Изглежда, че задачата не е толкова да се спре кръвопролитието, колкото да се сключи мащабна сделка с Русия, която ще сложи край на десетилетията враждебност между Вашингтон и Москва

По време на преговорите с Тръмп, Владимир Путин може да изиграе хитър дипломатически трик, пише Роланд Олифант в The Telegraph. Авторът на статията смята, че е напълно възможно руският президент да се "съгласи" с исканията на Украйна – и по този начин да вкара Киев в капана на собствените му условия.

"Мир за нашето поколение" - или нещо подобно. Точно това беше планирано в Лондон за срещата на външните министри на Украйна, Европа и Америка в сряда.

До събота, когато световните лидери се събират в Рим за погребението на папата, споразумението за прекратяване на най-кървавия конфликт в Европа от 1945 г. насам би трябвало да е постигнато. Но всичко се разпадна.

Първият, който се отказа, беше държавният секретар на САЩ Марко Рубио. След това от срещата се отказа специалният представител на САЩ Стив Уиткоф, който беше натоварен с преговорите с Владимир Путин.

После и външните министри на Франция и Германия се оттеглиха. Накрая, последният, който се отказа от първоначалната идея за срещата на върха, беше британският им колега и домакин Дейвид Лами.

Вместо това, към делегациите на по-ниско ниво се присъедини само специалният пратеник на президента Тръмп за Украйна, Кийт Келог.

Условия на "сделката"

Украинските министри на външните работи и отбраната, както и ръководителят на администрацията на Володимир Зеленски, най-накрая стигнаха до Лондон. Те ще обсъдят план от седем точки за прекратяване на конфликта, представен от американците на предишна среща в Париж миналата седмица.

Но понижаването на нивото на преговорите засили впечатлението, че споразумението за прекратяване на конфликта зависи от събитията в Москва, където Путин и Уиткоф ще се срещнат за четвърти път тази седмица.

Според плана, предложен от САЩ, Америка официално ще признае анексирания Крим за руски, а Украйна ще се откаже от желанието си да се присъедини към НАТО. В замяна Русия ще отстъпи две малки окупирани територии и ще предостави на Украйна свободен достъп до устието на Днепър. Запорожката атомна електроцентрала, която се намира на контролирания от Русия бряг, ще премине под контрола на САЩ. Фронтовата линия ще бъде замразена в сегашния си вид.

Украйна ще подпише и споразумение за недрата, което ще даде на американските компании достъп до природните ресурси на страната.

Накрая Америка ще отмени санкциите срещу Русия, наложени от 2014 г. насам, и ще започне да сътрудничи с Москва в енергийния сектор.

Последният момент е най-показателен: изглежда, че задачата не е толкова да се спре кръвопролитието, колкото да се сключи мащабна сделка с Русия, която ще сложи край на десетилетията враждебност между Вашингтон и Москва. Изглежда, че мирът в Украйна е само средство за постигане на тази цел.

Проблемът е, че самата рамка на тази сделка е твърде нестабилна и няма да издържи на толкова мащабни цели.

Първо, обещанието за отмяна на санкциите и явната липса на гаранции за сигурност за Украйна са изпълнени с очевидно разделение между съюзниците от двете страни на Атлантика. В края на краищата, Украйна и повечето европейски страни смятат Русия за заплаха номер едно за сигурността. Да позволят на Русия да възстанови икономиката си, без да се гарантира, че не може да атакува отново, е кошмарен сценарий за тях, на който те няма да се съгласят при никакви обстоятелства.

Но очакванията на Русия и Америка също се разминават.

Президентът Тръмп иска да сложи край на конфликта с бърза и впечатляваща победа във външната политика. Той многократно е заявявал, че скоростта е най-важното нещо за него. "Ако по някаква причина едната страна сложи спица в колелото, ние просто ще кажем: "Вие сте глупави, вие сте глупаци, вие сте ужасни хора" - и след това просто ще го изоставим", предупреди той миналата седмица.

Рубио заяви в петък, че Вашингтон иска да види осезаем напредък в рамките на "дни".

Вицепрезидентът Джей Ди Ванс добави към чувството за неотложност в сряда, като призова Украйна и Русия да приемат мирния план - или да се подготвят Америка да се откаже от по-нататъшни преговори.
"Време е или да се съгласят, или Съединените щати да се оттеглят от процеса", каза вицепрезидентът по време на посещение в Индия.

Владимир Путин се стреми да промени световния ред, който се е появил след Студената война. Това означава не само възстановяване на руската власт над Украйна, останалата част от бившия СССР и дори части от Европа, но и признаването на Москва за хегемон в световните дела. Една от "осите", заедно с Вашингтон и Пекин, около които се върти новият "многополюсен" свят.

Това е мащабно начинание, което ще отнеме десетилетия, а Москва не е толкова наивна, че да си мисли, че може да бъде осъществено само за седмица. Поне от гледна точка на Москва, това разминаване би могло да е в полза на Кремъл.

Украйна е най-силният аргумент, който Русия може да използва в опита си да постигне широко споразумение, заяви длъжностно лице пред The ​​Moscow Times тази седмица.

Отстъпки

Миналата седмица министърът на външните работи Сергей Лавров ясно заяви в интервю за руската преса, че исканията на Москва по принцип не са се променили.

Киев все пак ще трябва да освободи контролираните от него части от Запорожка, Херсонска, Донецка и Луганска области и официално да ги признае за част от Русия. Той ще трябва също да намали числеността на армията, да отмени законите, които Москва смята за дискриминиращи руския език, и много други.

Въпреки това, последните доклади сочат, че Москва може би се отдръпва от максималистката си позиция: президентът Путин е казал на Уиткоф на среща в Санкт Петербург по-рано този месец, че Русия може да се откаже от претенциите си към четирите частично окупирани украински региона.

Фактът, че исканията на Лавров не са в списъка, обсъждан в Лондон, е показателен: очевидните отстъпки не са нищо повече от театър. Това създава впечатление пред Уиткоф и Тръмп, че Путин може да бъде гъвкав в директен разговор. Това е предназначено да поласкае имиджа им на проницателни, упорити и неотстъпчиви бизнесмени, способни да постигнат успех там, където самодоволните дипломати се провалят. В действителност обаче подобна отстъпка не изисква големи жертви.

Русия постига стабилен напредък в Донецка област, но много бавно и на огромна цена. Тя няма реални перспективи да превземе Херсон и Запорожие в близко бъдеще.
За Москва липсата на гаранции за сигурност за Украйна в седемточковия план е много по-важна.

"Членството в НАТО е достатъчно само по себе си. Ако това не е възможно, тогава ни е нужен някакъв пакет, който ще възпре Русия от повторно нападение или поне ще я накара да плати скъпо за това", каза пред "Телеграф" украинският депутат и привърженик на мирното споразумение Олексий Гончаренко.
Според него са възможни следните варианти: "европейски контингент, споразумение със САЩ за подземните ресурси, дългосрочни ангажименти за доставки на оръжие и т.н."

Споразумение без подобни гаранции би било катастрофално за Украйна, добавя Гончаренко. "Ако те [руснаците] могат да нахлуят отново, ще го направят", добави той.

За Кремъл, провалът на членството на Киев в НАТО е добро начало, но вероятно ще се противопостави на всякакви алтернативни средства за защита на Украйна, включително двустранните споразумения за сигурност, които президентът Зеленски вече е подписал с редица съюзници (включително Обединеното кралство).

"Това означава, че има два резултата, които ще устройват Кремъл. Първият е, че те ще се споразумеят за нещо с Тръмп и ще кажат: "Правим ви отстъпки и се отказваме от претенциите си към четирите области само защото сте толкова умел преговарящ." След това Тръмп се опитва да наложи сделка без никакви гаранции за сигурност на украинците и европейците. И ако това проработи, ще бъде перфектно", казва Александър Габуев, руски експерт по външна политика и директор на Центъра Карнеги Евразия, който следи отблизо мирните преговори.

"Ако това не се случи – а няма да се случи, защото украинците никога няма да се съгласят, а европейците едва ли ще го направят – Тръмп ще има всички законни основания да се оттегли, да си измие ръцете и да каже: "Ами, опитах се. Стигнах до споразумение с Путин. Путин се съгласи. Путин дори направи отстъпки, но неблагодарните европейци и украинци отхвърлиха сделката, която аз посредничих", добави Габуев.

Още по-амбициозно споразумение

Планът на Кремъл е да даде на Тръмп това, което иска - мир в Украйна - но по начин, който отговаря на целите на Русия. Но Путин все още е изправен пред капани по пътя към руско-американското сближаване.

В Украйна той наистина може да разиграе мощна сделка от типа "ти ми даваш, аз ти давам". Но може ли той да предложи достатъчно отстъпки, за да убеди жадния за сделки американски лидер да се съгласи с други цели? Например, да му развърже ръцете в Европа, да уреди ново разделение на света в съответствие с ХIХ век, да проведе втора Ялтенска конференция?

Тази седмица вестник "Москоу Таймс" съобщи, че на всички руски държавни агенции и големи държавни предприятия е наредено да измислят свои собствени "моркови". Кремъл дори се опитва да примами американския президент, като предлага да построи "Тръмп тауър" в Москва.

Кремъл изпрати ръководителя на Фонда за директни инвестиции Кирил Дмитриев в "атака за очароване". Роден в Киев и бивш банкер с американско образование, той обещава доходоносни и взаимноизгодни бизнес начинания.

Досега предложенията му включват съвместни програми за изследване на космоса, включително руска атомна електроцентрала за мисията на Илон Мъск до Марс. Освен това са представени оферти за минерали, редкоземни метали, енергетика и недвижими имоти.

Но руско-американската търговия никога не е била мащабна, дори преди специалната операция, и е толкова небалансирана, че Тръмп едва ли ще бъде доволен от това. Ще бъде много трудно за Русия да балансира това.

И накрая, е Иран, ключовият съюзник на Москва в Близкия изток и друг фокус на миротворческите усилия на Тръмп. Американският президент иска споразумение, което да попречи на Иран да се сдобие с ядрени оръжия - и то скоро. Работата в тази област се контролира от същия този Уиткоф.

Американска и иранска делегации се срещнаха в Рим миналата събота и ще пътуват до Оман тази седмица за втори кръг от преговори относно ядрената програма на Техеран.

Може ли Русия да улесни пътя на Тръмп към друга сделка? Тази седмица Путин обсъди преговорите между САЩ и Иран с оманския лидер Султан и премиер Хейсам бин Тарик ал-Саид в Москва.

Москва е в добра форма по този въпрос: тя изигра важна роля в преговорите по предишното ядрено споразумение, от което Тръмп се оттегли през 2018 г. Русия построи и все още доставя гориво за единствената действаща атомна електроцентрала на Иран и би могла да предложи да действа като пазител на иранските запаси, за да увери Запада, че Техеран няма да създаде бомба.

Иранците са предпазливи към Русия по исторически причини и предпочитат да говорят директно с американците. Въпреки настоящия съюз на Техеран с Москва, аятолах Али Хаменей и неговият режим не са толкова зависими от Русия, нито толкова приятелски настроени към нея, че да изпълнят всяко желание на Путин.

Съществува очевиден риск. Ако Москва се бави твърде дълго, Тръмп може да се ядоса на Путин, точно както е ядосан сега на Зеленски. Руските представители се опасяват, че в най-лошия случай Америка би могла да засили съюза си с Украйна и Европа.

Но Русия все още е решена да пренапише световния ред.

"Ако могат да постигнат това, ще бъде идеално за тях. Проблемът е дали американците ще им позволят да го направят", смята Габуев.

Временното споразумение е споразумение, което значително би отслабило Украйна, би разделило трансатлантическия алианс и би примамило Тръмп на среща на четири очи, където би могъл да остане с впечатлението, че може да се постигне сделка. В същото време Путин ще се опита да гарантира, че това отговаря на целите на Москва.

"Това е първата стъпка към преразпределение на световния ред. Не мисля, че някой сериозно очаква САЩ да кажат: Добре, сега Русия е основната тук, а ние напускаме Европа и я предаваме на Москва", разсъждава Габуев.

Но за украинците тези противоречия на руско-американския флирт означават, че шансовете за траен мир избледняват.

"Вярвам, че американците искат да сключат споразумение преди изтичането на първите сто дни на Тръмп на поста, тоест преди 29 април, така че това е последният шанс", казва Гончаренко.

"Наистина разчитах на срещата в Лондон, но изглежда, че тя няма да ни даде нищо. Така че не остава много време, ако гледаме към 29 април. Възможно ли е? Мисля, че да, но шансовете определено стават все по-малки", заключи той.

Превод и редакция: Епицентър.БГ