От момента, в който испанските колонисти за първи път са засадили тръстика в Куба през 16 век, захарта е гравирана в душата на този остров. За безбройните африканци, доведени тук, за да я обработват, захарта е означавала робство.

По-късно именно захарта подхранва бунта на робите, които размахват своите мачете срещу испанците, за да спечелят суверенитета на своята нация.

Някога Куба е наричана "захарницата на света", но днес тази индустрия е в упадък. Отчасти, заради остарялата технология, а след това и в следствие на западните санкции срещу режима на Кастро, съобщи Al Jazeera, припомняйки богатата история на кубинската захарна индустрия.

Историята на захарната тръстика започва още през 16 в, когато испанските колонизатори идват за първи път на острова в търсене на роби, Куба се превръща в богата страна.

Днес обаче няма помен от това. Още от 80-те години на миналия век и многото американски санкции след Кубинската революция срещу Фидел Кастро, страната няма по-висок добив на година от 480 000 тона.

Сямо десетилетие по-късно Кастро затваря голяма част от преработвателните захарни фабрики, след като пада и цената на суровината.

След краха на Съветския съюз през 1989 година, Куба губи основният си търговски пазар, а това води до потъване на икономиката на страната.

Още по-лошо е сега, като за 2022 година производителите отчитат лошата си захарна реколта от повече от век.

Причината е, че страната страда от липса на бензин и дизел, които засягат не само шофьорите, без които индустрията не може да достига до крайния потребител. Понякога се чака със седмици, докато работниците във фабриката могат да започнат процеса по обработка на захарта.

Освен това, голям проблем са плевелите, а за тяхното унищожаване трябват препарати за растителна защита. Такива обаче няма, заради санкциите на острова.

Заради липсата на суровина и материали, продукцията спира за дни наред, а след като бъде стартирана отново все нещо се поврежда. Това изисква замяната на частите с резервни, но такива няма, защото няма пари.

Така все повече рафинерии спират работа, като от 36 работещи рафинерии през 2022 година, днес са останали едва 23.

Както по време на управлението на Доналд Тръмп, така и под управлението на Джо Байдън, САЩ продълават своята политика на санкции срещу Куба, като за последните 6 години производството на захар тук е спаднало с над 1,5 милиона тона годишно. Пандемията влошава нещата още повече.

Впрочем, захарният бизнес вече се е превърнал в "черен пазар", от който малцина могат да се възползват. Въпреки това кубинците не се отчайват, защото както сами казват - "захарната индустрия е в ДНК-то на Куба".