Хиляди хора излизат по улиците вече седмица, шокирани след срещата в Потсдам, на която се е обсъждала депортация на чуждестранни граждани, включително и такива с германски паспорт

Над 25 000 души излязоха по улиците на редица германски градове, за да протестират срещу крайнодесния екстремизъм и партията "Алтернатива за Германия" (АзГ), предаде ДПА, на която се позова БТА. Протестът вчера вечерта последва масови подобни демонстрации през уикенда.

Около 12 000 души участваха в протест във Висбаден в провинция Хесен. В провинция Северен Рейн-Вестфалия, в градовете Хаген, Зиген и Монхенгладбах протестираха общо 10 000 души. В Рощок в провинция Мекленбург-Предна Померания 6500 души също излязоха на протест.

По данни на полицията през миналия уикенд повече от 900 000 души са участвали в протести срещу крайнодесния екстремизъм и в демонстрации в защита на демокрацията в Германия. Само в Берлин 350 000 души участваха в протестите, пишат организациите "Кампакт" и "Петъци за бъдеще", които бяха съорганизатори на събитието. В Мюнхен организаторите съобщиха за около 250 000 участници, а полицията оцени броя им в Берлин и Мюнхен на до 100 000. Организаторите на многобройните прояви изчислиха общия брой на участниците от 1,4 милиона души за дните от петък до неделя. В Мюнхен, както и в петък в Хамбург, демонстрациите трябваше да бъдат отменени поради големи струпвания. Беше заявено, че безопасността на участниците вече не може да бъде гарантирана.

Срещата в Потсдам и последиците: да се забрани ли АзГ

Протестите последваха разкритията на разследващата медия "Коректив", че на среща на крайнодесните в Потсдам през ноември се е обсъждало как от Германия да бъдат изгонени голям брой хора с чуждестранен произход, в това число и германски граждани. На срещата са присъствали няколко политици от АзГ, както и отделни членове на консервативната партия Християндемократически съюз и на ултраконсервативната партия "Съюз на ценностите".

Хиляди протестират срещу крайната десница в Германия на площад в Лайпциг, 21 януари 2024 г.

Снимка: AP/БТА

"Алтернатива за Германия" уточни, че се разграничава от предложението за депортация на натурализирани германски граждани, което всъщност е било направено от крайнодесния австрийски лидер Мартин Зелнер, присъствал на срещата в Потсдам.

Германски социолог предупреди, че мащабните демонстрации могат бързо да намалеят, писа наскоро изданието "Фокус". Икономическият и социален изследовател Андреас Херто направи своята оценка по отношение на въпроса дали протестът ще промени Германия и каква роля ще играе АзГ през 2024 година.

Според него 2024 г. е решаваща година за АзГ, в края на която партията може да бъде в правителството и по този начин да се утвърди, но също така да се разцепи и все повече да губи значението си. Разбираемо е, че партията набляга на първия вариант.

Протест срещу крайнодесния екстремизъм в района а Райхстага на 21 януари

Снимка: AP/БТА

По време на демонстрацията неколкократно беше предложено АзГ да бъде забранена. Има ли смисъл от това, пита "Фокус".

В Германия само две партии са били забранявани - организацията наследник на Националсоциалистическата партия и Комунистическата партия.

Новината за срещата в Потсдам шокира мнозина в Германия в момент, когато АзГ е на водеща позиция в проучвания на общественото мнение преди провеждането на регионални избори в три провинции в Източна Германия, където подкрепата за партията е най-силна.

Хиляди се събраха в Хановер на протест срещу десния екстремизъм в Германия, 20 януари

Снимка: Moritz Frankenberg/dpa via АP/БТА

Германски съд лиши крайнодясна партия от държавна субсидия

Междувременно германската екстремистка крайнодясна партия "Родина" (Die Heimat), която преди се наричаше Националдемократическата партия (НДП), беше лишена от правото да получава държавна субсидия в следващите шест години. След дълги процедури, във вторник по въпроса се произнесе германският Конституционен съд. "Родина" ще бъде лишена и от данъчни облекчения, с каквито по принцип в Германия се ползват политическите партии и тези, които правят политически дарения.

Изглед към сградата на германския федерален Конституционен съд в град Карлсруе, 24 януари 2023 г.

Снимка: ДПА чрез АП/Uli Deck/БТА

"Партия "Родина" не зачита основния свободен демократичен ред и според целите си и поведението на своите членове и поддръжници е насочена към неговото премахване", заяви съдът в Карлсруе, цитиран от в. "Файненшъл таймс" и БТА. Партията има силен "афинитет към националсоциализма", констатират съдиите. Решението им беше взето единодушно.

За последно НДП, сега "Родина", мина регламентирания праг през 2021 г., когато събра 3,02 процента от гласовете на избирателите по време на изборите за местна власт в източната провинция Мекленбург-Предна Померания. Оттогава партията не е получавала субсидии. Въпреки това партията е получавала от държавата до 1,2 млн. евро годишно по време на пика на популярността си между 2013 и 2016 г., отбелязва "Файненшъл таймс".

Хиляди хора се събраха пред Бундестага в Берлин на протест срещу партия "Алтернатива за Германия" и десния екстремизъм, 21 януари

Снимка: AP/БТА

Министърката на вътрешните работи Нанси Фезер заяви, че решението изпраща ясен сигнал към антидемократичните сили.

"Решението идва в момент, когато десният екстремизъм е най-голямата екстремистка заплаха за нашата демокрация", каза тя в изявление и допълни: "Предприемаме решителни действия срещу всички, които подготвят почвата за десноекстремистко насилие".

Представители на АзГ отказаха да коментират решението на Конституционния съд, което даде аргументи на някои политици да предложат спиране на финансирането и на АзГ или поне на някои нейни клонове.

"Това може да бъде модел за действие спрямо АзГ. Тази партия става все по-радикална и крайна. Това е изключително опасно и трябва да се следи отблизо и да се документира", посочи премиерът на провинция Бавария от редиците на консерваторите Маркус Зьодер в социалната мрежа "Екс"./Dir.bg