Хантавирусът остава рядко срещан в Европа, а рискът от широка зараза е нисък, обясни вирусологът Радостина Александрова.

По думите ѝ хантавирусът е познат на науката от десетилетия и е изолиран за първи път през 90-те години на миналия век. Симптомите могат да бъдат различни в отделните региони на света, а заразяването става основно чрез контакт с гризачи като мишки и плъхове.

„Заразяването става при близък и продължителен контакт. Не се разпространява толкова лесно, както други вируси, затова рискът от развитие на сериозно заболяване е сравнително малък“, посочи Александрова.

Според нея става дума за щам на хантавирус, който е ендемичен за Аржентина. Тя уточни, че резервоар на вируса са гризачите, а в Европа те не са толкова широко разпространени, което допълнително намалява опасността от голяма епидемия.

Вирусологът обясни още, че конкретният щам изглежда има способност да се предава и от човек на човек, но към момента няма данни той да е мутирал в посока на по-лесно разпространение.

Въпреки ниския риск от масова зараза, проф. Александрова подчерта, че заболяването е изключително тежко. По думите ѝ срещу хантавирус няма ваксина и специфично лечение, а инфекцията често протича тежко заради развитието на хеморагична треска и сериозни усложнения за черния дроб.

Проф. Александрова коментира и как трябва да реагираме при ухапване от кърлеж. По думите ѝ най-важното е паразитът да не се пипа с голи ръце.

„След разходка в парк или планина винаги е добре внимателно да се преглеждаме“, съветва тя.

Круизният кораб MV Hondius (Ем Ви Хондиус) в момента се насочва към испанските Канарски острови, след като остана три дни на котва край Кабо Верде – островна държава край западния бряг на Африка.

Сред евакуираните има британец, нидерландец и германец. От компанията уточниха, че германският пациент е бил в близък контакт с германка, починала на борда на 2 май.

От началото на пътуването преди месец от Аржентина досега са починали трима души. Властите потвърдиха, че един от тях е бил заразен с хантавирус, докато причините за останалите две смъртни случаи все още се разследват.

Сред жертвите е и нидерландка, напуснала кораба при спиране на остров Света Елена на 24 април. Нейният съпруг е починал на борда още на 11 април, но при него не е потвърдена инфекция.

Жената е пътувала до Южна Африка, където е починала на 26 април. Здравните власти проследяват всички хора, които са били в контакт с нея по време на полета.

Световната здравна организация съобщи, че до момента са установени общо осем случая на хантавирус сред хора, намирали се на кораба – три потвърдени и пет предполагаеми.

Потвърден е и случай на мъж, завърнал се в Швейцария след слизане от кораба, който е дал положителна проба за вируса и в момента се лекува в болница в Цюрих.

Южноафриканските здравни власти съобщиха, че при двама от заразените е открит щамът "Андес" – разновидност на вируса, разпространена основно в Латинска Америка, откъдето е започнало круизното пътуване.

На борда на кораба все още се намират 146 души от 23 държави, поставени под строги предпазни мерки, информира "Би Би Си" (BBC).

Испанските здравни власти обявиха, че всички пътници ще преминат медицински преглед при пристигането си на остров Тенерифе.

Чуждестранните граждани, които са в добро здравословно състояние, ще бъдат върнати в родните си държави, а испанските граждани ще бъдат настанени под карантина във военна болница в Мадрид.

Властите увериха, че операцията е организирана така, че да няма контакт между пътниците и жителите на Канарските острови и че риск за местното население не съществува.

Д-р Мария Ван Керкхове от Световната здравна организация заяви, че начинът, по който се предава хантавирусът, е много различен от този при Ковид и грипа.

"Не говорим за случаен контакт от голямо разстояние един от друг, а за „истински физически контакт", каза тя.