2% и 5% от началото на 2024 г. За разлика от това, офшорният вятър все още леко се увеличава, на този етап - с 1% повече от януари, пишат за Energy Intelligence Philippe Roos и Jason Eden.

Защо е тази разлика?

Ключов проблем за офшорната вятърна енергия е липсата на стандартизация. Инвестиционните разходи за технологията са спаднали драстично от около 5000 долара за киловат (kW) през 2015 г., когато започнаха да се размахват новите проекти в Северно море, до 3200 долара/kW през 2019-2020 г. Мнозина в сектора смятаха, че разходите ще продължат тази тенденция и ще последват огромните понижения, наблюдавани при фотоволтаичните - или минус 80%-90% само за 15 години.

Но слънчевите панели се произвеждат в милиони и се възползват от същия мащаб и ефект на науката като други масово произвеждани продукти, например телевизори и компютри.

Проблемът с турбините

Въпреки че не се произвеждат в милиони, компонентите на вятърните турбини като перки, скоростни кутии и секции на кули се произвеждат в големи количества. Но офшорните съоръжения са само малък подпазар от цялостната вятърна индустрия, с много специфични продукти - например, по отношение на размера и необходимостта от защита от корозия. Това прави по-трудно постигането на икономии от мащаба. Статистиката на Глобалния съвет за вятърна енергия показва, че вятърната енергия на сушата е добавила 5000 гигавата нов капацитет през 2015-2022 г., или 20 пъти повече от 250 GW в морето.

Въпреки че е по-малко сложен от атомните електроцентрали или съоръженията за улавяне на въглероден диоксид, които изискват продължително и огромно строителство на място и често се борят дори да запазят стабилни разходи, офшорната вятърна енергия, въпреки това, споделя прилики и с двете. Транспортирането на турбини и издигането им в морето е особено трудно и изисква специално оборудване, от кораби до кранове за пристанищни съоръжения. По същия начин поддръжката в морето е много по-сложна. Шефът на Enel Green Power, Salvatore Bernabei, обяснява липсата на интерес на неговата компания към офшорната вятърна енергия, като отбеляза, че други алтернативи имат по-нисък LCOE, по-кратко време за изграждане и според него са по-малко рискови.

Друго препятствие, което спира офшорния вятър, е надпреварата за по-големи проекти, използващи по-големи турбини. Това пречи на веригите за доставки да се развиват и се установяват правилно, което затруднява стандартизацията и намаляването на разходите, казва пред Energy Intelligence, Shane O'Connor от Комисия за енергийния преход. Турбините се нуждаят от стандартизация, за да се постигне разгръщане в мащаб до трицифрен диапазон в гигавати, настоява той, така че всички аспекти на веригата за доставки - от производителите на турбини, инсталиращите кораби, и пристанищната, и транспортната инфраструктура могат да се развият заедно, преди да преминат към по-големи машини.

Въпреки че големите турбини предлагат по-голяма мощност, по-ефективното използване на пространството, по-малкото машини на проект за поддръжка и потенциала за използване на по-ниските скорости на вятъра също са с голям недостатък. Когато на пазара се пусне по-голяма турбина, почти всичко останало — от по-големи скоростни кутии, кули и гондоли до по-големи транспортни и монтажни съдове, трябва да се изгради от нулата и това затруднява намаляването на разходите поради липсата на стандартизация и индустриализация.

Намаляването на инвестиционните разходи за офшорна вятърна енергия значително се забави след 2019 г. През 2021-2022 г. беше достигнато най-ниското ниво за всички времена при около 3150 долара/kW, последвано от възстановяване и пик от 3523 долара/kW в началото на 2024 г. Настоящите 3475 долара/kW са с 1% по-ниски от този пик, но все още с 11% по-висока от 3143 долара/kW през първата половина на 2021 г.

Вятърът на сушата и фотоволтаиците следват подобни траектории. PV сега струва 1044 долара/kW, според данни на Energy Intelligence. Това е с 4% под пика от 1085 долара/kW в средата на 2023 г., но с 8% повече от най-ниското ниво за всички времена от 966 долара/kW през втората половина на 2021 г. По същия начин вятърът на сушата сега е 1585 долара/kW, 8 % по-малко от 1716 долара/kW в средата на 2023 г., но с 8% над 1473 долара/kW през първата половина на 2022 г.

Освен инвестиционните разходи, LCOE зависят от параметри като разходи за финансиране и технически фактори, включително такива като на натоварване и разходи за експлоатация и поддръжка, но те играят само второстепенна роля. Настоящите разходи за производство на PV са например с 11% по-високи от минимума от септември 2021 г. От тези 11%, осем процентни пункта се дължат на по-високи инвестиционни разходи, само два процентни пункта на по-високи разходи за финансиране и един процентен пункт на други фактори./3e-news.net/bg