С изострянето на войната в Близкия изток, битката не се ограничава само до въздушни удари и атаки на повърхността. Под водите на Ормузкия проток продължава да се крие скрита заплаха, която е много по-трудна за откриване и неутрализиране, пише The times of India.

Съединените щати са разположили щурмови самолети A-10 и хеликоптери Apache над Ормузкия проток, насочени към ирански моторници и подземни оръжейни съоръжения. Тези операции са насочени към отслабване на способността на Иран да нарушава морския трафик и да гарантира безопасното преминаване на петролни танкери.

Анализатори обаче предупреждават, че най-голямата опасност може да дойде от подводниците, които остават скрити дълбоко под водата. Ормузкият проток е един от най-важните транспортни маршрути. През него минават около 20% от енергийните доставки. Всяко прекъсване на този тесен воден път може да има незабавни последици като покачването на цените на петрола и недостиг на горива. Географското местоположение на Иран му позволява да разработи стратегии и способности, насочени към нарушаването на корабоплаването в региона.

В центъра на този конфликт е иранският флот от малки подводници клас "Гадир". Тези подводници са много по-малки от конвенционалните, с дължина около 29 метра и тегло около 120 тона. Компактният им размер им позволява да действат в плитки води, с дълбочина едва 30 метра, което съответства на средната дълбочина на ключови корабни канали в Ормузкия проток. Иран разполага с около 10 малки подводници клас "Гадир".

За разлика от малките подводници, американските ядрени подводници от клас "Охайо" тежат около 18 750 тона и са с дължина 170 метра.

Иранските подводници са изключително трудни за откриване поради естествено шумната среда, причинена от интензивния корабен трафик и офшорната дейност. Те са способни да изстрелват торпеда и, което е по-важно, да поставят военноморски мини.

Експертите смятат, че способността им да поставят мини представлява най-голям риск, тъй като дори малък брой мини могат да нарушат корабните пътища за продължителни периоди. Разчистването на такива мини е бавен и сложен процес, който може ефективно да блокира движението на кораби през пролива. Иран е прекарал десетилетия в изучаване на географията на Персийския залив и обучение на военноморския си персонал в тези води, повишавайки ефективността на тези операции.

В допълнение към "Гадир", Иран използва няколко други класа подводници като тези от клас "Фатех". Те тежат около 600 тона и са оборудвани със сензори, позволяващи им да оперират в дълбоки води, без да разкриват присъствието си.

Иран притежава и руски подводници клас "Кило", които са по-мощни, но по-малко подходящи за плитките води на Персийския залив. Други подводници, включително миниатюрната "Наханг", също бяха закупени от Русия през 90-те години на миналия век. Наред с тях Иран е разработил специализирани подводни системи, като например плавателните средства за доставка "e-Ghavasi" и "Al-Sabehat". Те са предназначени за тайни операции, позволявайки на военноморските командоси да изпълняват мисии като полагане на мини в плитки крайбрежни води.

Военноморската стратегия на Иран също разчита в голяма степен на бързодействащи кораби, управлявани от Революционната гвардия. Тези лодки са проектирани за тактика на роене, което им позволява да надвиват по-големи кораби в ограничени води.

Флотилията включва по-модерни платформи като лодките от клас Zulfaghar, които са оборудвани със системи за противовъздушна отбрана и представляват едни от най-способните бързодействащи кораби на Иран. Иран е разработил и неконвенционални платформи като Bavar-2, "летяща лодка", която може да се издигне леко над водната повърхност, увеличавайки скоростта си, като същевременно намалява радара си.

Основна дългосрочна заплаха идва от противокорабните ракетни системи на Иран, които са разположени по крайбрежието му. Те включват ракети с малък обсег, способни да насочват атаки към близки кораби, както и крилати и балистични ракети с по-голям обсег, които могат да поразяват кораби през Ормузкия проток и отвъд него. Много от тези системи са мобилни, монтирани на камиони или скрити в тунели и бункери, което ги прави трудни за локализиране и насочване чрез конвенционални въздушни удари.

Ракети с малък обсег, като например "Ковсар" и "Наср-1", са способни да насочват атаки към кораби, действащи близо до брега. За по-дълги разстояния Иран е разработил крилати ракети, които могат да поразяват цели през Ормузкия проток и в Оманския залив. Крилатата ракета "Абу Махди" значително разширява този обсег, като се съобщава, че е способна да поразява цели на разстояние до 1000 километра.

Освен това, Иран е разработил противокорабни балистични ракети като "Залив" и "Ормуз-2", предназначени да поразяват движещи се плавателни съдове, използвайки сателитно насочване.

Военни експерти смятат, че най-ефективният инструмент на Иран може да е неговият богат арсенал от военноморски мини. Те включват контактни мини, които експлодират при удар, магнитни мини, които откриват корпуса на кораба, акустични мини, задействани от шума на витлото, и мини под налягане, които реагират на движението на водата.

Някои усъвършенствани варианти са предназначени да се насочат специално към големи търговски кораби. Дори ограниченото разполагане на такива мини може да спре морския трафик и да отнеме седмици за отстраняване, което ще окаже сериозно влияние върху световната търговия.

Докато американските сили продължават да се насочват към видими заплахи, подводното измерение на конфликта остава значително предизвикателство. Подводниците и мините са много по-трудни за откриване и неутрализиране, което дава на Иран възможността да нарушава глобалните корабни маршрути, без да участва в директни мащабни военноморски битки.[**sorce_name**]