"Мъжете от моето племе (разширено семейство) хвърлиха моята роднина Каутар Башар ал-Хусайджави, на 15 години, в яма и поръсиха тялото ѝ с малко пръст. Бяха я убили часове по-рано с 10 куршума и бяха разсекли малката ѝ глава с брадва. След това семейството ми се присъедини към другите, които излязоха по улиците, за да танцуват и да празнуват смъртта ѝ."

След като през 2025 година Ирак прие противоречив закон, който позволява детските бракове, сега братовчедка на убитата Куатар разказва за последствията от това.

Пред "Гардиън" роднината посочва, че "Каутар живееше в ал-Нахраван, район в югоизточната част на Багдад. Тя беше изведена от училище и на 13 години принудена да се омъжи за алкохолик, с години по-възрастен от нея.

Тя беше подложена на насилие и малтретиране в продължение на една година, преди да избяга обратно при семейството си, което първоначално я подложи на домашен арест и постоянен натиск да се върне при съпруга си и насилника си. Тя заплаши да сложи край на живота си и в крайна сметка беше официално разведена в съда в края на 2025 г.".

След това обаче братовчедът на Каутар е освободен от затвора и е поискал ръката й, като тя е отказала, понеже той бил замесен с търговия с наркотици и алкохол. Семейството ѝ я игнорира и даде одобрението си, тъй като според техния обичай "мъжката дума не се нарушава от момиче". Майка ѝ и роднините ѝ у дома не можаха да се присъединят към нея и да кажат "не", разказва още роднината на Каутар.

"В началото на май, с наближаването на деня на сватбата и това, което тя смяташе за нова фаза на изнасилване и насилие, Каутар напусна семейния дом. Беше ѝ отказана възможността да ходи на училище или да се научи да печели пари, така че тя си тръгна само с дрехите си и покривалото си за глава.

След бягството си, тя беше забелязана от съсед, който я отвлече за три дни и, както тя казва, я подложи на ужасни неща, които не разкри. Въпреки че увери семейството си, че не е избягала с него доброволно - и дори след като камерите за наблюдение изглежда потвърдиха разказа ѝ, че е била влачена насила - семейството ѝ отказа да ѝ повярва.

Бащата, чичото и годеникът на Каутар я разпитаха за случилото се през тези три дни, преди да я отведат на открито място в покрайнините на Багдад. Опитах се да си представя какво е чувствала в тази кола с трима мъже от семейството, което е трябвало да бъде нейният кръг на безопасност. Казаха ли ѝ съдбата ѝ? Какви бяха последните ѝ молби? Дали крещеше, надявайки се съвестта им да се събуди? Или се е чудила как баща ѝ е могъл да причини това на дъщеря си?

В социалните мрежи видях детското ѝ лице, последният път, когато носеше училищната си униформа. Стара снимка, която не показва всичките ѝ красиви черти. Скоро се разпространиха видеоклипове на членове на племето, танцуващи щастливо при убийството ѝ. Не видях никой в ​​семейството да скърби. Напротив, мъжете празнуваха", разказва още роднината на убитото момиче.

И продължава разказа си: "Когато чух новината, бях си вкъщи в един нормален следобед, докато баща ми не влезе с новината за нейното изчезване и убийство. Ако бях чула тази история от непознат, в публикация в Instagram, вероятно нямаше да повярвам. Как може човек да носи цялата тази грозота в сърцето си и да я причинява на дъщеря си? Но това се случи тук с момиче, което познавах и с което веднъж бях седяла.

Опитах се да запазя спокойствие и си помислих, че поне полицията ще ги накаже за деянието им. Вместо това, един полицай уж поискал подкуп, за да каже, че е била отвлечена, а не убита. Мъжете преместили тялото на Каутар повече от веднъж от страх. Тяло с 10 куршума в него, без саван или ритуално измиване, преминало между дупките. Ако живите нямат човечност, къде е светостта на мъртвите?

В крайна сметка това ме подтикна да говоря. Аз и други жени от разширеното семейство (без да сме съгласувани, тъй като не се чувствахме способни да се доверим на никого) започнахме да изпращаме нейното име, снимка и снимки на убийците ѝ до медийни страници и платформи с надеждата за справедливост за това дете и поне да ѝ позволим да бъде погребана достойно. Страхувах се, че случаят ще бъде погребан като стотиците други истории, в които жени и млади момичета умират само за да оцелеят.

Това, което ме ужасява най-много, е колко лесно е станало убийството за мъжете в Ирак. Те вече не се страхуват от закона или държавата, защото виждат корупция навсякъде. Всички крият какво се е случило. Очевидно адвокат ще поеме случая, тялото ще бъде намерено и брат ѝ ще се предаде като единствен извършител, така че случаят да бъде прекратен като "убийство на честта".

Въпреки че иракското законодателство не споменава директно фразата "убийство от честта", в закона има смекчаващи вината обстоятелства, които се отнасят до престъплението убийство, мотивирано от чест. Някой, който убива съпругата си или близка роднина от женски пол, след като е разкрит в акт на прелюбодеяние, се наказва с лишаване от свобода за срок не по-дълъг от три години. В много случаи престъплението не се разглежда като умишлено, напълно конституирано убийство, а по-скоро като семеен инцидент, излязъл извън контрол.

"Новите закони на Ирак, позволяващи на деца на 9-годишна възраст да се женят, са ужасяващи за мен, защото дете, извадено от училище и тласнато към ранен брак, става по-уязвимо и по-малко способно да се защити или да възрази срещу насилието, на което е подложено. Каутар все още не беше достигнала възраст, която ѝ позволява да разбира живота, но всички се отнасяха с нея като с жена, която трябва да бъде покорена, наблюдавана и наказана", подчерта роднината й.