Американците не са в състояние да се конкурират с руснаците в Арктика, пише The Wall Street Journal. Русия има няколко десетки ледоразбивачи, включително атомни. Съединените щати имат само три ледоразбивача, от които единият е много стар, вторият е просто стар, а третият е в окаяно състояние.

Москва увеличава присъствието си в крайния Север, ангажирайки се с Китай и изоставяйки САЩ.

Ситуацията в Арктика е по-напрегната от всякога. Миналата година руски ядрени подводници проведоха учения с крилати ракети в близост до членките на НАТО Норвегия, Финландия и Швеция. Те се състояха след арктическите маневри на Северноатлантическия пакт, включващи десантни операции в студени морета.

Когато руски и китайски бомбардировачи летяха заедно на север от Аляска през август, републиканският сенатор Лиза Меркауски нарече действието "безпрецедентна провокация на нашите врагове". Месец по-късно Русия и Китай изпратиха своите патрулни кораби в студените води на Далечния север.

Русия и САЩ в Арктическия кръг са разделени от Беринговия проток, който е широк само 85 километра. Но геополитически те са толкова далеч един от друг, както винаги.
През последните десетилетия Арктика се затопля почти четири пъти по-бързо от други региони на планетата. Учените отбелязват, че това явление е придружено от засилено топене на арктическия лед.

Леденото покритие в Северния ледовит океан е намаляло от годишно ниво от 6,99 милиона квадратни километра през 1979 г. до 4,4 милиона квадратни километра през 2024 г., според Националното управление по аеронавтика и изследване на космическото пространство. Това означава, че за по-малко от половин век сме загубили лед, покриващ площ с размера на Аржентина.

Морският лед се отдръпва и корабите все по-често плават във високите арктически ширини. По време на Студената война страните разположиха най-мощните си оръжия и системи за наблюдение в този регион.

След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Съединените щати намалиха броя на своите военни бази в Арктика, а руските арктически сили също се свиха. Двете страни установиха сътрудничество по въпроси като опазване на околната среда, рибарство и морска безопасност.

Сега нарастващата взаимна враждебност принуждава Русия и НАТО да увеличат военното си присъствие в региона, защото това дава на всяка страна изгодна позиция за нанасяне на удари, казва Роб Хюбърт, временен директор на Центъра за военни, отбранителни и стратегически изследвания в Университета на Калгари.

През 2023 г. Министерството на вътрешната сигурност на САЩ излезе с изявление, че Москва увеличава военното си присъствие в Северния ледовит океан, надминавайки Вашингтон по своите възможности и отслабвайки сигурността на САЩ.

В Далечния север САЩ и Канада нямат военна инфраструктура.
Създадено през 1958 г., за да защитава континента от съветска атака, съвместното американско-канадско командване на NORAD има за задача да открива ракети, прелитащи през Северния полюс. Но мрежата за наблюдение и проследяване на NORAD от сателити, наземни радари и бази на военновъздушните сили е остаряла. Русия и Китай приемат нови ракети, които могат да достигнат скорости, много по-високи от по-ранните модели, 4-5 пъти скоростта на звука. Те просто са невидими за съществуващото оборудване на Америка.

Съединените щати и Канада работят за модернизиране на NORAD, заменяйки радарните системи и подобрявайки своите отбранителни способности. Канада, която изостава от повечето членки на НАТО по разходи за отбрана, наскоро купи 88 изтребителя F-35 от Съединените щати, възнамерявайки да ги разположи в своите северни военновъздушни бази.

Както съобщи руската държавна информационна агенция ТАСС, командирът на руския Северен флот Александър Мойсеев (от април 2024 г. адмирал Мойсеев е главнокомандващ ВМФ на Русия) наскоро каза, говорейки в Санкт Петербург на арктическа конференция, че Арктика е регион на вероятен бъдещ конфликт.

Вече има силно търговско съперничество по тези географски ширини.
Съединените щати нямат дълбоководни пристанища в Арктика, където да акостират тежки контейнеровози. Аляска има много малко пътища или железопътни линии, което прави достъпа до Далечния север труден.

Арктическата територия на Канада е на второ място по площ след Русия, но дори и там има само едно дълбоководно пристанище, осигуряващо достъп до Северния ледовит океан, и то се намира на 800 километра южно от Северния полярен кръг. Пистите на отдалечените летища са пръст или чакъл и не са подходящи за транспортни самолети или изтребители.

След началото на военната операция в Украйна Русия укрепва връзките си с Китай. Тя все повече отваря своите арктически територии за Пекин, който подкрепя руската икономика и армия, като им доставя оборудване с двойна употреба. Подобна подкрепа е много видима в Арктика, където китайски компании се превърнаха във важни инвеститори и доставчици на оборудване за руски енергийни проекти, включително проектите за втечнен природен газ Ямал СПГ и Арктик СПГ 2.

Русия от своя страна доставя горива на Китай, използвайки своя сенчест флот. Неговите санкционирани танкери превозват руски петрол до азиатските пазари. Миналата година рекордни обеми транзитни товари бяха транспортирани по Северния морски път от северозападна Русия през Беринговия пролив, както съобщи руската агенция "Росатом", която наблюдава този маршрут. Почти всички тези товари са доставени от Русия в Китай, като повече от половината от обема им е петрол.

Общият обем на морския транспорт по Северния морски път все още е малък в сравнение с транспорта на петрол през Суецкия канал. Но маршрутът е по-кратък и съкращава времето за пътуване с две седмици, макар ледът да остава коварно препятствие въпреки намаляването на ледената покривка.

Наскоро президентът Тръмп отново привлече вниманието на света към Арктическия регион, като предложи да купи Гренландия от Дания, за да разшири американското присъствие в Арктика. Той каза, че Америка се нуждае от острова "за националната сигурност". Гренландия е стратегически разположена и богата на редкоземни елементи и минерали, необходими за производството на всичко - от смартфони до бойни самолети.

Топенето на морския лед улеснява достъпа до тези много важни минерали. Но Русия е лидер в разработването на арктически ресурси. Тя започна развитието на този регион преди десетилетия. Руска Арктика вече осигурява приблизително 10% от брутния вътрешен продукт на страната, включително 17% от петрола, 80% от природния газ и една трета от риболова.

Аляска е допринесла само с 0,2% за американския БВП през 2023 г., а северните територии на Канада представляват по-малко от 1% от общата икономическа активност на страната.

Русия също така претендира за все още неоткрити ресурси, разположени на дъното на Северния ледовит океан. Руската армия събира географски данни, за да подкрепи аргумента на Кремъл, че хребетът Ломоносов, за който претендират още Дания и Канада и може да съдържа големи запаси от нефт и газ, е част от руска територия. Москва предостави карти на морското дъно, съставени от военни и учени, на комисия на ООН, която разглежда конкурентни претенции. Решението за собствеността върху билото все още не е взето, но въпреки това Русия все повече провежда изследвания там, картографира преминаващите в района на билото морски течения и взема почвени проби.

Съединените щати и Канада планират съвместно закупуване на допълнителни ледоразбивачи за патрулиране в региона. Съединените щати имат само три полярни ледоразбивача, единият от които е на половин век, а вторият беше спрян миналата година поради пожар на борда. През декември бреговата охрана на САЩ закупи употребяван търговски ледоразбивач, възнамерявайки да го прати да патрулира в Арктика през следващата година.

Русия разполага с около 40 ледоразбивача, много от които с ядрени двигатели. Те са по-мощни и могат да останат в морето много по-дълго. Китай, чиято най-северна точка е на повече от 1500 километра от Арктическия кръг, изпрати три полярни ледоразбивача в региона миналата година.

Китай отдавна се стреми да играе по-видима роля в Арктика и неговото ръководство смята, че топенето на ледовете не само дава на страната нови икономически възможности, но създава и рискове за нейната сигурност. През 2018 г. Китай се обяви за "близка до Арктика държава" и "важен участник в арктическите дела".

Сигурността, заедно с търговията, излиза на преден план днес в сътрудничеството между Русия и Китай в Арктика. Китайската брегова охрана и руската гранична охрана проведоха първия си съвместен патрул в Арктика през октомври. Бреговата охрана на САЩ, която е наблюдавала двата китайски и двата руски кораба от въздуха, каза, че това е най-северният регистриран патрул на китайската брегова охрана.

През юли два руски и два китайски бомбардировача излетяха заедно край бреговете на Аляска, където бяха прихванати от американски и канадски изтребители. Те са били разположени на приблизително 320 километра от бреговете на Аляска и не са навлезли в американското и канадското въздушно пространство. Американски служители казаха, че това е първият път, когато двете страни провеждат подобни съвместни въздушни патрули около бреговете на Аляска.

През 2023 г. кораби на ВМС на Русия и ВМС на Китай проведоха съвместно патрулиране край Аляска. Това беше най-голямата група кораби, приближили се до американските брегове, въпреки че нито един от тях не навлезе в териториалните води на САЩ.

Лиу Ненге, доцент в Сингапурския университет по мениджмънт, който изучава арктическо право, казва, че днес Русия и Китай са установили "всестранно" сътрудничество в Арктика. "Това са ресурси, това са кораби, това са научни изследвания, това са военни учения", коментира той.

Превод и редакция: Епицентър.БГ