Турция възлага на консорциума, включващ японската Мицубиши /Mitsubishi/ и френската Же Де Еф Суез /GDF Suez/ изграждането на своята втора атомна електроцентрала, договор за повече от 15 милиарда евро, който е част от възражданета на пазар на ядрена енергетика, замразен след бедствието във Фукушима преде две години.

Обсъждано и предполагано в продължение на вече няколко седмици, особено в японската преса, това решение бе потвърдено в четвъртък пред АФП от висш служител в турското енергийно министерство. Това става в навечерието на официалното посещение в Турция на японския премиер Шиндзо Абе.

Междуправителственото споразумение, което бележи началото на изключителните търговски преговори, ще бъде подписано по този повод с голям блясък в Анкара от Абе и турският му колега Ердоган.

Според източник от индустрията, победилата индустриална група е съставена от Мицубиши /Mitsubishi Heavy Industries/, също японската Итошу /Itochu/ и френската енергийна компания Же Де Еф Суез /GDF Suez/, към които се очаква да се присъедини по-късно и турска фирма.
Френската Арева /Areva/ ще достави заедно с Мицубиши четири реактора Атмея 1, със средна мощност 1100 Мвт, разлработени от съвместното им предприятие.

"Когато виждам японският министър-председател да посещава турския си колега Ердоган, това дава положителна перспектива," на консорциума Мицубиши, каза в Париж главният изпълнителен директор на Же Де Еф Суез, но отбеляза, че "само турските власти могат да дадат отговор".

Запитан за ролята на Же Де Еф в тази оферта, той подчерта, че неговата компания е единственият атомен оператор в консорциума, водена от Мицубиши и при евентуалното поемане на работата от консолциума, Суез ще експлоатира инсталацията в партньорство с една или повече турски електрически компании.

Въпреки че преди да се стигне до формална поръчка на Атмея 1 от Турция трябва да се проведат множество търговски преговори, това ще бъде първата конкретна възможност за реактора със средна мощност /1100 мегавата/.

Графикът на изграждането предвижда започване на строителството на площадката на Синоп, близо до Черно море през 2017 г. и въвеждане в експлоатация на четири етапа между 2023/2024 и 2028 г.

В подкрепа на своя силен икономически растеж Турция иска да оборудва три атомни електроцентрали през следващите пет години, за да намали зависимостта си от вноса на петрол и газ, нараснал силно от Русия и Иран.
Анкара вече е сключи споразумение с Русия през 2010 г. и тя ще изгради първата турска АЕЦ - Аккую.

Френско-японската победа е първият договор, спечелен от японската ядрена енергетика след бедствието във Фукушима през 2011 г., което забави или блокира множество проекти за атомни реактори в света.

Цитиран в четвъртък от японския бизнес ежедневник Никей, Ердоган оправда избора на ноу-хау от Япония от гледна точка на устойчивостта на земетресения /районът на Черно море е с висока сеизмична активност/ и технологичните възможности на Арева.

Според Никей, той насърчава консорциума и за участие в търга за трета АЕЦ, вероятно в северозападната част на Турция, пише АФП.

"Това е отговорност на Япония, да сподели своя опит и уроците, които е научила от аварията във Фукушима и по този начин да допринесе за подобряване на безопасността на ядрената енергетика в света", заяви от своя страна Абе пред турския всекидневник Милиет.

Много чуждестранни компании се опитаха да спечелят изграждането на втора турска атомна електроцентрала. Офертите от Канада, Южна Корея и Китай бяха отхвърлени.
Японската Тошиба /Toshiba/ също бе кандидат заедно с енергийната компания Тепко /Tokyo Electric Power – Tepco/, която експлоатираше АЕЦ Фукушима, но Tепко се оттегли четири месеца след ядрената авария.

След депозирането на френско-японската оферта, японската страна преднамерено бе поставена на първо място в преговорите с турската страна.

Ядреното сътрудничество между Франция и Турция бе официално подновено през януари, но френско-турските икономически отношения се усложняват от дипломатическа криза между двете страни, по-специално, заради вот на френските законодатели, които признаха извършения от Турция геноцид над арменския народ, нещо, което винаги дразни Турция.

Ако такова споразумение, от което ще се възползват Арева и Суез, се случи, това ще бъде една от малкото големи държавни поръчки, възложени в последните години от Анкара на френски компании. /БГНЕС