Сдружението за модерна търговия твърди, че брутните маржове в България са съпоставими с тези във Франция, а печалбите - със средните за ЕС и нивата в Германия

"Председателят на КЗП не е назначен за морален стожер на обществото" - така Сдружението за модерна търговия (СМТ) коментира новите данни от проверките на Комисията за защита на потребителите (КЗП) в търговските вериги, обявени днес от председателя на комисията Мая Манолова. Тя съобщи, че са заведени 11 производства за високи цени и даде примери с европейски държави, в които, по думите ѝ надценките на основни хранителни стоки са между 25 и 35% за разлика от българските.

В своя позиция сдружението подчертава, че "надценка" и "брутен марж" са различни понятия и нито едно от тях не означава чиста печалба за търговеца. Според СМТ брутният марж при търговията на дребно с хранителни стоки в България е съпоставим с този във Франция, а печалбите са близки до средните за Европейския съюз и до равнищата в Германия.

От СМТ посочват, че проверките за икономическа обоснованост на цените се извършват регулярно от повече от година. Статистиката на Националната агенция за приходите (НАП) показва, че до налагане на глоби се стига в 1 от всеки 10 случая, допълват от сдружението.

По-рано днес Манолова съобщи, че при проверките на цените на основни хранителни продукти комисията е установила нови притеснителни данни.

Проверките в търговските вериги започнаха на 2 октомври и целят да установят реално прилаганите продажни цени и търговските практики. Контролът е организиран по групи хранителни продукти, като първоначално са обхванати млечните продукти, плодовете и зеленчуците - категориите, за които потребителите подават най-много сигнали.

При представянето на първите резултати КЗП съобщи за надценки между доставните и продажните цени, надхвърлящи 120-140% при определени групи хранителни продукти в големите вериги.

Тогава СМТ обвини комисията, че подвежда потребителите с неточна информация и интерпретации. Според сдружението в публичните изявления често се смесват ценови индекси, търговски надценки и печалби.

Организацията поиска КЗП да уточни колко продукта са проверени и при колко от тях е установена надценка от 150%, какви са най-ниските надценки при основните стоки и защо се съобщават най-високите единични стойности, без да се представят данни за останалите проверени артикули. От СМТ поставиха и въпроса дали на потребителите се обяснява достатъчно ясно, че надценката не е равнозначна на печалба.