Въпросът за това кой да говори от името на Европа никога не е бил по-важен, но ЕС все още няма отговор. Лидерите на ЕС, които се събират в Дъблин в петък, ще продължат да спорят за това кой трябва да ги представлява в преговорите за бъдещето на Украйна след вчерашния ден, изпълнен с ожесточена дипломатическа активност.

САЩ форсират усилията си да посредничат за прекратяване на руската война и Европа вероятно си е осигурила място на масата за преговори, караниците за това кой ще говори от името на блока вече изглеждат така, сякаш ще хвърлят сянка върху срещата на върха в ирландската столица — която изначално дори не трябваше да бъде посветена на Украйна.

"За това дори би могло да се направи телевизионно шоу", пошегува се естонският премиер Кристен Михал, цитиран от "Политико".

Въпреки че все повече поема разходите за подкрепата за Киев, досега ЕС се оказва изтласкан от сцената на преговорния процес. Украинският президент Володимир Зеленски, който се срещна с около 50 лидери от ЕС и извън него в Дъблин в четвъртък, предупреди, че Русия се стреми да преобразува архитектурата на сигурността в Европа, и настоя, че европейските правителства трябва да имат глас в преговорите, след като в продължение на два дни в Абу Даби се проведоха преговори между Русия, Украйна и САЩ, от които ЕС до голяма степен беше изключен.

ЕС е единодушен по отношение на необходимостта да има място на масата за преговори като основен поддръжник на Украйна, но не и по въпроса кого да изпрати, като се оказва, че блокът се е разделил на поне три лагера.

В единия се наблюдава нарастваща подкрепа за председателя на Европейския съвет Антонио Коща, чиято роля го прави естествен кандидат да представлява блока. В друг са Франция и Германия, като и двете държави не желаят да отстъпят собствените си места на масата за преговори на Брюксел.

В третата и най-изолираната група от всички са поддръжниците на Кая Калас. Главният дипломат на блока би била очевидният избор, ако не беше нейната твърда позиция спрямо Русия, която според някои дипломати би могла да отблъсне Кремъл и да я превърне в пречка.

Най-голямото препятствие пред избора на преговарящ обаче може би не е Путин, а двете най-големи столици на ЕС. Франция и Германия едва ли ще приветстват споразумение, което дава на Брюксел монопол върху представляването на Европа в преговорите.

Германският канцлер Фридрих Мерц ясно изрази своето несъгласие в четвъртък, като определи участието на страните от "Е3" в преговорите за Украйна като "утвърден формат". "Ние също работим заедно по тази задача с пет представители - от Германия, Обединеното кралство, Франция, Италия и Полша. Не виждам абсолютно никакъв проблем това да остане така", каза той.

Париж също няма особени мотиви да отстъпи мястото си на масата за преговори. Франция е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и разполага с единствения ядрен арсенал в Европа, което ѝ дава дипломатическо и военно влияние. Президентът на страната Еманюел Макрон вчера директно предложи себе си като преговарящ.

Италианският премиер Джорджа Мелони активно прокарва идеята за назначаване на единен представител на Европа, който да се изказва с "единен авторитетен глас", и поиска до петък в Дъблин да бъде взето решение, което трябва да бъде официално утвърдено през декември в координация с европейските партньори извън ЕС, като Великобритания и Норвегия, съобщава АП. "Твърде много различни групи обсъждат този въпрос", казва Мелони, имайки предвид неотдавнашния телефонен разговор на лидерите на Финландия и Норвегия с Путин. Финландският държавен глава Александър Стуб също е един от кандидатите за поста на представител.

Премиерът на Ирландия също заяви, че "Европа трябва да има единна позиция на преговорната маса", като включи в това Великобритания, Норвегия, Канада и други държави, които не са членки на ЕС.

Пратениците на президента на САЩ Джаред Къшнър и Стив Уиткоф проведоха в четвъртък преговори с руския президент Владимир Путин в Москва, след което се срещнаха със Зеленски в Дъблин. В резултат на тези срещи те заявиха, че Москва и Киев са се съгласили с предложението на Вашингтон за привличане на представители на Европа към мирните преговори. Кремъл обаче не потвърди съгласието си.

"Двете страни се съгласиха да разширят [формата] на следващия кръг от преговори, като включат в него нашите европейски партньори", написа Къшнър в Х. Зеленски заяви в Telegram: "Още по-активно привличаме европейски представители към дипломатическите усилия, за да бъдат те на равни начала на масата за преговори".

Помощникът на Путин Юрий Ушаков в коментара си за резултатите от преговорите, публикуван на сайта на Кремъл, не потвърди съгласието на Москва за участието на европейците в по-нататъшните мирни преговори. "Те по всякакъв начин се стремят да се включат в преговорите, но, както каза нашият президент, трябва да решат дали искат мир или продължаване на войната", заяви Ушаков, като очевидно визира казаното от Путин в първите минути на срещата с Уиткоф и Кушнер. Путин ги помоли "да работят с вашите европейски съюзници, за да могат те най-накрая да се определят какво искат — мир или война".

Първите от февруари насам тристранни преговори с участието на Русия, Украйна и САЩ се състояха на 10-11 ноември в Абу Даби. След приключването им Джаред Къшнър заяви, че ще се опита да убеди Путин да позволи на европейците да се включат в преговорния процес. "Това ще ни позволи едновременно да обсъждаме както териториалните въпроси между Украйна и Русия, така и по-широките аспекти на следвоенната система за европейска сигурност", написа Къшнър след срещите си с Путин и Зеленски.

"За да спрат окончателно военните действия, са необходими надеждни гаранции за сигурност", добави той. "Ще започнем да обсъждаме тези взаимосвързани въпроси успоредно."

Ден по-рано, още преди срещите на американските посредници с Путин в Москва и със Зеленски в Дъблин, източници на изданието Axios описаха идеята по следния начин: успоредно с обсъждането на условията за прекратяване на войната в Украйна трябва да се обсъжда "архитектурата на сигурността" в Европа, за което настояваше Москва. При това Русия трябва да представи актуализирани изисквания, а не онези, които Путин постави през 2021 г. преди началото на пълномащабната инвазия в Украйна.

Ушаков потвърди, че Путин е напомнил на Уиткоф и Къшнър за своята визия за "опорните елементи на архитектурата на неделимата сигурност", за които той говореше през 2021 г. "Искаме да добавим и някои свои нови съображения", — косвено потвърди информацията на Axios помощникът на Путин.

"Европейците ще се присъединят на следващата среща", заяви Уиткоф в четвъртък. Не е ясно кога ще се състои следващият кръг от преговорите. Ушаков не каза нищо по този въпрос, а Къшнър написа в Х: "В най-скоро време планираме да обявим форматите на преговорите, графика на срещите и други подробности".

"Ако наистина европейците имат някого, който поне по някакъв начин е упълномощен да води разговори, ако европейците наистина имат такова желание. Ние сме готови да разговаряме с тях. И след като разберем техните реални намерения и готовност да допринесат за мирния процес, тогава вече ще може да се вземе решение за провеждане на диалог в разширен формат по украинския въпрос", заяви днес говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.