Германия трябва да прекрати финансирането на „вече загубена война“, да притисне украинския президент за прекратяване на кръвопролитията и да възстанови енергийните договорености с Русия. Това заявява съпредседателката на „Алтернатива за Германия“ Алис Вайдел в обширно интервю за главната редакторка на „Икономист“ Зани Минтън Бедоус. Според Вайдел Украйна не може да победи Русия, продължаването на конфликта застрашава самата Германия, а мирът изисква да бъдат отчетени интересите за сигурност и на Москва. Тя прогнозира и криза на европейския пазар на държавни облигации заради високите дългове и растящите лихви. Разговорът, продължил 75 минути, е проведен в заседателна зала на Бундестага с изглед към река Шпрее в Берлин. „Икономист“ публикува материал за него на 15 октомври, както и видеооткъси с основните позиции на Вайдел за Украйна, Русия, европейските финанси и миграцията.

Интервюто идва в момент на възход за „Алтернатива за Германия“ (АзГ). Според изданието партията е натрупала значителна преднина в социологическите проучвания и е на прага да оглави първото си провинциално правителство — в Саксония-Анхалт.

Вайдел поставя в центъра на външнополитическата си позиция принципа „Германия на първо място“. Според нея решенията на Берлин трябва да бъдат оценявани според това дали служат на германския национален интерес.

„Украйна не може да победи Русия“

Вайдел определя продължаващата германска подкрепа за военните усилия на Киев като безперспективна.

„Смятам, че е погрешно да продължаваме да финансираме една вече загубена война. За съжаление, Украйна е твърде малка. Украйна не може да победи Русия. Това е невъзможно“, заявява тя във видеооткъса от разговора.

Според нея Германия трябва да окаже „натиск върху украинския президент“, за да бъде прекратено кръвопролитието. Вайдел посочва човешките жертви, семействата, които губят синовете си, разрушаването на инфраструктура и рафинерии, поскъпването на дизела и нарастващите рискове за европейската сигурност.

Тя подчертава, че партията ѝ е осъдила руското нападение, защото Украйна е суверенна държава. Според нея обаче признаването на този факт не отменя необходимостта да се търси изход от сегашната ситуация.

На въпроса дали Германия и останалите западноевропейски държави не трябва да подкрепят демократична страна, която се защитава срещу агресия, Вайдел поставя под съмнение демократичността на украинското управление заради липсата на нови президентски избори. Минтън Бедоус ѝ възразява, че избори не се провеждат, защото страната е във война.

Вайдел се позовава и на позицията на Доналд Тръмп за необходимостта от нови избори в Украйна.

Енергийни сделки с Москва вместо нови санкции

Съпредседателката на АзГ противопоставя европейската санкционна  политика на подхода на американския президент към Русия.

Докато европейските страни приемат пореден пакет ограничения, Тръмп разговаря с Владимир Путин за доставки на дизел, петрол и газ, посочва тя. Вайдел настоява Германия също да търси подобни договорености, вместо да продължава политика, която според нея вреди на собствените ѝ интереси.

По думите ѝ удължаването на войната „застрашава Германия“, тъй като страната може да се превърне в мишена.

„Икономист“ отбелязва, че въпреки тези предупреждения Вайдел избягва да определя Русия като заплаха. Попитана за неуспешната атака с дрон срещу летището в Лайпциг, за която германските власти обвиняват Кремъл, тя заявява, че не е виждала доказателства за руска отговорност, и я нарича „така наречения опит за атака с дрон“.

След това Вайдел насочва разговора към взривяването на газопроводите „Северен поток“ и предполагаемото украинско участие в него.

Мирът изисква да се отчетат и руските интереси

На въпроса какви доказателства има, че Путин желае мир, Вайдел отговаря с насрещен въпрос: какви доказателства има, че Зеленски го желае.

Минтън Бедоус оспорва тази позиция. Тя посочва украинските предложения за енергийно примирие и участието на представители на Киев в разговори във Флорида. Според главната редакторка на „Икономист“ именно Путин не проявява интерес към мирно споразумение, защото разчита да продължи разрушаването на украинските градове през зимата.

Вайдел настоява, че дипломатическото уреждане не може да пренебрегне предисторията на конфликта.

„Когато дипломацията е на масата, историята също седи на нея“, казва тя.

Според Вайдел Западът десетилетия наред е пренебрегвал руските опасения за сигурността и трябва да промени този подход.

„За да има мир в Украйна, трябва да вземем предвид не само украинските интереси за сигурност, но и руските интереси за сигурност“, заявява тя. Пренебрегването на опасенията на Москва през предходните две десетилетия според нея е било основна грешка.

Попитана пряко дали предпочитаната от нея политика означава прекратяване на германската финансова и военна подкрепа, Вайдел се позовава на вече изразходваните според нея над 100 милиарда и на високата задлъжнялост на страната.

„За мен интересите на собствената ми страна са на първо място. Германия на първо място. Тази война не е в наш интерес“, подчертава тя.

Предупреждение за дългова криза в Европа

Вайдел, която определя себе си като „либертариански консерватор“, критикува рязкото увеличаване на германските държавни разходи. Според нея плащанията по лихвите ще се удвоят в рамките на три години.

Тя настоява, че съкращаването на енергийните субсидии, външната помощ и социалните разходи може да осигури средства едновременно за намаляване на данъците и на дълга. „Икономист“ отбелязва, че според анализатори бюджетните предложения на АзГ не са финансово съгласувани.

Вайдел не включва отбраната сред областите за съкращения, въпреки че според изданието именно тя има най-голям дял в новото заемно финансиране. Тя признава, че Германия ще трябва да харчи повече за отбрана, но не представя подробности и отново насочва критиките си към подкрепата за Украйна.

По темата за еврото Вайдел определя като „мит“ твърдението, че АзГ иска Германия да напусне единната валута. „Икономист“ обаче припомня, че предизборната програма на партията от предходната година на практика е призовавала към подобна стъпка.

Сега Вайдел настоява за дълбока реформа, при която Европейската централна банка да престане да финансира силно задлъжнели държави.

Тя откроява различията си с Марин льо Пен, която според нея иска „безплатно дългово финансиране“, въпреки че Франция вече е в тежка дългова криза. Вайдел признава, че от френска гледна точка разбира стремежа на Льо Пен да защитава интересите на собствената си страна, но подчертава ролята на Германия като основен финансов донор на ЕС.

Според нея Европа „със сигурност“ върви към криза на облигационния пазар. Тя свързва тази прогноза с високия публичен дълг и поскъпването на заемите не само във Франция, Италия, Испания и Португалия, но и в Германия.

Между четири и пет милиона души трябва да напуснат Германия

Значителна част от интервюто е посветена на миграционната политика и понятието „ремиграция“. Вайдел го представя като връщане на хора с отхвърлени молби за убежище и на други категории чужденци, които според нея вече нямат основание да останат.

Тя настоява, че след края на гражданската война в Сирия „100% от сирийските граждани“ трябва да се върнат в страната си. Вайдел отправя подобен призив и към афганистанците, като критикува германските власти за организираното им прехвърляне в Германия.

Според нея над един милион украинци, намиращи се в страната, също трябва да я напуснат след установяването на мир.

Общият брой на хората, които според Вайдел трябва да си тръгнат, достига „четири до пет милиона“. Тя представя това като следствие от отпадането на основанията за предоставяне на закрила.

Същевременно заявява, че квалифицираните чуждестранни специалисти, които искат да работят в Германия, са добре дошли.

„Харесва ми! Всички в партията ми го харесват!“, възкликва тя.

Вайдел обаче отказва да се разграничи от свои съпартийци в Саксония-Анхалт, чиято програма се обявява срещу привличането на „културно чужди квалифицирани работници“. Нейният аргумент е, че провалите в интеграцията отблъскват именно специалистите, от които Германия се нуждае.

Без компромиси по основните позиции

Вайдел отхвърля като „напълно неоснователни“ твърденията, че в АзГ има екстремисти. „Икономист“ противопоставя на това връзките на редица партийни фигури с етнонационалистически или неонацистки групи.

Тя защитава и Бьорн Хьоке — една от най-противоречивите фигури в партията, глобяван за използване на забранен нацистки лозунг. Изданието припомня, че по-рано Вайдел е опитала да постигне изключването му, но се е сблъскала със силната му вътрешнопартийна подкрепа.

Според „Икономист“ способността ѝ да избира битките си и да отстъпва, когато това е необходимо, е сред най-ценните ѝ  политически качества, въпреки че личната ѝ популярност изостава от възхода на партията.

Вайдел атакува и т.нар. „защитна стена“ — отказа на останалите основни германски партии да влизат в коалиции с АзГ. Според нея тази  политика принуждава страна, която гласува за десни политики, да приема леви управления.

При евентуално отпадане на тази изолация обаче коалиционните преговори биха изисквали отстъпки, най-вече при разговори с Християндемократическия съюз.

Вайдел не показва готовност за такива компромиси.

„Защо да го правим? По основните ни позиции няма място за компромиси. ХДС трябва да направи първата крачка. И ако не го направи бързо, ще загине“, заявява тя.

Източници: „Икономист“ — „Alice Weidel would pull the plug on German support for Ukraine“, 15 октомври 2026 г.